Великите европейци - Ян Собиески

Полският крал Ян III Собиески е човекът, който през 1683 г. поведе християнските войски и победи турците, обсадили Виена. Така завинаги отказа страховитата Османска империя от апетитите за повече Европа. Всички, начело с папата, го приветстват като спасител на християнския свят, а той скромно и величествено перифразира Юлий Цезар: „Дойдох, видях, Бог победи”.

Отделни остават армията, правосъдието управлението на финансите. Тази голяма и амбициозна европейска държава смесва няколко познати системи за управление. С високата си степен на автономност, тя е федерация, което противоречи на стандартната идея за монархия. Кралят е конституционен монарх, обвързан с Pacta conventa - „приетите споразумения”, които описват неговите права. Освен това Сеймът може да налага вето на решенията му. На всичкото отгоре, монархията не е наследствена, а изборна. 

Изборът от една страна е олигархичен акт, защото в него участва само шляхтата – дворянската прослойка в Полша и Литва, която в различни периоди варира между 10 и 30 на сто от населението. Обаче кралският избор е и демократичен акт, доколкото цялата шляхта има равни права да участва. Шляхтата има също - официално и законно – право на бунт срещу монарха, ако той наруши гарантираните свободи. 

Някому подобна система може да  изглежда шизофренична, но всъщност моделът за баланс на права и задължения е особено напредничав за времето си. Той е изграден на базата на тъй наречените „златни свободи” и сигурно не е неслучайно, че полското общество и досега е известно със силната си непримиримост към погазването на човешките права, съчетано по неповторим начин със съзнанието за лична отговорност – баланс, който с особена сила се прояви през най-тежките години на комунизма.

Ян Собиески се ражда през 1629 година в Олеско, край днешния украински град Лвов, в магнатско, значи - високо благородническо семейство. Баща му, Якоб, е войвода на Рутения и кастелан на Краков. Майка му, Зофия, е внучка на хетман Станислав Жулкиевски, един от най-известните политици и военни командири на Жеч Посполита. Малкият Ян получава прекрасно образование. 

Учи в Новодворския колеж в Краков и завършва философия в Ягелонския университет, основан през 1364 г. След това образование обаче идва още образование, този път доста по-практическо. Заедно с брат си Марек, 17-годишният Ян обикаля Европа - днешна Германия, Холандия, Белгия, не пропуска Париж и Лондон, среща се с известни хора като принц Конде, принц Уйлям Оранжски и принц Чарлс, преди да стане крал Чарлс II Английски. Не по-малко важно е обаче, че Ян не си губи времето в забавления, а учи немски, френски и италиански, които добавя към полския и латинския. През 1648 двамата братя се връщат в Полша и се включват в кампанията срещу бунта на Богдан Хмелницки. 

Те въоръжават и издържат със собствени средства по една кавалерийска част. После Марек загива в татарски плен, а Ян, който се показва като много способен войник, е произведен полковник и изпратен от краля на дипломатическа мисия в Османската империя. Там той пак не си губи времето, а научава турски и татарски език, запознава се отблизо с турските военни традиции и тактики. Тези знания са му много полезни, защото Жеч Посполита и Османската империя са гранични държави на ръба на тогавашната глобална турско-европейска политическа динамика и постоянно се бият. 

Но в първия момент не султанът, а Карл Густав на Швеция нахлува в Полша, в атаката, известна и досега като „потоп”. Може да звучи неочаквано, но по ред причини в този конфликт Ян Собиески отначало се бие като съюзник на шведите. През март 1656 обаче ги изоставя и се връща в армията на полския крал Ян II Казимир Ваза.

В следващите 18 години Ян Собиески става все по-известен боец и участва в поредица войни. Шведите са прогонени през 60-та, но идват битките срещу казаци, татари, руснаци, турци. Той започва да се издига и в политиката, избран е в Сейма, получава един след друг високи постове – започва от пръв кралски съветник и стига до Велик хетман на короната, тоест, върховен главнокомандващ. Въпреки напрегнатия живот, който води обаче, Ян Собиески успява да се ожени и то по любов. Жена му е Мария Казимир д Аркиен, френска благородничка, още 5-годишна идва в Полша като част от свитата на Мари Луис Гонзага, съпруга на двама полски крале. 

