Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мораториумът на лекарствата не е големият проблем на системата

Грешката е, че у нас винаги има два пъти повече похарчени средства за здравеопазване

Парите за здраве, мораториума за нови лекарства и терапии, както и заявеното от лечебните заведения коментираме с Андрей Марков, председател на Българската болнична асоциация.

Андрей Марков смята, че проблемът със сградния фонд на лебечниците трябва да се преразгледа и трябва да се ползва в максимална степен.
   

Андрей Марков: Болниците? Като че ли няма нищо ново. Ние не може да се изненадаме вече от ситуацията, в която изпадаме, като че ли свикваме. Става хронична ситуацията, в която работим на наш език. Разбира се, че всичко това никак не е добре и от всичко това страдат нашите пациенти и българските граждани като цяло. Ние не се отказваме да правим това, което можем да правим, т. е. българските граждани не са оставени без лечение, не са оставени без грижа на лекарите, независимо от трудната ситуация, в която се намират. Според мен трябва да  се отдаде дължимото и да не се забравя, че не бива да се нагнетява допълнително напрежение, а просто да търсим решения, с които да излезем от тази ситуация.

За надлимитните дейности – определението не е точно, че ние калкулираме. На практика цялата тази дейност се отчита и в НЗОК, и във всички структури, които се стремят да имат информация и да знаят какво се случва, тъй като става дума за български пациенти и български граждани, така че тези т. н. надлимитни дейности те са добре описани, случаите са регистрирани достатъчно добре навсякъде и всички знаят за какво става дума и в момента признаваме проблема като такъв, свързан с недофинансирането на болниците т. е. болниците изработват една дейност, тя не им се заплаща, а след това търсим начини или се обявяват решения на отделни общини или министерства, структури, които търсят начини да компенсират тези средства, за да могат болниците да бъдат спасени, което не е правилно и не води до нищо добро, води до по-голямо объркване.

Слава Богу, че фокусът на общественото внимание е насочен към здравеопазването, защото за мен здравеопазването е основополагащо за сигурността на една нация, на една държава. Ако ние нямаме добро здравеопазване по-голяма грижа за националната сигурност, дори и така погледнато, няма в тази страна. Нека, нека да има такъв фокус, защото това дава надежда да имаме една грижа и едно усилие да излезем от това положение. Така че нас това не ни притеснява, както казах, ние сме свикнали от години да работим в такава стресова среда, отразява се за жалост върху всички ни, нека не забравяме това – отразява ни се и като на пациенти, и като на граждани и както винаги казвам една от причините младите хора да не са сигурни в собствената си страна, да имат усещането, че техните деца и техните семейства не могат да живеят добре в тази страна е свързана именно със здравеопазването. Така че фокусът ни наистина трябва да е там.

Много пъти мисля, че досега в дискусии, когато говорим не мога да си представя, че видите ли, ние трябва да отделяме много средства за въоръжаване и много средства за отбрана, а на практика няма кой да използва тези средства. Ние няма как да се пазим ако нямаме хора. Така че нека да помислим отново доколко ни трябва големи, скъпи самолети и големи и скъпи средства за охрана ако няма какво да пазим.

Аз мисля, че многократно експертите от здравеопазването споделят, че това не е проблем, който би притеснявал пациентите си, тъй като ние сме една държава на крайностите. До преди пет години  ние не отделяхме толкова средства за онкологични заболявания, не отделяхме толкова средства за нови формули, нямахме толкова лаборатории за лъчелечение или линейни ускорители. Докато сега понякога, понякога казвам, изпадаме в другата крайност – прекалено разточителни сме, прекалено много се допуска да се правят опити с хора в тежко състояние, често пъти тези опити не са най-доброто за тях, т. е. не са добре прецизирани. И тук има резерви и може би това, а сигурно това е причината да се търси някакво усилие, което да регулира процеса, да нямаме безкрайни експерименти с хора, които се получават по-добро качество на живот, в едни моменти, когато това е изключително важно за тях. И пак ще кажа – експертите в медицината  не считат, че в момента това е големият проблем и голям проблем на системата. Напротив, това са опити да се рационализира и да се търси по-добро разпределение на така и така ограничения финансов ресурс, който според мене е основният проблем на системата, т. е. в момента голямата битка и като че ли залитането в това „дайте да видим как да похарчим едни пет лева” и това ни е голямата грешка, а всъщност ние нямаме нужда от пет лева, а реално се харчат десет лева в нашата страна, т. е. винаги два пъти повече в здравеопазването. Ето, това е големият проблем.

