Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Дебатът за учебниците е политически

Дебатът,  който се води за учебниците по история,  не е за българското образование, а повод за предизборна борба, каквато постоянно кипи у нас през последните години. Този разговор е изцяло политически и заглушава рядко появяващите се гласове по съществото на темата и свързани с реформата, в резултат на които се появяват учебниците – не само по история. Това подчерта  проф д.и.н. Илия Илиев от Института за исторически изследвания към БАН. 

Той уточни, че се занимава с  учебниците по история  повече от 25 години, но не намира несъответствия в тяхното съдържанието. 

Чета програма на МОН, одобрена неотдавна и качена на официалния сайт, с очите на човек  вътре от системата за създаване на учебници и учебни помагала  за средното образование. Но както каза и един от заместник-министрите на образованието преди дни,  сравнително млад човек, дори когато и той е бил ученик, учебниците са били достатъчно балансирани  и са представяли с положителните и с отрицателните им страни както режима до 9 септември 1944 г., така и времето след тази дата. Заблуди обаче има и те идват от това, че ако фактите се представят драматично  по определен начин, в общественото пространство се създава напрежение, което насочва вниманието към генераторите на това напрежение и те се надяват от този факт да извлекат политически дивиденти.

Отворих учебната програмата сега и ако човек я чете  както трябва, а не - както дяволът чете Евангелието, ще забележи, че различните проблемни  моменти от българската история и преди 9 септември, и след това, са отразени с достатъчна пълнота. Имайте предвид, че програмата дава и насоки  в какви рамки да се движи изложението в учебниците,  какви теми от социалната, политическата и културната история да бъдат включени. Още  отдавна, от  10-20 г. учебниците по история  се пишат тематично, като един раздел се посвещава на социалните събития, друг – на политическите, трети – на културните. Така, че дори и в първите учебници, появили се след промените през 89-та година, а те станаха факт в периода 1994-1996 г., в тях имаше  теми и за партизанското движение, и за грешките на българските режими във войните за национално обединение, и за Народния съд след 9-ти, и за лагерите, станали известни по нашите земи, и за режима на Тодор Живков, и за заслугите на Людмила Живкова за културата в период от време, когато тя беше на власт. Т.е. целта на всички автори и издатели  е била материалът по история да бъде поднесен балансирано.

 Не забравяйте, че пред нас стои стохилядна аудитория от учители, родители и ученици, които ни следят много внимателно да няма забежки в ляво и в дясно и това ни  принуждава да бъдем много по-взискателни по този начин към себе си, когато пишем за тези неща, заяви проф. Илиев.

Според проф. Илиев,  когато човек, който  не е подготвен  да  прочете такъв нормативен документ за написване на нови учебници, той вижда застрашителни неща не където трябва. Подвеждащото е, че се гледа колонката вдясно, която въвежда за първи път новите понятия, за които ще се говори и ще се осъзнават в съответния клас.  Много от понятията, за които сега се надига вой, те не могат да присъстват наново в тази колона, защото се предполага, че вече са усвоени дотогава и че децата ги знаят.

Във всеки един от вече написаните и одобрени варианти на учебници обаче има и пропуски, и силни страни, но в никакъв случай – пропуски на съществени неща. Ако има такива съществени пропуски в един учебник или помагало обаче, това  означава, че той не минава през съответните комисии и не стига до учениците в училище, заяви проф. Илиев.

Като съществен плюс на новите учебни програми, включително и на тази по история, по която ще бъдат написани новите учебници, проф. Илиев посочи решителното увеличаване на часовете, в коитоне трябва да се наизустява поредният политически кабинет, а учениците ще  имат възможност да усвояват в практически занимания наученото в часовете за придобиване на нови знания, т.е.  изместванена акцента  към  придобиването на умения в областта на историята, които да ни служат.

  Принципът е поне 40% от часовете да бъдат посветени на дискусии, изпълнение на персонални  задачи по история чрез интернет,  музеи и т.н, изказване на лично мнение. Тези промени вече са факт  с нормативен документ на Образователното министерство  поне от 3 години.

Цялото интервю  е в звуковия файл: 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Цветелина Генчева

Планетариумът в Смолян чества 50-я си юбилей с богата програма

Планетариумът с астрономическа обсерватория в Смолян отбелязва скоро половин век от създаването си. За годишнината, но и за летните школи, които се провеждат разказа директорът на Планетариума Цветелина Генчева.  В програма "Точно днес" на Радио Пловдив тя обясни, че 50-я юбилей ще се чества в продължение на три дни - от 5 до 7 септември...

публикувано на 21.08.25 в 11:17

Новата зала на РИМ-Пазарджик ще е многофункционална

В началото на този месец Общинският съвет на Пазарджик с пълно мнозинство върна на Регионалния исторически музей изложбена зала, която му е била отнета преди 30 години и превърната в кафене, а после и в пицария.  Недоволни от това решение на местния парламент, служители на частна фирма, ползвала залата за заведение, си позволиха вандалски акт..

публикувано на 21.08.25 в 09:57

Добивите на пчелен мед в Пловдивско са с 30% по-ниски

С 30% по-ниски са добивите от мед в Пловдивско тази година заради високата смъртност на пчелните семейства през зимата.  В планинските райони на Асеновград и на Смолян загубите достигат до 70%.  Това каза пред Радио Пловдив Борис Бормалийски, пчелар с 20-годишен опит от района на Хисаря и председател на Асоциация професионално..

публикувано на 21.08.25 в 09:00
Д-р Костадин Сотиров

Училищните медици вече ще имат достъп до здравните данни

Ще намали ли административната тежест на личните лекари пълният достъп Националната здравно-информационна система (НЗИС) на всички нива и с какво ще  подпомогне процеса на ваксинационния обхват?  Според председателя на Сдружението на общопрактикуващите лекари (ОПЛ) в Пловдив  д-р Костадин Сотиров с истемата е поетапен процес, който започна да..

публикувано на 20.08.25 в 10:26

Срещата между Зеленски и Путин едва ли ще се случи скоро

Безпрецедентната среща на осемте лидери в Белия дом, организирана само два дни след срещата на Тръмп с Путин, открои степента на европейската подкрепа за Украйна. Върви ли се, макар и бавно, към край на военните действие и ще има ли тристранна среща с участието и на Русия – коментираме с Любов Панайотова , директор на фондация "Европейски институт"...

публикувано на 20.08.25 в 09:48