Йохан Вермеер ван Делфт, заедно с Рембранд и Халс, са тримата велики художници на Златния нидерландски 17 век.
Нидерландски барок, Шикхарт,
Казват, че малко неща се знаят за живота на Вермеер, но това не е съвсем вярно – знаят се доста неща, между които обаче има наистина досадни липси. Например, няма никаква информация за ранното му детство и отношенията с баща му и майка му. Те трябва да не са чак толкова добри, ако се съди по факта, че той не кръщава нито едно от 14-те си деца на тях. Но това е спекулация, липсват преки свидетелства.
Неясна е също степента му на грамотност. Вермеер може да чете и пише, не е неграмотен като майка си. Може би дори е доста напред в тази материя, ако се съди не само от красивия му почерк и обработен подпис, но и от факта, че цял живот стриктно се придържа към латинизирания вариант на името си - Йоханес, вместо да използва стандартното Ян. В нидерландското общество по онова време това е признак за духовна извисеност. Като косвено доказателство за доброто образование на Вермеер може да се приеме и фактът, че той е близък приятел с великия учен Антоан ван Льовенхук, баща на научната микроскопия и откривател на бактериите. Смята се, че точно Льовенхук е изобразен в „Географът” и „Астрономът” – двете прочути картини на Вермеер на, така да се каже, научна тема. Още по-дразнещо е обаче, че не се знае къде и при кого художникът учи художеството. Със сигурност го учи и то с години, тоест, минава през прекрасно функциониращата система чирак - майстор. Няма как, това е задължително изискване за членство в гилдията на художниците „Св. Лука” в родния Делфт, на която Вермеер няколко мандата дори е главен майстор. Но кой е учителят му – само предположения.
Неизвестно е също дали на младини той ходи до Италия да види с очите си големите ренесансови майстори - творческо „поклонение”, почти задължително за творците на тъй наречения Северен Ренесанс и ранен Барок. И – да, сигурно е, че протестантът Вермеер се жени за католичка, дори е заврян зет в къщата на нейното семейство, но дали наистина приема католицизма, при това – по съвест, както се твърди, не е ясно. Изглежда вероятно, защото, при цялата си гениалност в битовата живопис, той рисува и няколко картини с религиозна тематика в католическата традиция. В такъв случай обаче защо накрая е погребан в двора на протестантската Стара църква в Делфт – ето още една пълна загадка.
Нидерландски барок, Солниц,
Интересен феномен, нали, оказва се, че от нещата, които не знаем за един човек, можем да научим доста за него. Но да погледнем и фактите. Йохан Вермеер е роден през 1632 година в Делфт. Родителите му, Райнер и Дигна, са граждани от средната класа, което по сегашните мерки значи - доста заможни хора. Райнер върти едновременно няколко бизнеса. Той има работилница за кафа, вид сатен, много популярен тогава релефен плат, при който коприната се смесва с памук или вълна и се използва за направата на дрехи, завеси, покривки.
Освен това, Райнер членува в съответната секция на гилдията „Св. Лука” и има лиценз от нея за търгува с картини и произведения на изкуството. При раждането на малкия Вермеер семейството живее на улица „Летящата лисица”, но след 9 години купуват къща в самия център на Делфт, на Пазарния площад. Там е не само големият пазар, но също кметството, Новата църква и други престижни институции. От другата страна, през малко мостче над канала пък е сградата на Гилдията. Къщата е наистина огромна, на долният етаж е страноприемница „Мехелен”, която семейството управлява, а горе са жилищните помещения. Райнер купува имота за 200 гулдена в брой и 2500 от две ипотеки – сериозна сума за онова време, като се има предвид, че годишният доход на майстор-строител е около 500 гулдена. Това е страхотна инвестиция, дори след смъртта на бащата, майката живее добре и спокойно плаща ипотеките с приходите от страноприемницата.
Какво ни говорят тези подробности обаче. Първо, че семейство Вермеер не е бедно. Второ, че то проявява типичното за протестантите трудолюбие и търговски нюх. Трето, че е свързано с типичния за нидерландците прагматизъм и усет към парите. Четвърто – носи типичното изобщо за всеки човек желание да живее възможно най-добре. И го прави.
Хакарт, Соло виола да гамба
Споменатите качества на семейство Вермеер са наистина много характерни за времето и мястото – нидерландския Златен век. Делфт е прочут град в южната част на страната, който след бунта на Обединените холандски провинции остава още известно време в пределите на Хабсбургската империя. Градът съществува от няколко века, водачът на бунта – Вилхелм, принц Оранжски, се укрива няколко месеца там и Делфт преживява доста атаки, но здравите стени удържат. По времето на Вермеер в него живеят около 15 хиляди души – два пъти по-малко от Амстердам, но това изобщо не означава, че градът е тих и незначителен. Напротив, Делфт е пълен с живот и бизнес, тук процъфтяват три знакови за Ниската земя производства. Освен споменатия вече сатен, голяма слава има и делфтският порцелан, който се смята за най-близък по качество до китайския.
