Отмина ли действително времето, в което президентът беше безкритичен наблюдател, както обяви държавният глава Румен Радев, отчитайки първата година от встъпването си в длъжност? Нарушен ли е балансът на властите у няс и катастрофирала ли е парламентарната република?
Тези въпроси анализира в предаването „Ден след ден“ политологът Димитър Димитров.
Според него има резон в някои от констатациите, направени в отчета на държавния глава като това, че „български премиер и германски канцлер да оповестяват своето решение за поканата на чужд държавен глава в България, а българският президент да научава от медиите", подобна е и критиката към намесата на Турция в изборите у нас.
Други като това, че „парламентарната република атрофира, а парламентът се превръща в нотариат, който официализира решенията на правителството“ са твърде общи.
Според анализатора, като политическа позиция Румен Радев не се различава от предшествениците си. Ситуацията му е идентична заради проблема с конституционното разпределението на властите. Президентската власт е слаба, което контрастира с прекия избор на държавния глава.
За това и винаги има институционално напрежение.
Докато го има това мнозинство в НС силният човек ще е министър - председателя, прогнозира политологът. Той каза още, че Румен Радев заслужава висока оценка за работата си гледна точка на правомощията, които има. Като неуспех на водената от него политика са някои от дейностите на служебния кабинет като договорът за „Грипен“, опитът за промяна в изборното законодателство и в закона за вероизповеданията.
Политологът се изказа скептично към заявката на Радев за промени ледниковите отношения с Русия – „това не е лъжица за устата на който и да български политик“, защото страната принадлежи към международни структури, чиято политика споделя и трябва да следва.
Ангажиментите през втората година на поста да работи за демокрацията и свободата на словото са уместни ако приемем тезата му за атрофия на парламентарната република, каза още Димитър Димитров.
В обобщение анализаторът определи Румен Радев като човек нито на НАТО, нито Кремъл, а като на човек на създадения контекст на своя избор.
Кметът на пазарджишкото село Ивайло купи носилка за трудноподвижни хора с пари от спечелена награда. С проект за частна неотложна медицинска помощ Цвятко Луджев, който е парамедик, е спечелил второ място в конкуренция с 40 участници в академията BASE, организирана от община Пазарджик . Наградата си от 2000 лв. е инвестирал в медицинско..
На срещата на върха на Европейския съюз (ЕС) в Брюксел вероятно ще бъдат взети решения, свързани с увеличаване на бюджетите за отбрана на страните-членки и отпадане на процента за отбрана от брутния вътрешен продукт, като този процент да не бъде включван в бюджетния дефицит. Това заяви политологът и университетски преподавател доц. Милен Любенов..
Информационна среща в рамките на европейския проект DETOUR се провежда днес в Пловдив, в Дома на културата "Борис Христов". Проектът е финансиран по програма COSME на Европейския съюз и се изпълнява в четири държави – България, Италия, Турция и Гърция. Фокусът за България е развитието и популяризирането на туристически услуги по..
Програмата за саниране с 20 % самоучастие ще се реализира с пари от държавата, а не от Плана за възстановяване и устойчивост. Имаме възражения по моделите, по които се санират сгради в България. Една от основните критики е, че с парите на всички се облагодетелстват малка част от хората, посочи Йордан Николов от Българската асоциация за изолации в..
Призиви за развиване на българската отбранителна промишленост като част от европейската дойдоха от правителството и след вчерашното заседание на Съвета по сигурността при премиера, Росен Желязков също предложи и призова да бъдат развити иновативният потенциал и способности на българската отбранителна промишленост. Според Тодор Воденов - председател..
Ясно
Разкъсана облачност