Излизането на светло на големия публичен ресурс, който реално в нашата държава се изразходва за здравеопазване и той не никак малко тогава, когато оценим всички онези плащания, които не са регламентирани. Но нямам предвид само плащания под масата. Има предвид разходи за лекарства, разходи за болници по чл. 5, каквито демократичният свят отдавна няма, за други подобни.

Аз повече съм работил в държавна болница, 25 г. имам стаж в държавна болница, в частна имам много, много по-малко, но това няма никакво значение. В случая преекспонирането на темата частни – държавни е дълбоко погрешно, защото това не е проблемът на системата. Дали сме частни или държавни ние работим като публични лечебни заведения. Аз съм работил по същия начин и в държавно лечебно заведение и по същия начин то е било едно от най-добрите лечебни заведения в нашата страна. Т. е. проблемът, пак казвам, не е в държавни и в частни, насочва се в погрешна посока поради грешни практики на отделни ръководни лица. Да, тогава, когато отделни ръководители не внимават или грешно сключват договори, които ощетяват лечебните заведения. Да има настроения срещу тези, които са започнали да работят в тези лечебни заведения, но проблемът не е на системата, проблемът е на отделните лица.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Светлин Тачев

Очакват ни горещи есен и зима заради влизането в еврозоната

Новият вот на недоверие, който ще внесе опозицията, на фона на събитията в МВР и възможните оставки в системата, коментира в програма "Точно днес" политологът д-р Светлин Тачев от социологическа агенция „Мяра“.  Според него вотът на недоверие, който се подготвя, едва ли ще мине, защото правителството има осигурено мнозинство с ДПС  - Ново начало...

публикувано на 11.09.25 в 11:06

Реновираното ОУ "Райна Княгиня" ще посрещне учениците си

Мащабните ремонтни дейности в Основно училище „Райна Княгиня“  - Пловдив ще приключат до 15 септември и училището ще отвори врати за своите ученици в напълно обновена среда. Директорът д-р Мария Гайдарова съобщи, че при тях все още текат довършителните работи и ще бъдат готови да посрещнат децата в понеделник. Сградата е на 4 етажа и е изцяло..

публикувано на 11.09.25 в 09:44

Конфликтите не се отразяват на управлението на Пловдив

Какво да очакваме от новия политически сезон в Пловдив, който започна със скандал около оставката на замесник-кмета Владимир Темелков, оттеглена след намесата на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и оставяща много въпроси без отговор. На този фон групите в Общинския съвет също търпят трансформации, а от „Независими за Пловдив“ поискаха извънредна..

публикувано на 10.09.25 в 10:59
Татяна Буруджиева

Няма да има промени в кабинета под натиска на опозицията

"За съжаление новият политически сезон е повторение на предишния".Това заяви в програма "Точно днес" доцент Татяна Буруджиева, политолог и университетски преподавател в коментар за случващото се в Народното събрание и предстоящият пети вот на недоверие към кабинета на Росен Желязков, поискан от ПП-ДБ.. Според нея светът се променя много бързо,..

публикувано на 10.09.25 в 10:31

Имаме известни притеснения за изпитите в края на 7 клас

Пет дни преди началото на новата учебна година – ще спазят ли пловдивските директори указанието на МОН да се започва учебния процес в по-късен час? За организацията на работа говорим с  Гергана Аврамова , председател на пловдивската организация на Сдружението на директорите в системата на средното образование и директор на училище „Христо Г. Данов“..

публикувано на 10.09.25 в 09:52