Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Честита Баба Марта!

| обновено на 01.03.18 в 09:42

На днешният първи март отбелязваме една от най-красивите български традиции- закичване с мартеници. 
Този чисто български обичай е уникален и без аналог по света. 
Легендата за мартениците идва преданието за хан Аспарух, когато той получил дар от сестра си под формата на китка, привързана към крака на лястовица с бял конец. Червената багра била от кръвта на птицата, чийто крак бил наранен от конеца. Птичката пристигнала при хан Аспарух точно на 1 март, откъдето води началото си и традицията на този ден всички българи да си даряват червено-бели мартеници за здраве, щастие и сполука.    

Традиционната мартеница се изработва от бял и червен конец. 

В народните предания Баба Марта е олицетворение на месец Март и на пролетта.   Смята се, че нейният нрав е много непостоянен. Старицата е ту сърдита, ту усмихната и весела. Настроението й оказва силно въздействие върху времето. 

Пъстрата гама от поверия и представи, свързани със старицата-предвестница на пролетта и родитбата, предопределя множество обреди и обичаи. Рано сутринта на първи март всяка домакиня измита къщата и двора си. После мята върху плета или върху някое плодно дърво в градината червен мъжки пояс или червена престилка. Това се прави, за да се посрещне Баба Марта "на чисто и червено", че да бъде тя усмихната и добронамерена. 

През целия ден старите жени не излизат от къщите си и не ходят по улиците, за да не ги види Баба Марта, която не обича стариците. Навън излизат само момите и младите невести, за да им се радва Баба Марта и да затопли времето. 

Мартеницата е амулета на старите българи, който гони злото и привлича доброто. Тя се е смятала за поставянето на начало на нов живот (в българската символика червеният цвят се свързва с мъжкото начало, а белия – с женското, тяхното свързване означава зараждане на нов живот). 

Мартениците се свалят когато се види  цъфнало дръвче, щъркел или лястовичка. Тогава те се вързват за напъпила овошка. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Изкуството ни напомня, че сме хора

Какво се крие зад спектакъла „Балерината, която запали оперетата“ разказа в програма "Точно днес" актрисата Албена Колева, която е в главната роля. Според нея това е история за страст, жертви и фанатична отдаденост на изкуството. Спектакълът трябваше тази вечер да се играе на сцената на лятно кино "Орфей", но поради очакваното дъжновно време..

публикувано на 20.08.25 в 11:06

Концерт на легендарния Ник Кейв на Античния театър

Австралийският музикант, артист, композитор, поет и писател Ник Кейв идва за своя първи концерт в България. Две поредни вечери – днес и утре, той ще изнесе концерти на сцената на Античния театър в Пловдив заедно с китариста на "Рейдиохед" Колин Груийнууд.  Ник Кейв, чието пълно име е Никълас Едуард Кейв, е една от движещите фигури в алтернативния рок..

публикувано на 19.08.25 в 08:38

Kамелия Кондова с награда "Димчо Дебелянов"

Традиционните Димчови дни се провеждат всяка година  в Копривщица през месец август. На 16 август в „тихия двор с белоцветните вишни“ се проведе  Дебеляновата поетична вечер. На нея бе обявен и новият лауреат на Националната награда “Димчо Дебелянов“ 2025 – Камелия Кондова. Камелия Кондова е една от най-ярките съвременни български поетеси, отдавна..

публикувано на 18.08.25 в 16:10

Напусна ни художникът Минчо Панайотов

Починал е големият пловдивски художник Минчо Панайотов . Това съобщи в социалните мрежи бившата председателка на Дружеството на пловдивските художници Снежана Фурнаджиева. "Напусна ни любим човек, приятел и талантлив художник. Съболезнования на семейството му! Мир и светлина на душата му!", написа тя. Минчо Панайотов е роден на 13 ноември..

обновено на 18.08.25 в 10:24

Преге - предаване за света на книгите, 16 - 22 август

В предаването за книги на Радио Пловдив на 16.08. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Николай Лилиев. Ридаят скръбни ветрове. Избрани творби. 224 стр., 4А, Български писател, 2025. Антология на сирийския разказ. 240 стр., ,4А, УИ „Св. К. Охридски“, 2025. Фредерик Бгбеде. Един..

публикувано на 18.08.25 в 10:14