Кой отглежда задкулисието, води ли се медийна война и в какво съотношение на ценности и разум са институциите между себе си и съответно – с медиите и властта? Събеседник – журналистът от в. „Труд“ Емил Спахийски.
Е.Спахийски: Ако говорим за съотношението медии –власт, нас - медиите, ни въвлякоха в тяхната игра. Няма съмнение, че капиталът на политиците е да печелят дивиденти на база емоции и доверие, защото най-големият капитал на един политик е доверието и в този огромен спектакъл те се опитаха да привлекат фенове на своя страна, за да се чуят, да бъдат разбрани и по някакъв глуповат начин привлякоха и медиите. Стана голям скандал, в който всеки спечели и загуби нещо. Най-вече битката между институциите – Парламент, Президентство и Кабинет - там беше голямото земетресение.
Това, което е зад кулисите: ГЕРБ по всякакъв начин се опитва да принизи и смачка растящия рейтинг на президента, защото каквото и да говорим, от президента нищо не зависи в тази държава, освен да трупа имидж. Той не работи на терен, както един кабинет, не прави магистрали, реформи в здравеопазването например, а е морален съдник. И тъй като моралните съдници са обречени да бъдат обичани, защото винаги могат да кажат „това не ми харесва“ и да върнеш Закон...след като не си го правил ти. Покрай цялата дандания бяха замесени и медиите и, ако бъдем откровени, дори не станаха кой знае какви неща в студиото...В крайна сметка медиите винаги са на буферната зона между общество и власт, затова и са наречени „четвърта власт“. Обречени сме да задаваме неудобни въпроси и да ни гонят.
Политиката не може да бъде „чиста игра“, защото винаги са замесени пари. А щом е така, не може да има „чиста власт“. Само преди Освобождението, когато нашите апостоли са залагали живота си срещу нищо, за да освободят България, тогава политиката е била относително чиста игра, доколкото въстанието може да бъде чиста игра. Оттук нататък всяка година държавата има един бюджет, който Правителството трябва да похарчи. Парламентът го гласува и трябва да има контрол върху това и на медиите и понякога на такива хора като президента се полага задачата да контролират и да бъдат опозиция на властта. Опозицията в Парламента също – задачата им е да контролират и когато видят нещо нередно, да ударят през ръцете властта и да трупат точки по този начин. Така хем те могат да седнат на трона, за да разпределят бюджета, а и вършат полезна работа на обществото, като контролират властта. Затова е изключително полезно да има опозиция и медии, както и институции като президента.
Вътрешното политическо напрежение в страната и „тези приказки“ не могат да компрометират бъдещото председателство на България на Европейския съвет, защото Европа е заета с далеч по-сериозни неща, като например какво се случва в Испания и какво ще последва. Ако нещо може да провали председателството на България, това е самата България. Ние така и не разбрахме какво ще правим като председател на Европейския съвет, подготвени ли сме като домакини да водим диалога за Европа и за това, което вълнува България - Западните Балкани, отношенията с Турция. Заобиколени сме от проблеми и ако нещо може да ни провали, това е да се провалим сами. Иначе навсякъде, където е имало председателство, гърмят едни и същи скандали. Ще мине, ще отшуми, ще се отчете, че председателството е било успешно, ще има и наградени.
Повече чуйте от звуковия файл:
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...