Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Български език в ЕС и на матурите

Защо българският език трябва да стане матуритетен във всички страни-членки на ЕС и държавите с българско малцинство и какви стъпки е необходимо да извърви страната ни, за да даде шанс на малцинствата ни зад граница да запазят националното си достойнство? Инициативата на ВМРО ще коментираме с доц. Милен Михов – вносител на проекта за защита на българския език и заместник-председател на парламентарната комисия по образование. 

  Доц. Милен Михов: Това  е един елемент от едно ново разбиране и един нов патриотизъм и родолюбие. Ние продължаваме да смятаме Европа като нещо далечно и отделено от България, което не е така. В Европа, в Европейския съюз живеят, по различни данни, над милион българи. Над 200 хиляди деца живеят там,  в Европа и това са нашите деца. И ние трябва да изградим такива отношения,  правни и нормативни норми, които да дадат възможност на  тези българи и на техните деца да получат едно образование - достойно и качествено по български език, така че да могат да живеят в Европа като български граждани и да носят и да съхраняват българския език и българските традиции.

Един от тези въпроси е именно признаването и уреждането на нормативната основа за полагането на матура по български език в държавите членки на Европейския съюз. 

Този въпрос се повдига от  доста по-отдавна. Асоциацията на българските училища е една родолюбива организация, която обединява училища,  работещи като неправителствени организации в държавите членки  на ЕС. Те винаги са се ползвали с подкрепата на ВМРО и ще припомня, че миналата година аз лично и моите колеги събрахме 48 подписа от народни представители в 43-то обикновено Народно събрание от всички политически групи в подкрепа на тази петиция и трябва да си припомним, че тогава министърът на образованието г-жа Кунева като че ли не вярваше, меко казано, в успеха на тази инициатива. Разликата е, че днес ние като управляващи в това правителство, ясно сме поставили тази цел и министър Вълчев реализира тази политика на практика за една активна политика на Министерството на образованието и науката и на външното министерство в постигането на двустранни споразумения между държавите-членки на реципрочна основа, защото днес в България се държат матури по основните европейски езици и ние поставяме въпроса на реципрочна основа да се даде възможност на нашите български  граждани и на  техните деца да държат такава матура в държавите-членки. И виждаме, че при посещението на г-н Борисов в обединеното кралство този въпрос беше поставен на най-високо ниво. И там е постигнато споразумение – съгласие да започнат активни преговори с  двете министерства на образованието за сключването на необходимите документи. Можем да кажем, че това  е успех на една обща родолюбива политика, в която ВМРО и Обединените патриоти имат  определена решаваща роля.

Образованието ни е сфера на общоевропейска регламентация, но петицията и поставянето на въпроса в Европейския парламент създават необходимата основа за постигане на двустранни споразумения и аз мисля, че петицията и активността на българските евродепутати, на Асоциацията на българските училища зад граница, по всички фактори  подпомагат българската дипломация и усилията на Министерството на образованието и науката да постигнем такива споразумения.

Наблюдавам добре процеса и зная, че в дирекция „Международни отношения” в Министерството на образованието и науката работят активно по тези въпроси и затова сме убедени, че следващата година ще имаме постигането на първи такива договорености, които ще ни дадат възможност да реализираме  тази идея.. А  тя е много важна, защото съдържа и нещо много практично и важно – ако едно българско дете получи възможност да положи матура по български език в Испания, в Британия или на друго място,  с тази оценка то свободно, безпрепятствено и на равни основи с всички останали свои съвипускници и деца от България ще може да  кандидатства в българските университети. Това на практика дава възможност нашите деца, които завършват в Европа, да имат свободен избор или да продължат своето висше образование в Европа, както и да се върнат в България, където могат да получат едно много добро европейско образование.

Не бих се ангажирал да правя прогноза в определено време, но ако успеем да постигнем такова споразумение с Великобритания следващата година, аз съм убеден, че ще имаме много такива примери.


Чуйте повече от звуковия файл: 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Човешкият фактор убива на пътя

След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..

публикувано на 27.11.25 в 16:20
Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България.

Вербалната агресия в парламента взриви улицата

Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците.  Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..

публикувано на 27.11.25 в 16:05
Еньо Енев

Ресторантьори предупреждават за фалити догодина

На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив.  Енев подчерта, че за разлика от..

публикувано на 27.11.25 в 11:18

Няма икономически разум в предложението за бюджета

Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет.  Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%.  Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..

публикувано на 27.11.25 в 11:11

НЗОК трябва да плаща медицинска дейност, а не заплати

В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...

публикувано на 27.11.25 в 11:03