Защо българският език трябва да стане матуритетен във всички страни-членки на ЕС и държавите с българско малцинство и какви стъпки е необходимо да извърви страната ни, за да даде шанс на малцинствата ни зад граница да запазят националното си достойнство? Инициативата на ВМРО ще коментираме с доц. Милен Михов – вносител на проекта за защита на българския език и заместник-председател на парламентарната комисия по образование.
Един от тези въпроси е именно признаването и уреждането на нормативната основа за полагането на матура по български език в държавите членки на Европейския съюз.
Този въпрос се повдига от доста по-отдавна. Асоциацията на българските училища е една родолюбива организация, която обединява училища, работещи като неправителствени организации в държавите членки на ЕС. Те винаги са се ползвали с подкрепата на ВМРО и ще припомня, че миналата година аз лично и моите колеги събрахме 48 подписа от народни представители в 43-то обикновено Народно събрание от всички политически групи в подкрепа на тази петиция и трябва да си припомним, че тогава министърът на образованието г-жа Кунева като че ли не вярваше, меко казано, в успеха на тази инициатива. Разликата е, че днес ние като управляващи в това правителство, ясно сме поставили тази цел и министър Вълчев реализира тази политика на практика за една активна политика на Министерството на образованието и науката и на външното министерство в постигането на двустранни споразумения между държавите-членки на реципрочна основа, защото днес в България се държат матури по основните европейски езици и ние поставяме въпроса на реципрочна основа да се даде възможност на нашите български граждани и на техните деца да държат такава матура в държавите-членки. И виждаме, че при посещението на г-н Борисов в обединеното кралство този въпрос беше поставен на най-високо ниво. И там е постигнато споразумение – съгласие да започнат активни преговори с двете министерства на образованието за сключването на необходимите документи. Можем да кажем, че това е успех на една обща родолюбива политика, в която ВМРО и Обединените патриоти имат определена решаваща роля.
Образованието ни е сфера на общоевропейска регламентация, но петицията и поставянето на въпроса в Европейския парламент създават необходимата основа за постигане на двустранни споразумения и аз мисля, че петицията и активността на българските евродепутати, на Асоциацията на българските училища зад граница, по всички фактори подпомагат българската дипломация и усилията на Министерството на образованието и науката да постигнем такива споразумения.
Наблюдавам добре процеса и зная, че в дирекция „Международни отношения” в Министерството на образованието и науката работят активно по тези въпроси и затова сме убедени, че следващата година ще имаме постигането на първи такива договорености, които ще ни дадат възможност да реализираме тази идея.. А тя е много важна, защото съдържа и нещо много практично и важно – ако едно българско дете получи възможност да положи матура по български език в Испания, в Британия или на друго място, с тази оценка то свободно, безпрепятствено и на равни основи с всички останали свои съвипускници и деца от България ще може да кандидатства в българските университети. Това на практика дава възможност нашите деца, които завършват в Европа, да имат свободен избор или да продължат своето висше образование в Европа, както и да се върнат в България, където могат да получат едно много добро европейско образование.
Не бих се ангажирал да правя прогноза в определено време, но ако успеем да постигнем такова споразумение с Великобритания следващата година, аз съм убеден, че ще имаме много такива примери.
Чуйте повече от звуковия файл:
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...