ГЕРБ се учат от грешките си, БСП - напротив

Любомир Стефанов: Датата 10 ноември е важна с това, че се върнахме към някаква нормалност, която дълго време ни беше чужда, поради до голяма степен независещи от нас обстоятелства, върнахме се към свободата на словото, към свободите, към човешките права и едно, за съжаление, едно не толкова укрепнало върховенство на закона и се върнахме към това да бъдем повече хора, а не бройки в нечии таблици.

Дали се случиха нещата така както ги планираха нашите предводители в онзи момент – категорично не, поради една много проста причина, направил съм си труда да говоря с много от тях, размишлявали сме през годините и това, което е тъжно е, че към онзи момент никой няма ясна идея какво иска да се случи в България. Каквото и да разправят разни герои по телевизионни студия и по статии във вестници истината е, че никой от т. н. демократизиращи революционери в онзи момент  нямат никаква представа къде ще заведат България. Нямат представа този комунизъм с какво искат да го сменят, просто искат да го няма. И поради тази причина хаосът стана много по-естествен като следствие от всички тези напъни и по-естествено и обяснимо е онова, което се случи или по-скоро онова, което не се случи. Затова някак си ни отне още дълго време ние да разберем какво искаме, как точно да моделираме демокрацията си и въобще дали искаме демокрация.

Ние самите тогава се учехме какво е това да си гражданин. А в Декларацията за правата на човека и гражданина от Френската революция е с 200-годишна давност преди нашата безкръвна демократична революция отне време да стигне до нашето съзнание и да разберем, че да си поданик и гражданин са две различни неща.

Дебатът, който ни сервират нашите политици, ще коментирам съвсем накратко, защото смятам това нещо за абсолютно недопустимо и нехигиенично както в лично качество, така и политик още повече. Българските политици нямат грамотност да се държат като политици. Този човек, Иво Христов, с цялото ми уважение не вдява една основна разлика – той не е никой, а работата, която върши има значение. Ако я върши по този начин очевидно той не става за нея. Не може да говори по такъв начин на гражданите независимо под влиянието на какви субстанции или какви емоции е. Точка по въпроса. От там нататък епитетите, които се разразиха в тази посока говорят за двоен стандарт. Когато някой от ГЕРБ направи нещо подобно като, позволете да използвам уличната дума изцепка, следва гръм и мълнии, и бури само и само тоз човек да бъде заклеймен като едва ли не най-голямото изчадие, а и да бъде изхвърлен по всякакъв начин от всички възможни публични длъжности. Появява се абсолютен еквивалент от другата страна на опозиционната част на парламента, а реакциите са „Ами той да се извини и всичко ще простим и ще забравим”. Значи – или ще е така, или няма да е така. Или ще обвиняваме ГЕРБ, че са неморални и безпринципни и ще търсим доводи затова, или БСП ще се държат на морала и принципите, които искат да отстояват. Не може да бъде иначе, тъй като гражданите, ние всички, виждаме, че някой отнякъде ни послъгва отново.

ГЕРБ въпреки всички кусури, в които са упреквани, не без основание както всички знаем и виждаме най-вече, изглежда, че като да правят усилия да се поучават от тях, къде в движение, къде следварително, това което нас ни дразни – не предварително, но като че ли излъчват сигнали и те са очевидно такива, че се учат от грешките си. БСП напротив – опитва се да ни обяснява, че няма грешка и едва ли не сме чули и не сме разбрали правилно въпросния човек, който заяви, че ние, 80 % от българските граждани, сме дебили, т. е. кой ни прави на маймуни – това е очевидно.

По-скоро усещам, че този вот на недоверие има значение на фона на яловите, бих ги нарекъл, даже не са и дебати, по повод приемането на бюджета. Тъй като бюджетът според мене и според мнозина мои колеги е най-ясният знаков елемент за политиката и намеренията на управляващи, каквито и да са те, да реализират каквато и да е политика – лява, дясна, центристка, консервативна, либерална, прогресивна или т. н., той е най-удачният момент, когато се предлагат алтернативи или алтернатива конструктивна. ДПС и БСП не предлагат алтернатива. Тези неща, избор на тема за вот на недоверие до тези ключови области по нито една от тях не съм чул да предложат нещо, което да се различава  от управляващите, което ме навява на мисълта, че това е своего рода политически театър, който цели да покаже, че те имат някакво място на политическата сцена. Защото вижте, задава се нещо много интересно като развой на събитието – освен че България ще приеме председателството, което всички вече докъде ли не ни излезе, България може да получи много отчетливи сигнали за по-пълната си интеграция в европейското семейство.