Земетресението от тази нощ беше със сила 4,6 по Рихтер и епицентър 2 километра североизточно от Асеновград. Регистрираните вторични трусове са над 30, но с нисък магнитуд
Професор Емил Ботев, ръководител на департамент „Сеизмолозия“ в Националния институт по Геофизика, геодезия и география при БАН определи днешното земетресение в пловдивско със сила 4,6 по скалата на Рихтер като слабо.
Специалистите очакват утихване на сеизмичната активност. Само 4 от тези 30-тина труса, които се случиха след първия, са с магнитуд 2-2,5 по Рихтер.Това е така, защото познаваме развитието на този процес, който се свързва с епицентрална зона около Крумово – Катуница, която се активизира четири пъти за последните три десетилетия.
Доброто е, че сеизмичният процес са развива на голяма дълбочина, която е средно около 15 километра. Това не са повърхвостни събития, които са характерни за района на Чирпан. Трусът е бил вертикален.
Проф. Ботев подчерта, че през последните десетилетия наблюдават цикличност на земетресенията средно през 5-6 години със сила 4-4,5 в пловдивско - маришката система. Това говори за разтоварване на системата. Възможно причина за това да е поредицата силни земетресения в района в началото на 20 век – в Пловдив, Чирпан и Поповица. Тези три труса преди 90 години са пораздробили тази повърхностна част на земната кора, която сега не издържа на бавно натрупващите се напрежения.
Той даде за пример придвижването на Горно-тракийската низина, което е 1-2 милиметра годишно, докато в Гърция е 35 мм годишно. И така натрупването на напрежения става по- бързо. Тук сме свидетели на едно постоянно разтоварване на тези напрежения и нашето предположение е, че много по- бавно ще се натрупат напрежения за силни земетресения каквито са били в миналото.
Сеизмолозите не намират връзка между земетресенията през последните часове в Йонийски море, Солунско и още няколко труса на остров Крит.
140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..
Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговоренето от политическите..
Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно? Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..
С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат. Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства. Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..
Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..