Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - кралица Елизабет I, трета част

През 1558 година кралица Елизабет I сяда на английския престол, но иска не просто да предпази страната от религиозна гражданска война, а много повече – да превърне англичаните в нация с единен дух, а Англия – в просперираща държава. 

За целта, освен стъпките за мир между католици и протестанти, Елизабет използва и още инструменти. Един от тях е знаменитата нейна ПР акция - ролята на кралица–дева. Сега може да ни звучи смешно, но през XVI век това послание има висока духовна и морална стойност. Първо, то внушава връзка с Дева Мария – символ на абсолютна чистота, застъпница за най-съкровените човешки молитви,. Тази връзка въздейства на хората в Англия и служи като щит срещу обвиненията от Рим, че Елизабет е „блудницата на Европа” и незаконна кралица. Друга важна асоциация е с Орлеанската дева - Жана д Арк, чиято девствена чистота, съчетана със силна воля, век по-рано се оказва важен инструмент за единение на френския дух и френската нация. Дали асоциацията е търсена съзнателно или не, Господ знае, но вероятно да - нали Елизабет е може би най-добре образованата жена на своето време. Не на последно място, образът на девата, който играе цял живот, ѝ дава възможност да използва една от любимите си фрази – че е кралицата, омъжена за Англия.

Лютня, 17.16 

Въпросите, догадките и споровете дали Елизабет наистина е девица, продължават вече 5 века. Образът е силен, подходът е политически печеливш, но работата е много  съмнителна. Първо, обстоятелствата, при които се изгражда характерът на Елизабет, я правят приспособима. Тя успява донякъде да овладее властолюбивия си и избухлив характер, наследен от Хенри VIII, от дете знае как да се харесва на хората и го прави, обича да е център на внимание. Като кралица тя е заобиколена от много мъже и постоянно флиртува, използва женските си таланти и коварства, за да ги манипулира. Най-големи съмнения дали е автентичен образът на кралицата-дева обаче още приживе всяват отношенията на Елизабет с нейния приятел от детинство, близък съветник и фаворит, Робърт Дъдли, граф Лестър. Голямата близост между двамата е публична тайна, а развитието на отношенията им е обект на жив интерес в страната и в чужбина. Европейските владетели, които поне 25 години чакат на опашка за ръката на кралицата, задължително следят последните клюки - какво е кралското благоволение към граф Лестър тези дни. Кралицата неведнъж казва на най-близките си съветници, че всъщност никога няма да се ожени, но ако някога го направи, то би било само за Дъдли. Дали обаче двамата са консумирали сексуално тази дълбока връзка – загадката си е загадка.

Анонимен, 7.15 

Освен близки, отношенията на Елизабет с Дъдли са и сложни. Когато тя става кралица, той е женен. Жена му е болна и депресирана, но смъртта ѝ не е добра новина - плъзват слухове, че злата кралица е затрила горката съперница, за да се ожени за любовника си. Парламентът назначава независима комисия, която разследва случая и очиства името ѝ. По-късно пък има слухове за син, роден от Елизабет тайно и отгледан от верни хора в провинцията. Тази история още е актуална заради намерени документи в испанските архиви. Твърди се, че във войната с Испания този незаконен кралски син е пленен като шпионин, признава кой е и сочи за доказателство ред факти, обстоятелства и имена на хора, които звучат достоверно. Но не е само Дъдли, до самата си смърт кралицата има още ред фаворити, които стават все по-млади. Възможно е нейният сексуален живот да е започнал всъщност доста рано, на около 15. Тогава тя е повереница на последната си мащеха, Катерина Пар, която броени месеци след смъртта на Хенри VIII се омъжва за барон Томас Сиймур. Има свидетелства, че Сиймур, красавец и женкар, често ходи в спалнята на тийнейджърката и я забавлява с масажи и гъделичкане. Една нощ обаче забавата явно прехвърля границата, гувернантката нахълтва и прогонва чисто голия Сиймур в коридора. Неговите атаки към Елизабет обаче не спират, дори се засилват, особено след смъртта на жена му. В един момент обаче той е арестуван, официално обвинен, че иска да се докопа до властта като се ожени за престолонаследничката, за което е осъден и обезглавен. Така че поводи за гадания около реалния сексуален живот на кралицата-дева има доста. Важното обаче е друго – тя целенасочено използва както този символ, така и въпроса за женитбата си, като политически коз. Това продължава поне 25 години, време на мир и възход, през което слабата и бедна Англия все повече започва да се превръща в силен европейски политически и икономически фактор.

Галярд, 18.07 

Въпросът за женитбата на Елизабет се повдига още с интронизацията. Парламентът я призовава да избере съпруг, за да осигури наследник на престола. На което тя отговаря: „Да, бе, ще стане, но ще видим кога”. И повежда безкрайната си игра на сватосване, с което постига мир в Англия, оттам – икономически напредък и духовен разцвет. Първи на опашката е крал Филип II Испански, овдовелият съпруг на Блъди Мери. Освен него, по-значими годежари са крал Ерик XIV на Швеция, ерцхерцозите - Фредерик и Карл Хабсбург от Австрия, френските принцове Валоа – Анри и брат му Франсоа, дори руският зар Иван Грозни си прави устата. Кралицата не само е прелестна дама, но и знае трикове. Тя например носи много пищни цветни рокли, но заповядва придворните да бъдат облечени само в черно или бяло. Ефектът е налице. Веднъж Елизабет смушква френския посланик и го пита как оценява красавиците от нейната свита. На което галантният тип отвръща: „Ваше величество, как да видя звездите при тази ярка Луна?”. Но надпреварата за ръката на Елизабет продължава и когато нейната красота е само спомен. През 1563 тя прекарва едра шарка и после 40 години крие грозните белези по лицето си с дебел пласт белило, а плешивата си глава – с перуки. Зъбите ѝ падат заради огромна консумация на захар и омразата към зъболекарите, така че в края на живота ѝ трудно се разбира какво говори. Нищо от това не смущава женихите, защото въпросът всъщност е политически. Така го приема и Елизабет. Да, тя има и психологически причини да не се жени, но по-важно е нежеланието ѝ да предаде на друг или дори само да дели с друг, абсолютната си власт. А в онези времена това е неизбежно, ако до нея на престола седне мъж и тя периодично ходи до покоите да ражда наследници.

Ла коранта, 24.05 

Ловките брачни преговори, плюс широката шпионска мрежа, която Елизабет поддържа, постепенно започват да събират нишките на цялата европейска политика в ръцете ѝ. Основна цел е да се избегне война с могъщата Испания. Кралицата постоянно води преговори с Мадрид, но в същото време подклажда търканията между Франция и Испания и дори пряко подпомага испанските врагове, например бунта на седемте нидерландски провинции. Независимо от бедната си хазна, умната Елизабет плаща за строителство на нов, модерен флот и с удоволствие се възползва от пиратството като държавна политика. Не го измисля тя, тогава всички го правят, просто Елизабет има под ръка великия моряк Франсис Дрейк. Той не само обикаля и проучва моретата по света, но ограбва испанските кораби край колониите в Новия свят. В един момент войната става неизбежна, но Елизабет пак намира начин да я отложи. Тя праща на специална мисия сър Франсис Дрейк, той атакува почти готовата испанска армада, закотвена в Кадис и я съсипва. Когато след година Непобедимата армада наистина тръгва, Англия е вече готова да я победи. Да, с малко помощ от случайността и лошото време, но факт е, че Испания престава да е заплаха за Острова. 

Преди атаката срещу армадата обаче се разиграва велика сцена. Кралицата се появява пред армията на бял кон, със сребърна ризница върху рокля от бяло кадифе и казва на войниците: „Мои любими хора, предупреждаваха ме да не се явявам пред това въоръжено множество поради страх от предателство. Но аз ви заявявам – не бих желала да живея, ако не мога да се доверя на моя вярващ и любящ народ. Знам, че имам тяло на слаба жена, но имам сърце и стомах на истински крал на Англия и смятам за глупаво, ако Парма, Испания или кой да е европейски принц се осмели да нахлуе през границите на моето кралство”. Не така големи и преки са заслугите на кралицата за другото изключително постижение през Елизабетинската епоха, наричана още английски Ренесанс – висините, които стигат в Англия културата и мисълта. Най-голям е бумът в драмата, стига да спомена дори само титаните Шекспир, Марлоу, Бен Джонсън. Но има и още. Тогава творят поетите Едмънд Спенсър и Джон Милтън, философите Томас Мор и Франсис Бейкън, работят страхотни архитекти, музиканти, художници. Макар сама да пописва стихове понякога, кралица Елизабет не подпомага пряко културата, но явно възцарилата се по нейно време атмосфера на мир и толерантност, колкото и относителни да са те, спомагат за този бум на духа. 

В последните години от живота си Елизабет е нещастна, преживява все по-болезнено всяка следваща смърт на близък човек, а накрая изпада в „несекваща меланхолия”. Все пак на 70 най-после посочва и наследник на престола – племенника си, Джеймс VI на Шотландия. Така завършва управлението на Тюдорите и на английския трон сядат Стюартите. 104 години по-късно, през 1707, се подписва уния между Шотландия и Англия и така се ражда Великобритания, чиито здрави основи поставя тази забележителна жена - кралица Елизабет I.  

Кралска музика от двора на Хенри VIII, 2.33




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Изкуството ни напомня, че сме хора

Какво се крие зад спектакъла „Балерината, която запали оперетата“ разказа в програма "Точно днес" актрисата Албена Колева, която е в главната роля. Според нея това е история за страст, жертви и фанатична отдаденост на изкуството. Спектакълът трябваше тази вечер да се играе на сцената на лятно кино "Орфей", но поради очакваното дъжновно време..

публикувано на 20.08.25 в 11:06

Концерт на легендарния Ник Кейв на Античния театър

Австралийският музикант, артист, композитор, поет и писател Ник Кейв идва за своя първи концерт в България. Две поредни вечери – днес и утре, той ще изнесе концерти на сцената на Античния театър в Пловдив заедно с китариста на "Рейдиохед" Колин Груийнууд.  Ник Кейв, чието пълно име е Никълас Едуард Кейв, е една от движещите фигури в алтернативния рок..

публикувано на 19.08.25 в 08:38

Kамелия Кондова с награда "Димчо Дебелянов"

Традиционните Димчови дни се провеждат всяка година  в Копривщица през месец август. На 16 август в „тихия двор с белоцветните вишни“ се проведе  Дебеляновата поетична вечер. На нея бе обявен и новият лауреат на Националната награда “Димчо Дебелянов“ 2025 – Камелия Кондова. Камелия Кондова е една от най-ярките съвременни български поетеси, отдавна..

публикувано на 18.08.25 в 16:10

Напусна ни художникът Минчо Панайотов

Починал е големият пловдивски художник Минчо Панайотов . Това съобщи в социалните мрежи бившата председателка на Дружеството на пловдивските художници Снежана Фурнаджиева. "Напусна ни любим човек, приятел и талантлив художник. Съболезнования на семейството му! Мир и светлина на душата му!", написа тя. Минчо Панайотов е роден на 13 ноември..

обновено на 18.08.25 в 10:24

Преге - предаване за света на книгите, 16 - 22 август

В предаването за книги на Радио Пловдив на 16.08. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Николай Лилиев. Ридаят скръбни ветрове. Избрани творби. 224 стр., 4А, Български писател, 2025. Антология на сирийския разказ. 240 стр., ,4А, УИ „Св. К. Охридски“, 2025. Фредерик Бгбеде. Един..

публикувано на 18.08.25 в 10:14