Земетресението от тази нощ беше със сила 4,6 по Рихтер и епицентър 2 километра североизточно от Асеновград. Регистрираните вторични трусове са над 30, но с нисък магнитуд
Професор Емил Ботев, ръководител на департамент „Сеизмолозия“ в Националния институт по Геофизика, геодезия и география при БАН определи днешното земетресение в пловдивско със сила 4,6 по скалата на Рихтер като слабо.
Специалистите очакват утихване на сеизмичната активност. Само 4 от тези 30-тина труса, които се случиха след първия, са с магнитуд 2-2,5 по Рихтер.Това е така, защото познаваме развитието на този процес, който се свързва с епицентрална зона около Крумово – Катуница, която се активизира четири пъти за последните три десетилетия.
Доброто е, че сеизмичният процес са развива на голяма дълбочина, която е средно около 15 километра. Това не са повърхвостни събития, които са характерни за района на Чирпан. Трусът е бил вертикален.
Проф. Ботев подчерта, че през последните десетилетия наблюдават цикличност на земетресенията средно през 5-6 години със сила 4-4,5 в пловдивско - маришката система. Това говори за разтоварване на системата. Възможно причина за това да е поредицата силни земетресения в района в началото на 20 век – в Пловдив, Чирпан и Поповица. Тези три труса преди 90 години са пораздробили тази повърхностна част на земната кора, която сега не издържа на бавно натрупващите се напрежения.
Той даде за пример придвижването на Горно-тракийската низина, което е 1-2 милиметра годишно, докато в Гърция е 35 мм годишно. И така натрупването на напрежения става по- бързо. Тук сме свидетели на едно постоянно разтоварване на тези напрежения и нашето предположение е, че много по- бавно ще се натрупат напрежения за силни земетресения каквито са били в миналото.
Сеизмолозите не намират връзка между земетресенията през последните часове в Йонийски море, Солунско и още няколко труса на остров Крит.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...