И двата тези бизнеса са свързани с рисуването – художници изработват проектите за платовете и керамиката, която се рисува ръчно. Третият добре развит бизнес е производството на бира. В началото на 17 век в Делфт има цели сто пивоварни. После те намаляват на брой, но разширяват обема на продукцията и търговията. В тази среда расте Йохан Вермеер и през 1653 година, когато е на 21, името му се появява вече в архивите на Гилдията на „Св. Лука”. Година по-рано баща му умира и той наследява от него бизнеса с произведенията на изкуството, както и част от страноприемница „Мехелен”. Доходите от това явно са добри, защото Вермеер цял живот работи малко като художник, рисува по две-три картини на година. Има много тесен кръг от богати почитатели, които му дават поръчки и веднага изкупуват всичко, нарисувано от него. Той няма собствена художествена школа, не поддържа ученици, което е друга причина приживе да не е толкова широко известен извън Делфт като художник.
Рондо, Йоханес Шенк
1653 година очевидно е щастлива за Вермеер, защото, освен за Гилдията, през нея той се жени и за доста заможната, малко по-възрастна от него Катерина Болнар. Нищо чудно двамата да се виждат и харесват при някоя романтична балконска сцена - къщата на Катерина е от другата страна на Пазарния площад, точно срещу страноприемницата „Мехелен”.
От харесването обаче не произтича любовна драма в стил Ромео и Жулиета, независимо, че има условия за това, доколкото той е протестант, а тя – католичка. Двамата отначало живеят в неговата къща, после се местят отсреща, при майката на Катерина – преживяла много трудности богата вдовица, която обича изкуството и има колекция от картини. Вермеер и жена му живеят щастливо заедно през следващите 22 години, до неговата смърт, и имат 14 деца, от които три си отиват още преди да са кръстени. Явно атмосферата в къщи е добра, защото, доколкото е известно, Вермеер никога след това не излиза никъде извън града, а и повечето сюжети от картините му се развиват в собствения му дом. Декорът в къщата, жена му като основен персонаж в галерията женски образи, с които Вермеер е прочут, приятелят, който идва на гости и води оживен разговор – това са типичните сюжети на художника. На първо четене нищо особено, но знаменит в тях е начинът му на рисуване. Платната на Вермеер са хиперреалистично точни, далеч преди времето на хиперреализма.
Те са пълни с изумителни детайли, но по-важно – с толкова прецизните светлосенки и перспективи, че отдавна подхранват упорита, макар напълно недоказана теория, за използвани при създаването им оптични инструменти - криви огледала или камера обскура. Колкото и щастлив да е обаче през по-голямата част от живота си, Вермеер умира млад, едва на 43, вероятно от сърдечен удар. В последните три години условията на живот в Делфт рязко се променят. Още от началото на тъй наречената холандско-френска война от 1672, бизнесът с произведения на изкуството много запада, художникът не може да продава нито своите, нито чуждите работи, които притежава и затъва в дългове. Жена му Катерина най-добре обяснява причините за смъртта му в едно писмо до градския съвет, с което моли за опрощаване на част от задълженията и защита от кредиторите. Тя описва как в резултат на дълговете, които не може да плати и притеснението, че не може да издържа семейството си, той „взе нещата така присърце, изпадна в такова униние и упадък, че само за ден и половина измина пътя от това да бъде болен, до това да бъде мъртъв”.
След като човекът Йоханес Вермеер си тръгва, художникът Йоханес Вермеер е полузабравен за цели два века – до към края на 19-ти, когато е открит отново за света и признат за един от най-великите.
Анонимен, Музика от нидерландския златен век
Книгата „Романът на една жена без качества“ от Ралица Николова ще бъде Кклуб „Петното на Роршах“ – Литертурен салон Spirt & Spirit. Главите в книгата носят названията на дните от седмицата. Разказът върви от първо лице, единствено число и е кунструиран като дневник, без историята да е изцяло биографична. Модератор ще бъде Ина Иванова...
Творческо обединение "Collegium pro arte+" към Националната художествена гимназия "Цанко Лавренов" ще открие "Празнична изложба" тази вечер, от 18:00 часа в галерия "Piesa", ул. "Оборище" 10А, Пловдив. В експозицията ще бъдат представени живописни творби, графики и фотографии в разнообразни стилове и техники. Участват всички..
Художничката Михаела Иванова отбелязва 35 години творческа дейност с голяма изложба живопис „Моите планини“ в Залите за временни експозиции на Градска художествена галерия Пловдив. Авторката, която живее и твори в родния град, е позната с интереса си към пейзажа и с пътешествията, които осъществява по различни маршрути из българските..
Изложба на Геракси Гераксиев и представяне на каталог в негова памет ще се състои в галерия „Крис“ в Асеновград (18,30 ч.). Изданието „Притчи за живота и любовта“ се посвещава на 50-ата годишнина от рождението на художника Геракси Гераксиев, когото загубихме преждевременно тази година. „Моторът на идеята за този каталог бе да изградим..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 30.1 1. 202 4г. бяха представени следните заглавия: БНР подкасти · Преге - 30 ноември 2024 Рубрика „Напълно непознати“ Жоржи Амаду. Габриела, капамфил и канела. 4-то изд. 528 стр., ок. 6А, Ентусиаст, 2024. Лора Маквей. Лени. 284 стр., ок. 5А, Амат-Ах, 2024. Петер Кароши. По..