Над половин милиард са парите за образование за следващата година.
Проблем е, че всички усилия се хвърлят в областта на училищното образование. Говорим, че учителите ще получават повече, говорим за закон, който влезе в сила, дискутират се нови учебни програми. Да приемем теоретично, че тази система в края на 12-ти клас ражда гении. И всичко наистина е отишло само за качество. Изведнъж тези гении в 12-ти клас попадат във висшето ни образование, което е какво? Или пък отиват в професионалното, което е пък на дъното, по-ниско не може да падне. Има оправдание за финансово преструктуриране единствено, когато се бутат едновременно трите системи – на училищното, професионалното и висшето образование. Иначе няма да се получи онова, което ние искаме. Ние искаме не просто по-качествено образование. Искаме качествено и необходимо образование, но не само за хората, но и за цялото общество, за индустрията, за отделните сегменти на обществения живот. Тогава има смисъл. Всичко друго е половинчато. Не може на калпак да се увеличават заплатите на хора, които очевидно си вършат работата по различен начин. Това заяви в интервю за Радио Пловдив професор Тодор Танев.
За диспропорцията в образованието
Диспропорцията на доходите в образованието е очевидна. Хайде да даваме тогава пари на диспропорцията – като няма няма друго какво да правим, като можем само да се хвалим, че ще се покачват заплатите само на една група от хора. Между другото - това е цяла армия от 90 и повече хиляди колеги, учители, които заслужават и в крайна сметка те имат обществена тежест там, където са, т. е. правят добро от политическа гледна точка, от партийна гледна точка. Който и да е университет не може да донесе никакви политически сериозни облаги, коментира професор Танев.
Според него не може повече образованието да произвежда униформен продукт. 21 век изисква гъвкавост - всеки да може да намира своята ниша в образователната система. Всичко останало, тази униформеност, е стара песен на нов глас и то в една от трите възможни области, допълни още професор Танев.
Цялото интервю с професор Тодор Танев можете да чуете в звуковия файл.
Тази седмица слушаме истории, разказани от журналиста от БНТ Пловдив Димитър Димитров. Репортер, който се чувства еднакво сигурен когато отразява инциденти, протести, избори, военни и исторически събития, но и когато говори с рибари и ловци, които го покоряват с колорит и автентичност. Идва от Велико Търново и остава в Пловдив, реализирал своето..
Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..
Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас? Според проф. Васил Живков, председател на УС на..
Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че "цените в големите търговски вериги у нас са..
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..
Ясно
Облачно
Облачно
Предимно облачно
Разкъсана облачност