Възможно ли е въпросът за Македонската църква да бъде решен без политически натиск и светски емоции? За потенциала на Светия Синод да остане на нивото на обществените очаквания без противоречия с православния канон и българските национални интереси – проф. Калин Янакиев.
Проф. Янакиев: Това, което Българската църква трябва да направи, е да извърши едно православно, християнско, братско дело. Да поеме протегнатата ръка към нас за помощ за излизане на Македонската църква от изолацията й от православния свят. За да обоснова това свое мнение, ще отговоря на няколко въпроса: какво е сегашното каноническо положение на Македонската църква - Охридска архиепископия? Има ли основание Македонската църква да се обръща към нас със зов за помощ? И накрая, какво трябва да е обоснованото църковно решение на нашата църква по този въпрос?
Всички забелязваме, че национализмите и от двете страни в момента са утихнали, ровенето в миналото, травматичните разменяния на обвинения между двете страни за минали събития сякаш са останали настрана, междудържавните отношения се развиват по възходяща линия, но всичко това е в сферата на политиката. В църковната сфера нещата стоят по-различно и те не бива непременно да бъдат обвързвани с политика.
Исторически основания Македонската църква да се обърне към нас безспорно има. През 1967 г. Македонската църква, понастоящем Охридска архиепископия, едностранно се отделя от Гръцката патриаршия, под чиято юристдикция е от 1920 г. Както и да го погледнем, това не е църковно безупречен акт – едностранното отделяне. Но там е работата, че и присъединяването на Македония към Сръбската патриаршия през 1920 г. също не е църковно безупречно. То е извършено по чисто политически причини. Тъй като след края на Втората световна война територията на Македония попада в кралството на Сърбия и Хърватия, а след това – в Кралство Югославия, създадена след края на Втората световна война, те отиват към Сръбската държава. Това става обаче по чисто държавни политически причини, като при това на Македонските земи е отнета църквата, която ги е обгрижвала до момента, и която е била самостоятелна църква – Охридска архиепископия.
Но аз бих попитал има ли основания Македонската църква да иска да излезе от положението на схизматична, изолирана от останалия православен свят църква и да се обърне за помощ в тази връзка към Българската църква. Да, има, абсолютно неотрицаемо, тъй като в чл. 3 на настоящия устав на БПЦ ясно и отчетливо е казано, че днешната Българската православна църква - Българска патриаршия е правоприемница на Доростол, Търново и Охридската архиепископия. Т.е. в самия устав на нашата църква е записано, че е правоприемница на Охридската архиепископия и това е исторически точно така. Охридската архиепископия се явява последната спирка от преместването на архиепископията още на Първото среновековно българско царство, което се мести в порядъка на завоеванията на византийците от Доростол през Сердика и спира в Охрид. Накрая, Василий Втори българоубиец окончателно завоюва България, но оставя Охридската архиепископия като автономна и я титулува „Охридска на Юстиниана и на цяла България“. Тя остава такава до самия край на 18 в – 1767 г.
След това по различни причини с турски османски държавен документ нейната автономия е прекратена и тя е присъединена към Константинопол. Така или иначе обаче има основания Македонската църква, която днес е центрирана в Охрид на територията на Република Македония и извън каноничната територия на БПЦ, да припознае нашата църква като църква – майка. Тя е записала нашата църква в устава си, че е правоприемница на Охридската архиепископия и действително Охридската архиепископия 7 века е носела наименованието “...и на цяла България“. Така че те имат основания да се обърнат към нас.
Имат и основание да искат независимост, защото имат всички критерии на жива църковна общност. Македонската църква има доста по-многобройно монашество, отколкото у нас. Тя е образована църква. Лично аз познавам поне 3-4 богословски списания, които издава не някакво светско издателство, а църквата им. Светоотечески произведения се превеждат от езика на оригинала – от старогръцки – на македонски език. Гостувал съм в Македония и зная, че църквите им са пълни с образовани мирянски общности.
Чух и опасението, че, ако ние предприемем определени позитивни действия на македонските предложения, едва ли не Сръбската православна църква и други православни църкви, които до този момент също не признават Македонската, ще ни поставят под схизма, заради едностранните ни действия. Тези опасения са преувеличени и дори бих казал, че някой ги тиражира умишлено. Ако БПЦ направи позитивна стъпка към македонските предложения, тя няма да направи нищо безпрецедентно. Аргументи: Руската православна църква и нашата, впрочем, признават т.н. Православна църква на Америка. Константинопол обаче не я признава. Да сте чули Константинопол да ни е заплашил с това, че ще постави под схизма руската или нашата църква за тези действия? Не! И обратно – Константинопол признава автономията на Естонската православна църква. Руската – решително не признава тази автономия и на ум не и минава да поставя под схизма Константинопол, заради едностранни действия. Никой яма да ни постави под схизма!
Другото, което чух - ако ние предприемем позитивни действия към исканията на Македонската църква, ние ще задълбочим разкола, който съществува в църковните среди на самата Македония, защото там съществува и една група, която продължава да признава сръбската юрисдикция. Работата е там обаче, че разкол в Македонската църква няма. Притесненията специално се тиражират от определени среди, за да не се вземе подходящо решение. То действително не е леко.
Това, което трябва да направим, е да установим евхаристийно общение, да бъдем заедно на едната Христова трапеза. Никакъв канон не ни забранява, да декларираме, че възстановяваме евхаристийното си общение с МПЦ - Охридска архиепископия, т.е. съслужим с тях заедно.
Второто е за автокефалния статут на тази църква. Отговаряме така: веднага започваме консултации с останалите сестри поместни църкви, за да получим консенсус между тях, за да се признае такъв автокефален статут на Македонската църква. Така ние изпълняваме два дълга – първият е братският ни дълг да помогнем на Македонската църква да излезе от изолация. Вторият дълг е – не рушим единството на Вселенската православна църква, затова по статута на тази църква – автономна, автокефална или друга, ще се произнесем, след като проведем консултации с другите сестри православни църкви. Това е соломоновско решение.
Повече чуйте от звуковия файл:
Промените в Закона за виното и спиртните напитки засягат не само любителите на домашно вино, но и на ракията собствено производство. Измененията предвиждат ограничаване на варенето на високоспиртната напитка до 30 литра, но само, ако суровината е собствено производство. Собственикът на дестилерия в Асеновград Георги Червенков, който е и член на..
Петият вот на недоверие към кабинета, който ще се гласува днес, беше абсурдно подготвен със слаби и аматьорски мотиви, коментира заместник- председателят на ПГ на ИТН Станислав Балабанов. По думите му опозицията не само не е по- единна, но дори в хода на дебата е показала различни позиции. "Ако може те завладеят държавата - ще е най- добре" - така са..
Инициативата „Нощ на Ангелите“ продължава и в деня на Вяра, Надежда и Любов, в който 120 заведения в Пловдив ще дарят процент от оборота си. Третото издание на благотворителния фестивал, който се проведе от 12 до 14-ти септември постави рекорд от предходните издания със събрана сума от над 266 000 лв. „Тази година благотворителните..
За първи път имаме вот на недоверие, който ще консолидира цялата опозиция. Падането на кабинета или крепенето му зависи изцяло от гласовете на малките партньори – ИТН и БСП. Това заяви депутатът от Продължаваме промяната – Демократична България Йордан Иванов в деня на дебатите по петия вот на недоверие към кабинета на Росен Желязков на тема..
Факторите за репродуктивни проблеми са много, но най-честите са ендокринните заболявания. Това заяви в интервю за Радио Пловдив доктор Екатерина Бабаданова от Клиниката по ендокринология и болести на обмяната към УМБАЛ „Свети Георги“, където днес и утре се провеждат безплатни прегледи за мъже и жени с репродуктивни проблеми, които са част..
Ясно
Разкъсана облачност
Предимно облачно