Оптимист съм за "Европейска столица на културата' 2019"

На официалната церемони по откриването „Европейска столица на културата’ 2018“ в холандския град Леуварден бе и делегация от Пловдив.

Любопитна бях какво точно се случва при откриване на Европейска столица на културата. Изключително впечатлена съм от това което видях. Откриването се проведе на два етапа -  на закрито в местния театър и на открито на площада пред старинна катедрала.

На сцената на театъра, на фона на логото на Леуварден и в присъствието на краля и кралицата на Холандия, емоционални слова произнесоха кметът на града, представители на различни общности, министърът на културата и имаше много кратка програма. Интересен ефект се получи, когато след красиво филмче за това как духов оркестър обикаля свирейки по улиците на града и други знакови места, изненадващо за всички, сякаш слезли от екрана, музикантите свирейки влезнаха в залата.

Светлинното шоу се случи на открито пред катедралата под дъжда и силния вятър. Катедралата е висока колкото пететажна сграда и опакована в бяло платно. Зад платното на различните етажи артисти и музиканти на живо свиреха и пееха, а по платното се рисуваха чрез светлинни ефекти различни картини, които заедно с артистите правеха обща сцена и картина. Кралят на Холандия се вписа в светлинното шоу, като се изкачи на катедралата и обяви символично Леуварден за Европейска столица на културата през 2018 г. Неописуем ефект и преживяване!

Беше много вълнуващо. Смятам, че  за артистичния екип на нашата фондация „Пловдив’ 2019“ има много сериозно предизвикателство, защото не всичко е само пари, има много идея, много мисъл в това, което трябва да бъде направено. Те коментираха във всеки един миг, какво не бива да допуснем, какво е добре. Смятам, че те наистина имаха полезен опит и пример от това, което видяха.

Трябва да се очаква по-спокойно това събитие. При нас има някаква истерия и напрежение. Видях хората колко спокойно приемат този факт. Няма драма, че нещо не е готово. Една от сградите, която 17 години е била изоставена е направена с ателиета. Там имаше още вар, четки, бои, дори непочистено още от строителните дейности. Нямаше драма, поканиха ни на чай и кафе, разказаха ни всичко. Не казвам, че трябва да вземем този пример, но си мисля, че трябва да подхождаме по-спокойно към този процес.  

Интервюто с Тони Симидчиева е в звуковия файл.