Великите европейци - Еразъм Ротердамски

Някои наричат Еразъм Ротердамски „принцът на хуманизма”, други – „Волтер на XVI век”. Родината му е Европа, която обикаля цял живот, най-добре говори и пише на всеобщия латински, истинската му националност е неизвестна, защото просто отказва да има националност и се смята за гражданин на света. 

Ако ви падне да прочетете нещо от този титан на европейската мисъл, прочетете го без колебание. Но не забравяйте, че и той греши понякога. Аз например изобщо не бих се подписал под идеята му, че бог е дал свободна воля не само на хората, но и на ангелите.

Celestial Places, 56.45 

Както показва името му, Еразъм се ражда в Ротердам, Нидерландия. Но може би не точно там, а в близкото село Гауда. Или пък е истина онзи запис, който казва – заченат в Гауда, роден в Ротердам. Годината на раждането му също е спорна, но най-вероятно е 1466. Със сигурност обаче Еразъм е незаконородено дете на католическия свещеник Герхард и Маргарета Руджериус, вероятно негова прислужница. И дори не е първото, а второто им дете. Подобно любовна история не е рядка за времето си - католическата църква официално не разрешава свещениците да се женят, но гледа през пръсти на техните незаконни деца. Родителите на Еразъм правят всичко възможно поне да тушират лошите последствия от незаконното му раждане, като му дадат силен старт в живота. За целта те първо го кръщават на Свети Еразъм от Фомия, известен още като Свети Елм, патрон на моряците и пазител от стомашни болки, а после му дават и добро образование. 

На 9 Еразъм отива в Девентер, в едно от най-добрите латински училища в страната. Там известният немски хуманист Александър Хегиус за първи път в Европа въвежда изучаването на старогръцки на по-ниско ниво от университетското. Така Еразъм получава здрава основа за един от по-късните си духовни подвизи – издаването на първата печатна книга с превод на Новия завет от гръцки, текст, който пък Лутер ползва за немския превод на Библията. В училището Еразъм се запознава и с идеята за персонална връзка на човека с Бога – идея, която католическата църква не понася, доколкото така губи позицията си на посредник между небето и земята. Идея също, която става център на протестантската Реформация. През 1483 година обаче училището е затворено заради чума. Тя отнася и двамата родители на Еразъм и го принуждава да отиде в манастир, въпреки откритото си нежелание за това.  

Final Approach, 01.01.34 

През 1487 Еразъм става монах в августински манастир. Дисциплината там не му се нрави, а преживяното после стимулира идеите му за реформи в църквата. Манастирът обаче има богата библиотека с антични ръкописи, в нея младежът намира истинска утеха и гълта знания като невидял. Твърдят, че там той намира и друга утеха, макар несподелена и горчива - любовта към младия монах Серватиус Рогерус. Да, може да намерите списъци, които сочат Дезидериус Еразмус, както е латинското му име, за една от гей иконите през вековете. Дали това е истина обаче? Съмненията са дълбоки, а обясненията – дълги, така че просто казвам „не, версията за хомосексуализма на Еразъм изглежда не е вярна” - и продължавам, без повече да обсъждам темата. 

През 1492 Еразъм е ръкоположен за свещеник, а будният ум, натрупаните знания и брилянтният латински скоро го спасяват от манастирските тегоби. Епископът на Камбре го  освобождава от манастира и го взима за секретар. Епископът се гласи за кардинал и трябва някой да му води кореспонденцията на перфектен латински, какъвто неговият не е. Това продължава около година, но щом става ясно, че няма да сложи кардиналската шапка, нуждата му от секретар намалява. Еразъм обаче успява да го убеди не само да не го връща в манастира, а и да го прати да учи в Париж и да му дава малка издръжка. Така младежът попада в Сорбоната, където се занимава с теология, древни автори и латински. Пак не е доволен обаче, но не само защото бедният живее трудно. В университета още тегне духът на схоластиката, а Еразъм е привлечен от идеите на хуманизма, той иска да учи и открива, а не да дъвче едни и същи авторитети.

