Писателят Владимир Зарев тази сряда в Пловдив

На моята възраст – 70 години, човек се смирява с неудоволствията в живота. За жалост или за радост, аз наследих всички врагове на баща си /Пантелей Зарев/ и нито един негов приятел. Не обръщах внимание на това леко пренебрежение на българската национална критика и продължих да пиша книгите си и да работя върху тях – 11 романа са на пазара, купуват се, което означава, че вълнуват читателя, заяви писателят Владимир Зарев в интервю за Радио Пловдив ден преди срещата му с пловдивчани.

За 50 години творчество у нас за него има по-малко рецензии, отколкото за пет години в Германия.  Владимир Зарев е един от най-продаваните и четени български съвременни автори. След романа му "Разруха", в Германия го определят като "българския Балзак", сравняват го и с Гогол. 

Когато само на 29 години той е започнал да пише трилогията си с библейски паралели „Битието“, „Изходът“ и „Изборът", преиздаден впоследствие като „Законът“, е бил доста амбициран. Сега приема обаче това като авантюра и голямо приключение, което макар и завършило успешно, днес не би си позволил отново. Трилогията разказва националната ни история чрез ярките съдби на наши съвременници. Действието започва от  1890 г. и завършва почти с влизането на България в ЕС.  Бях много млад и след като първата книга се получи, ми се поиска да преразкажа донякъде големия проблем в Библията за властта.  Властта е пропита в нас, ние желаем по някакъв начин да властваме над някого, над някакво умение и това е изключително важен психологически механизъм, който действа във всеки. В застойните тогава времена не успях да завърша третия си роман  „Изборът“, който стана къс психологически роман и не завърши епичната история на трилогията.  Едва през 2004 г., когато получих голямата награда  на Баварското културно министерство в град Бамберг, успях да се вгледам в себе си и завърших третата част.

 Темата за властта е една от постоянните във всичките му книги. Властта е многопосочна и страшно различна  и интересна за наблюдение. И красотата е форма на власт, парите са друга форма на власт. Форма на власт може да бъде и нещастието, чрез което се предизвиква съчувствието ни, а чрез него отново  се упражнява власт.

Ако става въпрос за властта, която управлява обществото, проблемът е неразрешим. Винаги тези, които управляват, са по-малко от тези, които са управлявани. А това създава конфликт. В прекрасните си диалози за Държавата Платон определя три възможни форми на власт: тирания, олигархия и демокрация. Той счита, че най-продуктивната форма на власт е демокрацията, но само, ако правилата важат за всички и законите се спазват от всички. В обратния случай демокрацията най-лесно в сравнение с другите форми на власт преминава в анархия. Моята теза е, че ние вече 27 години живеем в една нарочно предизвикана и добре поддържана и обгрижвана от всички политически партии анархия.

Писателят подчертава, че  за него най-важен  е читателят. Той е този, който вътрешно тиражира книгата. Всяка книга е един завършен и непроменлив текст, но когато той премине през въображението на читателя, този текст се отваря и дописва.

Откроява  две основни теми в творчеството си, които са страшно важни за него. Това са темата за властта и темата за страха от смъртта. Те присъстват в почти всяка моя книга. Чрез страха от смъртта Бог ни прави творящи същества. Затова Той изгонва Адам и Ева от Рая, защото те притежават най-важния му атрибут – безсмъртието, но те не са творящи същества. Те започват да  деградират в Рая, където няма никаква съпротива. Изгонвайки ги оттам, той ги връща в смъртта и така не ги наказва, а ги  поощрява, защото те  започват да се грижат за себе си, искат да я отложат и се превръщат в мислещи и творящи същества.

Непрекъснато си повтарям „Не се страхувай“, защото възрастта, в която навлизам, е такава, че миналото става все по-дълго, бъдещето – все по-късо, сетивата се уморяват, животът става все по-бавен. Но ако се замислим, истински дълбока е бавната вода. Човек започва също като децата в тази възраст да се срамува, защото като тях  разбира, че е несъвършен. Искам да съхраня своето човешко достойнство.

 И продължава да е сигурен, че :  отсъствието на Словото е най-безутешната грешка в националното ни съществуване. Словото обединява, то е форма на единение, особено писменото слово. То е най-важната и най-ценната част от националната памет.

Писателят идва в Пловдив на 18 октомври по повод 70-годишнината си. Срещата с него е от 18ч. в книжарница "Хермес"-Централ. Издателите от "Хермес"/ на някои от книгите на Владимир Зарев / организират национално турне на писателя.

На срещата ще бъде представена и книгата "Литературна анкета", направена от  проф. Николай Димитров, в която писателят отговаря на въпроси от творчески и личния си живот.

Цялото интервю с Владимир Зарев е в звуковия файл.