Ако нещо може да провали България, това е самата България

Кой отглежда задкулисието, води ли се медийна война и в какво съотношение на ценности и разум са институциите  между себе си и съответно – с медиите и властта? Събеседник  – журналистът  от в. „Труд“ Емил Спахийски. 

Е.Спахийски: Ако говорим за съотношението медии –власт, нас - медиите, ни въвлякоха в тяхната игра.  Няма съмнение, че  капиталът на политиците е да печелят дивиденти на база емоции и доверие, защото най-големият капитал на един политик е доверието и  в този огромен спектакъл те се опитаха да привлекат фенове на своя страна, за да се чуят, да  бъдат разбрани и по някакъв глуповат начин привлякоха и медиите. Стана голям скандал, в който всеки спечели и загуби нещо. Най-вече битката между институциите – Парламент, Президентство и Кабинет  - там беше голямото земетресение. 

Това, което е зад кулисите: ГЕРБ по всякакъв начин се опитва да принизи и смачка растящия рейтинг на президента, защото каквото и  да говорим, от президента нищо не зависи в тази държава, освен да трупа имидж.  Той не работи на терен, както един кабинет, не прави магистрали, реформи в здравеопазването например, а е морален съдник.  И тъй като моралните съдници са обречени да бъдат обичани, защото винаги могат да кажат „това не ми харесва“ и да върнеш Закон...след като не си го правил ти. Покрай цялата дандания бяха замесени и медиите и, ако бъдем откровени, дори не станаха кой знае какви неща в студиото...В крайна сметка медиите винаги са на буферната зона между общество и власт, затова и са наречени „четвърта власт“. Обречени сме да задаваме неудобни въпроси и да ни гонят.

Политиката не може да бъде „чиста игра“, защото винаги са замесени пари. А щом е така, не може да има „чиста власт“.  Само преди Освобождението, когато нашите апостоли са залагали живота си срещу нищо, за да освободят България, тогава политиката е била относително чиста игра, доколкото въстанието може да бъде чиста игра. Оттук нататък  всяка година държавата има един бюджет, който Правителството трябва да похарчи. Парламентът го гласува и трябва да има контрол върху това и на медиите и понякога на такива хора като президента се полага задачата да контролират и да бъдат опозиция на властта. Опозицията в Парламента също – задачата им е да контролират и когато видят нещо нередно, да ударят през ръцете властта и да трупат точки по този начин.  Така хем те могат да седнат на трона, за да разпределят бюджета, а и  вършат полезна работа на обществото, като контролират властта. Затова е изключително полезно да има опозиция и медии, както и институции като президента.

Вътрешното политическо напрежение в страната и „тези приказки“ не могат да компрометират  бъдещото  председателство на България на Европейския съвет, защото Европа е заета с далеч по-сериозни неща, като например какво се случва в Испания и какво ще последва. Ако нещо може да провали председателството на  България, това е самата България. Ние така и не разбрахме какво ще правим като председател на  Европейския съвет, подготвени ли сме като домакини да водим диалога за Европа и за това, което вълнува България - Западните Балкани, отношенията с Турция.  Заобиколени сме от проблеми и ако нещо може да ни провали, това е да се провалим сами.  Иначе навсякъде, където е имало председателство, гърмят едни и същи скандали. Ще мине, ще отшуми, ще се отчете, че председателството е било успешно, ще има и наградени.

 Повече чуйте от звуковия файл: