Днес ще говорим за колегата Плутарх. Неслучайно го наричам колега и неслучайно започвам този разказ с химна на Европа.
Бетовен, Симфония 9, 56.09
Плутарх е гръцки философ и писател от времето, когато антична Гърция е вече римска провинция. Тя е само спомен от миналото си величие, но пък с изтънчения си дух облагородява грубия и войнствен Рим. Антична Елада е завладяна от Рим през 146 година пр.н.е., след битката при Пидна. Това е краят на елинистичния период в развитието на древния свят, започнал със завоеванията на Александър. Обаче е начало на постелинистичния период, за чиито край пък учените още спорят - дали е през 4 век, с разделянето на Римската империя на Източна и Западна, дали през 6-ти, с реформите на Юстиниан, или стотина години по-късно, при управлението на Ираклий. Но в случая важно е друго – век и половина преди Христа, античната гръцка общност е инертна.
Уморена от история, претрупана със знания и обърната повече към меката страна на живота, Гърция е завладяна лесно и почти с удоволствие предоставя на Рим тежестта да управлява. Рим първо носи мир, но после, през гражданските войни в периода между Републиката и Изперията, следва разруха. През 27-ма г. н. е., при Октавиан Август, Римската империя е окончателно установена и в Гърция настъпват три мирни века. Това е време на нов разцвет - Рим носи държавност и поддържа правото, а консумира от гърците култура и знание. Освен това, повечето римски императори, като се започне още от Цезар, имат лично отношение и полагат специални грижи за Гърция като носител на велика култура. Точно в този период на вторичен разцвет, се ражда и живее Плутарх, истинска рожба на сливането, което днес наричаме гръко-римски свят – реалния здрав фундамент за изграждане и развитие на европейската цивилизация.
Бетовен, Симфония 9, 16.06 -
За съжаление, Плутарх, който ни остави знаменитите си портрети на велики гърци и римляни, не пожела или не смогна да опише собствения си живот. За него има малко информация, изчоплена парче по парче основно пак от вметнати изрази в творбите му - но тя е откъслечна и не дава пълната картина. Знае се, че Плутарх е роден в градчето Херонея, в областта Беотия, на около 80 километра източно от светилището на Аполон в Делфи. Споменавам го специално, защото това е важна част от живота му - освен с философия, писане на книги, обучение на младежи и възрастни, освен с градски и имперски обществени и политически дела, Плутарх активно се занимава и с религия. През последните си най-зрели трийсетина години, той е жрец в Делфи, посветен е в мистериите на Аполон и опитва да върне позападналата слава и духовно значение на прочутия оракул.
Годината на раждането му не се знае със сигурност, но се смята, че е 46-та или 47-ма от н.е. Семейството на Плутарх е богато и влиятелно, той е силно привързан към него и по същия добродетелно-консервативен модел създава и собственото си семейство по-късно. Изглежда се чувства много добре в родния си град, защото, след като на младини обикаля различни части на Римската империя, после прекарва живота си изключително в Херонея. Когато приятели го питат защо не е избрал да живее в блясъка на Рим, въпреки възможностите, които има, той отговаря: „За да не стане малката ми Херонея още по-малка”.
Какво учи Плутарх на младини не се знае, но на 20 го намираме в Платоновата академия в Атина като ученик на схоларха Амоний. Там се занимава с риторика, философия, математика и за цял живот се запалва по идеите на Платон, без обаче да е фанатизиран. Неслучайно точно Плутарх е най-известният философ на тъй наречения Среден платонизъм, период в развитието на платонизма, който адаптира към идеите на Платон някои концепции от неговите уж съперничещи школи на перипатетиците и стоиците. Периодът започва някъде от 90-та година и продължава до появата на Плотин и неоплатонизма през 3 век, а оттам през Ренесанса влиянието му се простира и до наши дни.
Бетовен, Концерт за цигулка, 1.40.16
След като учи каквото учи в Атина, Плутарх изпълнява някои дипломатически мисии, възложени от му родния град, а после тръгва на пътешествие из най-важните духовни и културни центрове на античния свят, черпи мъдрост в малоазийски градове като Ефес, после в Александрия, отива за пръв, но не за последен път и в столицата Рим. Той събира стари ръкописи, посещава библиотеки, изнася публични лекции, запознава се с много хора, а общителният му характер и високата образованост му създават и много приятелства с философи, аристократи и висши политици. Плутарх е близък с римските философи-неопитагорейци, сприятелява се с Арулен Рустик, сенатор и философ-стоик от кръга на Плиний-млади и Тацит. Голямо приятелство го свързва с Луций Местрий Флор, консул и доверен човек на император Веспасиан. Флор дори формално го осиновява, за да му уреди римско гражданство под името Луциус Местриус Плутархус. Сред близките приятели на философа е също Квинт Сосий Сенецион, който по-късно го запознава с император Траян. Той пък така цени Плутарх, че забранява имперският наместник в родната му провинция Ахея да предприема каквито и да е действия, без да ги съгласува с философа.