Forgotten Soul, 01.26.08 

За да се издържа, Еразъм дава частни уроци и негов възпитаник, лорд Маунтджой, го кани в родината си. Еразъм вече е звезда на небосклона на хуманизма заради книгата си „Адажиа”. Това е сборник с крилати фрази и анекдоти, извлечени при заниманията му с античните писатели. Така че в Лондон знаят името му, той е посрещнат прекрасно и се сближава с най-напредничавите хора в Англия. Сред тях блестят авторът на „Утопия” Томас Мор, както и принц Хенри, бъдещият крал Хенри VIII. Така започва голямата поредица пътешествия на Еразъм из Европа – от Лондон обратно в Париж, обиколки из Франция, Германия, Нидерландия, още веднъж в Англия, а след това се реализира и една от мечтите му - пътуването из люлката на Ренесанса, Италия. Поредицата съчинения, които Еразъм издава през това време, го правят все по-прочут и когато пристига в Италия, той сякаш отива на тур за овации. 

Университетът в Торино го прави почетен доктор по богословие, приветстват го учените мъже в Болоня, Падуа, Венеция, Рим, папата му дава рядкото специално разрешение не само да не се връща в манастира, но да се облича и държи според обичаите на страната, в която живее. При това пътуване Еразъм се свързва с издателя Алдус Мануциус, който явно е и много добър търговец. В един момент книгите на Еразъм, издадени от Мануциус, достигат между 10 и 20 на сто от всички печатни книги, които циркулират из Европа. В Италия Еразъм се сприятелява и се с ред кардинали, особено близко – с Джовани ди Медичи, бъдещият папа Лъв X. После той ще му предложи да го направи кардинал, но Еразъм ще откаже офертата, за да запази своята независимост.

Fight of Glory, 01.38.18 

През 1509 Еразъм се отправя от Италия отново към Англия, където на престола е вече приятелят му Хенри VIII. По пътя той, уж на шега, пише знаменитата си сатира „Възхвала на глупостта” - текст, в който глупостта се възхвалява сама и доказва, че е изключително необходима на човечеството. В Европа книгата става истински бестселър, до кончината на Еразъм през 1536-та година тя търпи общо 40 издания. Всеки писател може да му завиди. 

В Англия Еразъм се надява да даде добри съвети на приятеля си Хенри, срещу които да получи добри пари, но нищо такова не става. Да, Хенри го назначава за съветник, но не му плаща, защото харчи парите си за войни. В същото време скоро започва да става все по-ясно, че той, макар да е просветен монарх, все пак не е изпълнен с добродетели и няма намерение да управлява като философ, както хуманистът Еразъм се надява. Така че той се връща на континента и намира друг покровител, испанският крал Карл V, който също го назначава за съветник, но му дава заплата от 400 флорина. През 1517 година, както гласи легендата, в Германия Мартин Лутер заковава на една църковна порта своите 95 тезиса за реформа на католическата църква. Рим отказва и така започва откъсването на протестантските деноминации от католицизма. Съвременници казват - „Еразъм снесе яйцето на Реформацията, а Лутер го излюпи”. На което Еразъм отвръща, че Лутер всъщност е излюпил яйцето на някаква друга птица. Да, въпреки огромното съвпадение в идеите на двамата по отношение на основните принципи на реформите, има една огромна разлика – Еразъм иска те да станат мирно, отвътре и без да се разпада църквата, докато Лутер е готов на война и насилие. Въпреки настойчивите призиви да вземе страна, до края на живота си Еразъм се опитва да балансира и така се оказва омразен и за двата лагера. Заради неговите революционни идеи католиците го гонят от университета в Лувен, където преподава. По-късно пък, намерил уж спокойно кътче в Базел, когато градът става протестантски, трябва да бяга от там, защото е критичен към Лутер и промените. 

Не му е писано да избяга наистина от Базел обаче. След като живее няколко години в Германия, поканен за съветник в Брабант, Еразъм се запътва към Фландрия. По път обаче минава през Базел, разболява се от дизентерия и през 1536 умира. Но хората в Базел са умни, не  глупави – в най-големия си храм и с най-големи почести те погребват един от най-светлите умове на Европа, нищо, че са протестанти, а той е католик. Според едно свидетелство, последните думи на великия Еразъм са: „Мили Боже!” – каквото и да значи това.

Thunderlane, 04.15