В скандала "ЧЕЗ" президентът също носи своята отговорност

Едноседмичната сага със сделката за ЧЕЗ се превръща в най- сериозната криза и изпитание за третото правителство на Бойко Борисов, смята социологът Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“. Пред Радио Пловдив тя посочи три причини, които водят до този извод.

На второ място Боряна Димитрова постави хаотичните действия на кабинета - правителството заявява непрекъснато различни намерения – от отказ на държавата за участие в сделката до влизането й. Това показва липсва на сериозен контрол върху ситуацията. Тя обобщи, че са налице непоследователни, хаотични, емоционални действия, които създават впечатление, че правителството не владее ситуацията. Дали е така или е сценарий трудно може да се докаже. Така или иначе това беше усещането, което се създаде и умножи чувството за несигурност. 60 процента от запитаните още във вторник твърдяха, че държавата трябва да се намеси.

Като трета причина за ескалация на кризата социологът посочи препозиционирането на политическите играчи. Видяхме съвещания при почетния лидер на ДПС Ахмед Доган, устремна политика на БСП и активна кампания срещу сделката, противоречиви заявки от коалиционния партньор „Атака“, която заяви, че биха сътрудничили за Истанбулската конвенция и Белене със социалистите. Тук се появява и ролята на президента.

Според Димитрова основният дефицит, довел до скандала, е дефицитът на институционалното поведение и механизми, които трябваше да бъдат добре подготвени. Като аргументи тя посочи откритите едва сега дупки в Закона за енергетиката.  По думите й, в една нормално функционираща държавна машина, особено когато се знае, че се готви такава сделка, е нормално да се направят експертизи и  проверки на законодателството, за да се посочат рисковете пред държавата.

Това е основният пропуск – липсата на ранна идентификация на белите петна в Закона, за да се предпази държавата от неясни купувачи. Това е слабост, липса на прозрачност и на ясни механизми и правила.  Това отприщва обществени подозрения.

Социологът коментира и поведението на президента Румен Радев. По отношение на изказванията на президента има две важни неща. Нормално е да се изказва по текущи проблеми, но това, което прави впечатление по формулираните тези е разделението между Те – правителството и Ние – гражданите. В тази ситуация, а и във всички други, президентът е част от политическия елит, който носи своята отговорност. Той е в правото си да заяви своите оценки, но когато в тях е налице пълно бягство от отговорност, това създава съмнение дали става дума за позиция на президент или за заемането на политическа позиция. 

Социологът припомни, че държавният глава също получава докладите на службите и че той също е информиран какво става. 

Той е можел да се намесва, да носи отговорност, а не само да се държи като страничен наблюдател. Гражданите очакват, както от правителството и Народното събрание, така и от президента отговорно политическо поведение, а не само самоцелни политически престрелки.