Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - кралица Елизабет I, втора част

През 1553 година католичката Мери I Тюдор става кралица на Англия и така нейната полусестра, протестантката Елизабет, се приближава с една стъпка до престола и с много крачки до смъртта. 

Независимо, че отначало двете заедно влизат триумфално в Лондон, скоро близостта им се изпарява. Мери се захваща веднага с мечтата на живота си - да възстанови католицизма в Англия. Тя налага ред забрани за протестантите, включително провеждането на служби, а, тъй като те са непокорни, избива поне 300 пастори и други влиятелни фигури. Така получава прозвището „Bloody Mary”, „Кървавата Мери”, но за онези, които слушат „Великите европейци” рано сутринта в някой пиано-бар, ще уточня - не тя е кръстена на прочутия коктейл от водка с доматен сок, а той на нея. 

И, да, на Елизабет не ѝ е до шеги, защото сестра ѝ вижда в нея съперник за престола, чието съществуване вдъхновява протестантската съпротива. Въпреки че се оттегля настрани, кротува много и послушно ходи на католически служби, Елизабет все пак изкарва няколко месеца в Тауър по обвинение в заговор и съучастие в бунт. Дори силно предубедените кралски съветници обаче не намират доказателства за нейната вина и тя е поставена само под домашен арест за повече от година. Прекарва го в имението Бедингфийлд в Оксфордшър, но се радва да види как по пътя до там тълпите я приветстват. Хората са все по-недоволни от управлението на Мери, но тя особено бързо губи популярност заради брака си с принц Филип Испански, син на императора Карл V. Чрез този брак кралицата получава подкрепа за връщането на католицизма в Англия, а Испания - желаното силно политическо влияние в страната. 

На англичаните обаче испанското влияние им идва в повече, отколкото са готови да преглътнат. Освен това Филип не е много редовен съпруг и Мери има проблем със зачеването. В един момент тя обявява, че е бременна и ще ражда, дори вика сестра си в двореца, за да присъства на великото събитие, тоест, да види с очите си как губи трона. Бременността обаче се оказва всъщност болест и няколко месеца по-късно Кървавата Мери се превръща в мъртвата Мери. Но Елизабет е жива, млада, с много привърженици и най-после идва нейният ред да управлява. 

Джон Бенет 

На 17 ноември 1558 година тълпите в Лондон празнуват възкачването на престола на кралица Елизабет I, а по този повод тя цитира библейски псалм: „Това е Божие дело и то е чудно в очите ни”. Новата кралица е само на 25, но хората я обичат заради нейното сърдечно отношение и благосклонно поведение. Освен това тя, без да е зашеметяваща, е красива жена и изглежда твърде млада в сравнение с околните - не само заради своя умерен начин на живот, но и защото не е съсипана с раждания от 15-годишна, както става тогава. 

На всичкото отгоре, Елизабет е готова да управлява – образована е, познава системата на властта отвътре и дори е помъдряла покрай сложните събития, белязали живота ѝ. Първото ѝ слово пред кралския съвет се базира на средновековната политическа идея, че владетелят всъщност има две тела – човешко и политическо, техните желание и възможности не винаги съвпадат, а понякога са и противоречиви. Кралицата веднага назначава най-близки хора на високите постове. Държавен секретар е Уйлям Сесил, истински бисер в политическата корона на епохата, който остава до нея през следващите 40 години. Робърт Дъдли, приятелят от детинство и вероятен любовник, е шеф на кралските конюшни и – не, това не значи, че е пратен да рине тор, а че получава висок политически пост с огромно предимство – постоянен достъп до кралицата. Начело на хазната застава Томас Пери, а съвсем близо до себе си, но в сянка, като съветник и шеф на огромната шпионска мрежа, която Елизабет поддържа в Европа, е назначен Джон Дий, философ, математик, астроном и навигатор, но също – майстор на окултните науки, астролог, гадател и алхимик. Точно той измисля термина „Британска империя”, и то във времето, когато малката Англия е само далечен зародиш на своето велико бъдеще. 

Изобщо, ако се съди по резултатите, оказва се, че не само Джон Дий, а като цяло съветническият екип на Елизабет е много добре подбран. Да, и пред тази отбрана компания на първия кралски съвет, кралицата декларира, че ще се съобразява с техните мнения. И наистина го прави – особено когато те съвпадат с нейното. А когато не съвпадат, тя намира начин да отклонява или протака въпроса, без да влиза в излишни конфликти.  

Хенри Тюдор

Елизабет I е последният английски владетел, помазан от католически епископ и коронован по католически ритуал. Англия е малка страна, слаба икономически, политически и военно, с много врагове наоколо и, както цяла Европа тогава - с народ, разделен на религиозна основа. Две теми не търпят отлагане и новата кралица се хваща веднага с тях. 

Първо е религията. Елизабет е протестант и, въпреки опасенията от католическа инвазия, премахва пораженията от опита на Мери да върне Англия в лоното на папата. Англиканската църква пак е обявена за независима от Рим, неин глава по принцип е монархът, но Елизабет е жена и не може да бъде точно „глава”. Тя е благоразумна и, вместо това, приема титлата „върховен наместник”. Католическите епископи обаче са силни в Камарата на лордовете и опитват да бламират тъй наречения Акт на върховенството, кралският закон по църковния въпрос. Според Акта всички държавни служители се кълнат във вярност на краля, а, който не е съгласен – да си ходи.. Капанът тук е, че духовниците са част от държавния апарат на абсолютната монархия и така са отстранени много католически епископи. Актът отменя също законите за ересите, с което дава широка религиозна свобода, но в него се забранява специално католическата литургия; богослужението вече се извършва само на английски; ходенето на църква става задължително. За разлика от времената на Мери, наказанията за нарушение на този закон обаче са твърде либерални - най-вече парични глоби. Като цяло Елизабет не се вторачва в религията и опитва да води политика на помирение, защото иска да постигне национално единство. По нейно време се появяват и тъй наречените „39 тезиса”, окончателна редакция на англиканските символи на вярата. 

