За трудния път на България към Шенген и еврозоната и защо преодоляването на поредица препятствия все още не е равнозначно на преодоляване на границата, очертана от успелите държави? За смисъла на политическото изчакване „отвън“, докато се появят успешните за страната ни елити, които ще направят видими реформите у нас и за Европа – по темата чуйте Евгений Кънев - д-р по икономика.
Гледах новините и изявлението на Марк Рюте и все пак трябва да сме наясно с дипломатичния изказ на министър-председател, който е на гости в България. Точните му думи бяха „много е свършено, има още малко работа да се свърши“. Сега трябва да уточним колко е тази „малко“ работа и какъв е критерият, който реално трябва да бъде изпълнен, за да има единодушие. Но тук не говорим само за един човек, защото не само Марк Рюте е пречка, а наскоро имаше и изявление на германски политици, че още не можем да бъде допуснати до Шенген. Така че не говорим само за един човек, който трябва да бъде убеден, а за едни от най-влиятелните европейски страни от ЕС е еврозоната.
Вярно е, че Холандия бе най-гласовитият противник предвид изключително силното влияние в тази страна на националистите, които винаги са били „против“ страни като България и Румъния да влизат в Шенген, смятайки, че така ще бъде заплашена сигурността на Холандия.
Моето впечатление че това, което се изкривява, е, че ние изключително много настояваме, че щом сме изпълнили техническите критерии – свързани с инфраструктура, огради и т.н., всичко е окей. Въпросът обаче е, че както за Шенген, така и за еврозоната не са важни само техническите изисквания, а и наличието на доверието. На база на доверието се случва тази сигурност – дали ще е физическа по отношение на мигрантите, или финансова по отношение на еврозоната, тази сигурност е важна, за да бъде запазена стабилността и на ЕС, и на еврозоната. А тя се изразява в работеща съдебна система. Това означава, че когато има нарушения, те се разследват и виновниците се изпращат на съд.
И другото, което е много важно – имаме ли служби за обмен на поверителна информация, която да отива там, където трябва. Това е вторият план в дискусиите, които според мен, не са огласени пред публиката и затова всички ние мислим, че щом сме изпълнили техническите изисквания, всички са длъжни да ни приемат.
Работеща формула за успеха на България е да се признаят определени слабости и да се състави план, как тези слабости ще бъдат преодолени, подчерта д-р Кънев.
Няма как с „куцащ крак“ в системата на държавата да вървим напред в интеграцията и в ЕС.
Естествено, че всички българи ще бъдем щастливи, ако влезем в Шенген и в еврозоната, защото това означава от една страна пътуване навсякъде в ЕС без паспорт, а от друга – по отношение на еврозоната, приемане на еврото, което ще облекчи стопанския живот, кредитирането ще бъде с по-ниски лихви, огромният валутен резерв, който в момента държавата пази, за да гарантира покритието на лева с евро, да бъде освободен и още много други реформи, които ще стабилизират нашата икономика и ще увеличат нейния растеж.
Предимствата на геополитиката в момента в световен мащаб допускат сценарий да бъдем приети, без да сме изпълнили редица критерии, подчерта още д-р Евгений Кънев. Той обаче призова да изчакаме реакцията на заявеното от Рюте в Холандия, за да бъдем сигурни, че действително имаме позитивна вест.
Повече – чуйте от звуковия файл:
Балансовите проблеми, свързани с проекта на бюджет 2026 и липсата на контрол, се дължат на олигархията, която е моделирала политическото и икономическото вземане на решения в своя полза. Тази теза изрази в предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив финансистът Кольо Парамов. Той подчерта, че влизането в еврозоната трябва да доведе до..
В този епизод тръгваме от твърдението „65% са против еврото, нали сме демокрация?“ и разглеждаме как формулировката на социологическите въпроси променя отговорите и смисъла им. Вместо да приемаме едно число като „волята на народа“, питаме: какво всъщност е било зададено – „харесвате ли еврозоната“ или „искате ли да се отмени валутният борд и..
Тази седмица в „Добро утро, ден!“ ви срещаме с един от най-значимите пловдивски творци – Матей Матеев. Роден в Кюстендил, но завинаги свързал съдбата си с Пловдив – града, който му върна обичта с най-високото признание – званието „Почетен гражданин“. Казва, че родния край, балканската енергия го прави човек - широко скроен човек. Послание, което..
Спорове около представителността на организациите на аграрния сектор, който очаква решения по важни теми от държавата. Илия Проданов беше избран за председател на Българската аграрна камара, след като част от браншовите организации я напуснаха, несъгласни с начина на вземане на решения. За заместник-председатели бяха избрани съпредседателят на..
Виктор Павлов управлява софтуерна компания, която има опит в разработката на продукти за управление на търговска дейност. Той коментира напрежението на бизнеса от въвеждането на лицензиран софтуер за управление на продажбите в търговски обекти. "Като цяло спорът идва оттам, че се опитва да се хване процеса по неиздаване на фискални бележки от..
Разкъсана облачност
Ясно