В Атон виждам преклонението на човека пред Бог

Времето ме интересува до някаква степен, но не така, както  останалите хора. Никога не зная какво ще се случи в края на седмицата, защото това е много време. Всичко може да стане дотогава. Това, че хората излизат в петък вечер например,  усложнява нещата, защото тогава всичко е пълно.  Защо не – във вторник, например?  Времето ме интересува  дотолкова, доколкото трябва да зная датите на изложбите си, заяви художникът  Атанас Хранов в навечерието на Успение Богородично. 

Има две неща, на които аз не отказвам, ако ме покани някой. Едното е да отида до Света гора,  Атон, а другото е да тръгна на плаване. В Атон съм бил 4-5 пъти и всички те са оставили много ярка следа у мен. Едва ли някой може да обясни какво е влиянието на Атон и какво точно той прави с теб. Това е комплекс от неща, които ти се случват, ако разбира се, отидеш с отворено сърце. Това е място, в което всеки, който е отишъл с отворени очи, истински като поклонник, получава това, което му трябва истински, без да може да го формулира. Когато отидох там за първи път преди 15-20 години, аз рязко промених начина си на рисуване и оттогава вървя по този път, по който ми се отвориха очите. Наскоро се замислих за своя избор и за нещата, които не отказвам. В Атон човек вижда преклонението на човека към Бога, това, което той може да направи, вярвайки в него – тези чудеса – манастирите, които дори не ги разглеждам като сгради, а като творение, като плод на Духа. Как са бутали скали, как са носели канари и материали с голи ръце по урвите.....Невероятно е! Там е възхищението от човешкото отношение към Бога, смирението на монасите, любовта им към вярата.

А другото – морето...там е директната среща с Бога. Както казва приятел моряк, няма човек, който да е бил по-дълго време в морето и да не му се е наложило да се помоли на Бог.

При първото ми посещение в Атон, беше жив още  легендарният монах  Пахомий. Беше много болен, двама братя монаси го бяха подхванали под ръце, но той изнесе цялата литургия – 4-5 часа пеене в ранни зори. Това е човешко усилие, воля и упование, това е красиво и достойно. Аз правя колекция от различни модели на поведение, странствайки по света – ако трябва да направиш нещо, как да можеж да го направиш така, както ни показват силните мъже – красиво и достойно. Пахомий беше един от тях.

Чуйте звуковия файл: