КСНС при президента няма да реши нищо

Беше неприлично това, което се случи миналата седмица с  Консултативния съвет по национална сигурност при президента Радев, каза в интервю за Радио Пловдив проф. Николай Радулов експерт по национална сигурност,  като допълни, че в това няма противопоставяне. Днес КСНС ще се проведе, но на него  няма да се реши   нищо.  

Проф. Радулов припомни, че КСНС при президента не е място за решения, а за споделяне на мисли, за постигане на съгласие, което да доведе до размисли по темата за корупцията по високите етажи на властта. Всъщност, важното е какво си мислят хората. Иначе и президентът, и премиерът имат свои виждания по въпроса и ги изразиха публично. Тук като че ли забравяме нещо много важно за консултативния съвет – самото му наименование говори, че става дума за консултации, които нямат задължителен характер. По-скоро това е място, където да се споделят идеи, даже не е задължително да се стига до вземане на решения, защото органът няма такива задължения. Така че нищо фатално не се е случило и няма никакво особено противопоставяне между отделни страни за взимане на решения, тъй като тук не се вземат решения. Разбира се, жалко е, когато държавниците не могат да седнат на една маса и сериозно да разискват важни проблеми като проблема с корупцията.

Според проф. Радулов срещу корупцията  може да се противостои не с нови закони- такива има, а със спазването им ! А не с преструктуриране на многобройните служби и прехвърлянето им към различно ръководство. Тук има един много интересен въпрос – как трябва да се борим с корупцията. Моето мнение е, че всеки път, когато някоя от структурите за противодействие на някакъв вид престъпност не работи, управляващите вместо да се заемат с това да я накарат да работи, да я активизират, ако трябва да сменят целия състав и ръководството на тази структура те просто се занимават с ново конструиране – т. е. конструкторската дейност ги привлича много повече от управленската – да накараш една структура да работи и да дава резултати, за които е предназначена. Така е и с този нов противокорупционен орган, за който всъщност иде реч. Дали ще помог не той с борбата с корупцията след като имаме много структури, които се занимават с това.  И отново въпросът затова кой да ръководи новата структура. За мене е важно старите структури да работят, защото съществуват такива структури, в тях има специалисти и проблем на лошо управление е, че те не работят и не дават резултат.

Той коментира , че и двата  антикорупционни проекта - на ГЕРБ, които предлагат новия антикорупционен орган да се избира от парламента, и на БСП, които предлагат да се избира от президента, носят зависимости. Като най-работещ вариант, той предлага  изборът да е от опозицията, но изрази мнение, че това едва ли ще се предложи.  Иначе по отношение на това кой да избира ръководството на новата структура – дали президента, дали парламента трябва да ви кажа, че тук има много неща за обмисляне, защото нещо, което ГЕРБ казват „добре, ако президентът предлага ръководството на тази нова структура и има политическа криза и той назначава и правителството – това не е ли конфликт? Аз пък ще ви кажа друго нещо,  ако президентът и правителството са избрани  с посредничеството и от избирателите на една политическа сила това не е ли също подобен конфликт? Същия е. Затова ако ще се създава нова структура, която да противодейства на корупцията, тъй като корупцията се развива и хранителната й среда е сред управляващите и сред администрацията. Би било нормално да се постанови в един нов закон, ако такъв се прави, че ръководството на антикорупционния орган се излъчва от опозицята, която и да е тя. Тогава няма да има никакви противоречия и ще сме сигурни, че опозицията има мотивация да разкрива корупционни практики. Аз съм скептичен, че такова предложение е възможно въобще да възникне, но аз ви казвам кога би могъл един нов орган наистина да даде резултат, защото и президента да го предлага има безкрайно много възможности за изкривяване и така да се случи, че един нов орган, с големи чисто човешки очаквания, нищо да не се случи. А що се отнася до предложението парламентът да го избира би могло да се помисли, но при всички положения, за да не се получи разваляне на равновесието тук би трябвало да се говори за квалифицирано мнозинство. Иначе какво излиза?

Едните предлагат техния избраник да назначава ръководството и в крайна сметка да ръководи новия орган, другите предлагат точно обратното. Няма логика, трябва да се търси някакво решение, което ще проработи.

Аз не мисля, че на днешното заседание ще бъдат взети някакви решения и пак ви повтарям – това не е мястото за вземане на решения, това е мястото за споделяне на мисли, това е мястото, където да се направи един брейн сторминг, да се обмислят нещата, да се предложат нови идеи и да се постигне някакво съгласие.  В никакъв случай каквото и да се мисли и говори нещо там то не е задължително за никоя от страните. Така че аз не очаквам някакво крайно решение, но очаквам все пак тези разговори да водят до някакви размисли и до някаква трезва преценка.   

Цялото интервю с проф. Николай Радулов е в звуковия файл.