Отмина ли действително времето, в което президентът беше безкритичен наблюдател, както обяви държавният глава Румен Радев, отчитайки първата година от встъпването си в длъжност? Нарушен ли е балансът на властите у няс и катастрофирала ли е парламентарната република?
Тези въпроси анализира в предаването „Ден след ден“ политологът Димитър Димитров.
Според него има резон в някои от констатациите, направени в отчета на държавния глава като това, че „български премиер и германски канцлер да оповестяват своето решение за поканата на чужд държавен глава в България, а българският президент да научава от медиите", подобна е и критиката към намесата на Турция в изборите у нас.
Други като това, че „парламентарната република атрофира, а парламентът се превръща в нотариат, който официализира решенията на правителството“ са твърде общи.
Според анализатора, като политическа позиция Румен Радев не се различава от предшествениците си. Ситуацията му е идентична заради проблема с конституционното разпределението на властите. Президентската власт е слаба, което контрастира с прекия избор на държавния глава.
За това и винаги има институционално напрежение.
Докато го има това мнозинство в НС силният човек ще е министър - председателя, прогнозира политологът. Той каза още, че Румен Радев заслужава висока оценка за работата си гледна точка на правомощията, които има. Като неуспех на водената от него политика са някои от дейностите на служебния кабинет като договорът за „Грипен“, опитът за промяна в изборното законодателство и в закона за вероизповеданията.
Политологът се изказа скептично към заявката на Радев за промени ледниковите отношения с Русия – „това не е лъжица за устата на който и да български политик“, защото страната принадлежи към международни структури, чиято политика споделя и трябва да следва.
Ангажиментите през втората година на поста да работи за демокрацията и свободата на словото са уместни ако приемем тезата му за атрофия на парламентарната република, каза още Димитър Димитров.
В обобщение анализаторът определи Румен Радев като човек нито на НАТО, нито Кремъл, а като на човек на създадения контекст на своя избор.
"Липсва диалогичността, с която сме свикнали, особено от партия ГЕРБ. Това, което което виждаме е, че те стоят твърдо на своята позиция, и каквото и да говорят синдикатите, не съм оптимист накъде вървят комуникациите. Ако публичният и частният сектор са скарани, то трусовете в държавата предстоят". Това заяви в интервю за предаването "Ден след..
Максималният размер на ваучерите за храна ще остане 200 лева месечно и през 2026 година, според проектобюджета за следващата година и това ще остане най-ниската стойност за страна-членка на ЕС. 835 000 са работещите в България, които получават ваучери. Таня Обущарова, главен секретар на Асоциацията на операторите на ваучери, коментира пред Радио..
Балансовите проблеми, свързани с проекта на бюджет 2026 и липсата на контрол, се дължат на олигархията, която е моделирала политическото и икономическото вземане на решения в своя полза. Тази теза изрази в предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив финансистът Кольо Парамов. Той подчерта, че влизането в еврозоната трябва да доведе до..
В този епизод тръгваме от твърдението „65% са против еврото, нали сме демокрация?“ и разглеждаме как формулировката на социологическите въпроси променя отговорите и смисъла им. Вместо да приемаме едно число като „волята на народа“, питаме: какво всъщност е било зададено – „харесвате ли еврозоната“ или „искате ли да се отмени валутният борд и..
Тази седмица в „Добро утро, ден!“ ви срещаме с един от най-значимите пловдивски творци – Матей Матеев. Роден в Кюстендил, но завинаги свързал съдбата си с Пловдив – града, който му върна обичта с най-високото признание – званието „Почетен гражданин“. Казва, че родния край, балканската енергия го прави човек - широко скроен човек. Послание, което..
Облачно
Предимно облачно
Разкъсана облачност