Така или иначе, първото посещение на Плутарх Рим е по времето на император Веспасиан. Тогава вече е много модерно римските аристократи да взимат за възпитатели на децата си или за лични секретари добре образовани гърци, което стимулира процеса на взаимно проникване на гръцката и римската култура. Самият Плутарх е космополит и горещ привърженик на това взаимно проникване, въпреки че цял живот не успява да научи латински както трябва и общува основно на гръцки. За сметка на това обаче, когато се прибира в родната Херонея, славата му на мъдрец вече е така голяма, че идват лично да го посетят и да разговарят с него хора от всички краища на огромната римска империя.
Бетовен, Симфония 7, престо, 38.56
Специалистите казват, че до нас са стигнали едва около една трета от произведенията, които Плутарх пише през живота си. Това означава обаче 87 книги или, както уточнява професор Богдан Богданов – едно съвременно издание с 4355 страници. Изцяло загубени са неговите философски съчинения, така че за възгледите му съдим по изложеното в другите му творби.
Още от старите времена творчеството на Плутарх се събира в две основни книги. Първата е „Моралии”, наричани още „Етически съчинения”. Въпреки традиционно приетото заглавие, това е всъщност енциклопедичен сборник есета на различни теми, не само етически. Те включват някои философски дебати, които Плутарх води - например със стоиците и епикурейците, има размисли за правилното и неправилното човешко поведение, обсъждат се въпроси за обучението на младежите и научни теми като бъбривостта, суеверието, дали водата е по-полезна или огънят, как да различаваме ласкателя от приятеля, какво означава човешкото лице, което се вижда на повърхността на Луната и много други. Колкото и да са интересни, тези писания на Плутарх обаче са само нещо като подготовка за труда на неговия живот, споменатите вече „Успоредни животописи”. Книгата е структурирана като паралелно представяне на живота и делото на един гръцки и един римски философ, държавник, воин. Успоредно са представени например великите военачалници Александър Македонски и Юлий Цезар, ораторите Демостен и Цицерон, законодателите Солон и Попликола, държавниците Перикъл и Фабий Максим.
Много е важно да се знае, че портретите в тези „Животописи” не са исторически съчинения, а литература, Плутарх не се опитва да бъде прецизен във фактите, а в логиката на сюжета и изграждането на характерите. Самият той пише в една бележка: „Това, което описвам, не е история, а животи. В тях всъщност едно малко нещо като фраза или шега често води до по-голямо откровение за даден герой, отколкото подробното описание на битки, в която хиляди умират”. Като човек с опит в този подход към биографичния текст, мога да кажа, че успехът на Плутарх в онова време, когато няма компютри и интернет, е наистина изумителен. И това не остава незабелязано. Влиянието на „Животописите” през вековете е огромно. Апулей и Марк Аврелий в древен Рим, патриарх Фотий във Византия, Шекспир и Бейкън в Англия, Рабле и Монтен във Франция, Лутер и Гьоте в Германия, Еразъм в Холандия – не могат да се споменат и една стотна от великите мъже на духа, за които „Животописите” на Плутарх са настолна книга и вдъхновение.
Това тесто на европейския дух и мисъл, което Плутарх омеси със словото си обаче продължава да се бърка и днес. Да, в наши дни култът към този разказвач на животи не е така широк и силен, но пък е дълбок и със сигурност ще остане траен още много векове.
Бетовен, Патетична, 1.35.06
Цвета Марова открива днес изложбата "Асертивно" в галерия "Сигна". Това е нейната третата изложба в галерията. Свободолюбива, непредсказуема, експресивна... Такава е и живописта й. Образите, вплетени в нейните колоритни композиции, са с прелестен небесно-земен произход, изплуващи сякаш от дълбините на Вселената и водещи обратно към нея...
"Точно днес" с писателя Николай Терзийски говорим за най-новата му книга, която той нарече " Родиния ". Премиерата ще е на 14 май в София, а месец по-късно и на "Пловдив чете". "Родиния" е книга пътуване и книга завръщане. Сборник - роман от 16 истории, посветен на завръщането към себе си. Така го описва и редакторът на книгата Борис Минков...
Изложба с издания на литературния историк и изследовател Стефан Памуков се открива днес в централната библиотека на Пловдивксия университет "Паисий Хилендарски" . Неговото литературно наследство включва близо 30 заглавия плюс многобройни публикации в периодичния печат. Още като студент Стефан Памуков започва да събира епистоларното наследство..
През 1902 година маестро Георги Атанасов създава Оркестърът на 21 Стрямски пехотен полк в Карлово, днес Оркестър на 61-ва Стрямска механизирана бригада. Негов диригент повече от 10 години е капитан Йордан Илиев, с когото разговаряме в празничния 6 май. Ние сме музиканти, но и военни, ходим на стрелби, имаме строева подговка, разказва капитан Илиев...
В началото на януари 1896 година една фотография е публикувана в най-големите вестници по света и за дни обикаля земното кълбо. Това е снимка на невидимото. Изображението представя изящна женска длан, но без плътта по нея – виждат се само костите и венчалния пръстен. Ръката принадлежи на Анна Берта Лудвиг, съпруга на немския учен Вилхелм Рьонтген. Той..