Ян Собиески и неговата любима Маришенка се запознават още през 1656, когато тя е на 15, но това е просто запознанство. Две години по-късно Мари се омъжва и има три дъщери, но съпругът ѝ умира през 65-та. Изглежда още преди смъртта му обаче между нея и Собиески има закачка, защото, твърде необичайно, двамата добри католици вдигат сватба след броени месеци. Този брак носи на Ян Собиески три неща. Първо - любов. Тя не помръква през дългите периоди на раздяла, а ражда прочутата им кореспонденция, в която, освен лични чувства, се обсъждат и важни държавни дела. Второ, плод на тази любов са 14-те им деца, от които обаче оцеляват само 4. И трето, Мари засилва и без това наличната у Ян привързаност към идеята за френско-полски алианс в политиката. 

Във Франция по онова време властва кралят-слънце Луи XIV. По негов модел в Полша, след като през 1672 е избран за крал, Ян III Собиески опитва, макар неуспешно, да централизира властта, включително да превърне изборната монархия в наследствена.

Ян Собиески точно е победил турците в прочутата битка при Хочим, когато идва вест, че крал Михал I е умрял. Собиески вече е така прочут, че изборът на нов крал е бърз, предвидим и става с рядкото за характера на шляхтата почти пълно мнозинство. Не толкова бърза е коронацията, тя идва почти две години по-късно, защото Собиески е ангажиран с кампанията срещу турците. Той става крал в тежка за Жеч Посполита финансова и политическа ситуация, но бавно стабилизира нещата. Постепенно обаче разбира, че близостта с Франция, за сметка на конкурентната империя на Хабсбургите, не е така изгодна за самата Полша - Париж е далеч от турския потоп, а Краков и Виена са непосредствено заплашени. Затова той обръща политиката и сключва договор с австрийския император Леополд I. 

В него има точка, подобна на член 5 от договора за НАТО – ако някоя от двете столици е заплашена, другата се притичва на помощ. И крал Ян Собиески действително спазва този ангажимент, когато през лятото на 1683 великият везир Кара Мустафа обсажда Виена и затяга примката около последното сериозно препятствие пред турското нашествие в Западна Европа. Войната има религиозен привкус, папата призовава всички християнски владетели да се включат, така че към Виена тръгват войски от Полша и немските земи. През това време Луи XIV не просто се прави на разсеян, но на бърза ръка удря немците в гръб и взима Елзас. Ян Собиески командва обединените християнски сили, не само защото има най-високата титла. Той е много прочут с военните си умения, а и отлично познава военните похвати на турците - вече ги е бил доста пъти, заради което те му викат „Северният лъв”. 

Обсадата на Виена обаче е жестока, загинали са много хора, а турците са прокопали тунели под градските стени, заложили са барут, за да ги взривят и планират атаката за 12 септември, ден, след пристигането на Собиески. Армията на Кара Мустафа брои общо около 300 000 души, а обединената полско-австрийско-немска армия - около 90 000. Християнските войски атакуват рано сутринта, точно когато турски части вече опитват да проникнат в града. Атаката на Собиески е безмилостна и на широк фронт, бойни действия се водят през целия ден, но едва късно следобед той, с един наистина вихрен рейд на полската тежка кавалерия, успява да разбие противника и да го обърне в бягство. Заради поражението при Виена Кара Мустафа е удушен с копринено въже по заповед на султана. 

Заради победата при Виена един австрийски пекар измисля малка кифличка с форма на полумесец. Век по-късно принцеса Мария-Антоанета я пренася във Франция, където я наричат кроасан. Главният виновник за победата при Виена - Ян III Собиески, получава големи почести в Европа, но до смъртта си остава обикновен крал в Полша, което значи – ценен като велика фигура, но въпреки това оспорван и критикуван. Той умира на 67 от инфаркт, а любимата му Жеч Посполита е жива още сто години. Накрая е поделена между бившите му съюзници от битката при Виена – немци и австрийци, които си я поделят с вечните му врагове – руснаците. 

Другите вечни врагове на крал Ян III Собиески, турците, никога повече не доближават полските земи.