Нашата политика спрямо Русия - накъдето ни бутнат

Не би трябвало това, което стана, да ни учудва. През последните 10 години Русия се държи по този начин и това, което руският патриарх направи, е просто проява на нормална руска политика. Нормална – за Путинова Русия. Това означава – силова и налагане на дискурс как  да се наричат нещата. Изобщо не е важно, дали някакъв човек се е огорчил.Това заяви политическият анализатор от Център за либерални стратегии Деян Кюранов. 

Тук имаме представител на руския висок елит, който си позволява да ни поучава, да ни размахва пръст и човек малко се учудва защо трябва да поставяме под въпрос идеите за национално достойнство и за достойно поведение, когато какво друго да направи човек, освен да реагира? Иначе ще се сетим, както казваше  Ботев „Ти го плюеш, то мига, удариш го – прозява се!“  Така ли искаме да се държим?  От тази гледна точка  в дълг към българите са и президентът на страната, и премиерът на страната, защото си мълчат.

Сега се излагаме непосредствено пред повече погледи – на Европа, част от която сме. Не мисля, за съжаление, че това ще накара нашите мъже, които ни представляват като държава и като нация, да си променят поведението, не толкова от мижитурщина, колкото от липса на ясна политика спрямо Русия. Нашата политика спрямо Русия е както ни бутнат – насам-натам, шикалкавене, лъкатушене.

Изрично е казано в руските опозиционни медии, че руският патриарх не трябва да бъде разглеждан като духовник. Защото той не е. Не само опозиционните, но и правителствените медии в Русия  открито тръбят, че патриархът е част от външната политика на Русия и е не по-малко важен от Външното министерство.

Не мисля обаче, че Москва с това, което се случи, цели дестабилизация на България. Просто Москва  без да се готви за някакво действие, съобщава „Аз правя това. Вие ще се съобразявате, защото  ние сме големи и силни, вие – малки и слаби и точка. Това, че сте били членове на ЕС и НАТО, нас не ни интересува“.

Това е общо положение, дори не е поведение, а положение. Тя иска това и го прави.

Исках малко да почакам, за да видя  ще има ли реакция от първите ни мъже, но след като висях, че няма, написах нещо по темата, а после и  колеги реагираха. Дори някой пристрастен би могъл да помисли, че сме се наговорили. В един и същи дух. Това показва, че всички от определен тип хора – мислещи и достойни, са възмутени и се чувстват леко омерзени от това, че България е оскърбена, а тези, които трябва да отговорят на оскърблението, мълчат.

Що се отнася до историята с това, че вицепремиерът иска да забрани нещо на премиера да направи, имаме типично прехвърляне от патриотизъм в агресивен национализъм, неумен и обиждащ другите.

 Не съм убеден, че Бойко Борисов е имал искреното намерение да се извинява за евреите в Македония, това не е в стила му. Но във всеки случай така да му се реагира превантивно, това показва, че и у нас, както и в Европа, си върви една агресивна  националистическа реакция. Употребявам думи от миналия век нарочно – „прогресивно реакционни“, зщото става въпрос за явления от миналия век.

Обществото е подготвено да не води разговора за националното достойнство.

Чуйте повече от звуковия Файл: