Президентът събира доверието на левите хора и градската десница

Първите дванайсет месеца на президента Радев показват устойчиви нива на доверие от около 60 на сто и на недоверие - около и под 30 процента, според "Галъп интернешънъл". Това е най-благоприятната като обществено доверие стартова година от времето на старта на Петър Стоянов насам, коментира пред Радио Пловдив социологът от "Галъп" Христина Тодорова. 

Данните са от ежемесечното измерване на доверието в институцията, в независими национално представителни изследвания от 1992 г. насам, известни като Политически и икономически индекс на "Галъп интернешънъл". Тези и много други данни излизат в идните дни в традиционната книга на агенцията.

Румен Радев събира подкрепата на левите хора, но и на т. нар. Градска десница, посочи Тодорова. Ниските нива на доверие в президентската институция, характерни за мандата на Росен Плевнелиев (2012 - 2017 г.), бяха заменени през 2017 г. от чувствително по-позитивни обществени нагласи, посочват социолозите. 

След избора на нов президент през есента на 2016 г. доверието започна да се повишава - както обичайно се случва при смени в тази институция, а и при смени в институциите въобще, отбелязват те. Първите месеци на 2017 г. затвърдиха тенденцията на укрепване на доверието. 

След това нивата на доверие в президентската институция спряха ръста и навлязоха в период на стабилизация около и под 60 на сто положителни оценки и около и под 30 на сто отрицателни, показват данните.

Спирането на ръста може да се дължи донякъде и на напреженията между президента и представители на ГЕРБ през годината, но по-вероятно е да става дума за достигане на естествени възможни "тавани" на подкрепа, коментират от "Галъп". 
Президентската институция се свързва най-вече с личността на президента, но донякъде - и с вицепрезидента. 

Вицепрезидентът Илияна Йотова има нива на доверие около една четвърт от българите, а недоверието се колебае в стойности между 50 на сто и 60 на сто.Това я нарежда сред политиците със сравнително добри стойности на доверие, посочват от "Галъп". 

Тодорова припомни, че най-неблагоприятна е била началната картина на доверие в мандата на президента Плевнелиев, а най-високи са били стартовите равнища на доверие при президента Петър Стоянов, дошли в контраст на изключително тревожно масово съзнание заради политическа и икономическа криза от 1996 - 1997 г.

Президентите Желев и Стоянов започваха с по-високи нива, но с постоянен спад. Първият мандат на президента Първанов пък почна с доверие от около 50 на сто, припомнят от "Галъп" и отбелязват, че това е бил и единственият президент, в когото доверието се е покачвало в хода на самия мандат, като вторият мандат "Първанов" пък е започнал с по-висок кредит на доверие, но и с бърз спад. 

На този фон устойчиво високите нива на доверие в първата година на Радев - без съществени спадове - му отреждат едно от най-благоприятните места сред президентите досега, посочват от "Галъп". Те правят уточнението, че автоматичното съпоставяне на отдалечени исторически периоди не е докрай коректен подход и например началото на мандата "Стоянов" е било във времена с доста по-голям идеологически градус и амплитуди в общественото мнение.