Всъщност, макар официално да се води протестантска, англиканската църква запазва и много елементи от католическата традиция. Тя отрича например почитането на икони и мощи, също индулгенциите, намалени са и църковните празници. Но се признават тайнствата на кръщенето и причастието, запазва се църковната йерархия, както и пищността на литургиите. Като цяло, опитът за постигане на религиозен мир има успех, макар че политикана на Елизабет намира нови врагове. Освен крайните католици, срещу нея са и пуританите – протестанти, които бягат от гоненията на Кървавата Мери в калвинистка Швейцария или лутеранска Германия, но се връщат в Англия като истински фундаменталисти. А при Елизабет те не намират точно онова, което очакват – крайни мерки срещу католиците.

Джон Доуланд 

При царуването на Елизабет I уж вътрешната религиозна тема е пряко свързана с много аспекти и на външната политика. Ако човек отвори тогавашна карта на Англия, веднага ще разбере за какви заплахи и за какви сложни политически игри говоря. На самите Британски острови, Англия граничи с католическа Ирландия, нейното трудно владение, плюс независимата католическа Шотландия, начело на която е 16-годишната Мария Стюарт, братовчедка на Елизабет, но католичка и смятана официално от католическите европейски държави за единствен законен наследник на английския престол. Отсреща през Ламанша е Франция, с която Англия винаги има сметки за уреждане. 

Там има и много протестанти, но в прочутата Вартоломеева нощ много от тях са изклани и надделяват католиците. Пак на хвърлей през морето са нидерландските провинции, в които протестантите са силни, но все още са под властта на Хабсбургите в Мадрид, а борбата на Седемте провинции за независимост, е дълга и с променлив успех. Разбира се, най-големият проблем за Англия е Испания, силното католическо кралство, което след като се оказва острие на Великите географски открития в края на XV, началото на XVI век, набира страхотна икономическа и военна мощ покрай експлоатацията на новите си американски колонии. Там някъде отзад пък, в Рим, стои папата, който е най-недоволен от ситуацията и подтиква различни сили да се намесят в Англия в полза на католицизма. Изглежда обаче в цялата работа има и малко късмет, защото в първите години от царуването на Елизабет европейските католически владетели имат други проблеми и нямат възможност да се хванат пряко с Англия. С това забавяне от гледна точка на Рим положението започва да става нетърпимо и през 1570 папа Пий V издава була, с която отлъчва Елизабет. 

В текста той я нарича „фалшивата кралица на Англия” и „слуга на престъплението”. „С цялата сила на нашата апостолическа власт, обявяваме гореказаната Елизабет за еретик и помагач на еретици - и нека, заедно със своите последователи, тя да бъде откъсната от тялото Христово”. На всичкото отгоре, папата забранява хората да се подчиняват на нейната власт, което поставя английските католици в доста сложно положение и цялата работа не минава съвсем без насилие. Така или иначе обаче, за самата Елизабет истински сериозни последствия от отлъчването не настъпват. И дори въпреки него, католическите владетели от околните държави не се отказват от идеята да получат ръката ѝ, а по този начин – и цяла Англия, без да им се налага да харчат пари и да проливат кръв, като воюват за нея.

Грийнслийвс 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Изкуството ни напомня, че сме хора

Какво се крие зад спектакъла „Балерината, която запали оперетата“ разказа в програма "Точно днес" актрисата Албена Колева, която е в главната роля. Според нея това е история за страст, жертви и фанатична отдаденост на изкуството. Спектакълът трябваше тази вечер да се играе на сцената на лятно кино "Орфей", но поради очакваното дъжновно време..

публикувано на 20.08.25 в 11:06

Концерт на легендарния Ник Кейв на Античния театър

Австралийският музикант, артист, композитор, поет и писател Ник Кейв идва за своя първи концерт в България. Две поредни вечери – днес и утре, той ще изнесе концерти на сцената на Античния театър в Пловдив заедно с китариста на "Рейдиохед" Колин Груийнууд.  Ник Кейв, чието пълно име е Никълас Едуард Кейв, е една от движещите фигури в алтернативния рок..

публикувано на 19.08.25 в 08:38

Kамелия Кондова с награда "Димчо Дебелянов"

Традиционните Димчови дни се провеждат всяка година  в Копривщица през месец август. На 16 август в „тихия двор с белоцветните вишни“ се проведе  Дебеляновата поетична вечер. На нея бе обявен и новият лауреат на Националната награда “Димчо Дебелянов“ 2025 – Камелия Кондова. Камелия Кондова е една от най-ярките съвременни български поетеси, отдавна..

публикувано на 18.08.25 в 16:10

Напусна ни художникът Минчо Панайотов

Починал е големият пловдивски художник Минчо Панайотов . Това съобщи в социалните мрежи бившата председателка на Дружеството на пловдивските художници Снежана Фурнаджиева. "Напусна ни любим човек, приятел и талантлив художник. Съболезнования на семейството му! Мир и светлина на душата му!", написа тя. Минчо Панайотов е роден на 13 ноември..

обновено на 18.08.25 в 10:24

Преге - предаване за света на книгите, 16 - 22 август

В предаването за книги на Радио Пловдив на 16.08. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Николай Лилиев. Ридаят скръбни ветрове. Избрани творби. 224 стр., 4А, Български писател, 2025. Антология на сирийския разказ. 240 стр., ,4А, УИ „Св. К. Охридски“, 2025. Фредерик Бгбеде. Един..

публикувано на 18.08.25 в 10:14