Има риск България да наруши инвестиционното си реноме

Славчо Нейков: Аз смятам, че най-хубавото е, че нещо започна да се движи напред в по-конкретен план. Това е проект, който е почти 40 години на масата формално и почти 50 години като идея. Хубавото е, че след няколко спирания, пускания, след като беше определян като гьол, след като имаше доста емоции по възобновяване на работата по него сега вече правителството има два много силни коза в ръцете си. На първо място има една много сериозна аналитична база, на първо място визирам доклада на БАН, а също така визирам и други доклади, които са противоречиви по отношение на решенията си, но важното е, че правителството има от какво да избира, има достатъчно основа в това отношение. На второ място, след шестгодишно прекъсване на парламентарно ниво само преди около седмица беше прието решение на парламента, с което се възложи на правителството да представи до края на месец юни конкретна визия с пътна карта какво да се прави от тук нататък, защото ние като страна изпаднахме в една много интересна ситуация – имаме разработен проект и то от отдавна, имаме оборудване, което сме си платили, а същевременно в политическото и общественото пространство съществуват много противоречиви виждания по отношение на по-нататъшната работа. Но важното е, че вече се занимават институциите, а тези, които са оправомощени да вземат съответните решения, не само неправителствения сектор. Аз лично се надявам, че нещо ще се получи в конкретен план независимо в каква посока, защото както казаха и от БАН, и министър Петкова неколкократно най-лошото е да не се прави нищо.

По принцип тази идея не е нова, тя възниква преди около 8 – 9 г. , даже имаше конкретни разговори със Сърбия си спомням в това отношение, но това, което е ново е, че на първо място вече се търси европейско финансиране и вече става дума конкретно за предстоящи разговори  с Европейската инвестиционна банка, това наистина  е ново и е много важен този подход, свързан с финансирането и другото, което е ново е, че вече целта е не само една или друга съседна страна, целта е да се включат повече страни от региона, което безусловно ще улесни намирането на финансиране.

И пак казвам, че първо се прави нещо и второто нещо, което е, че вече се занимават вече и държавните институции, а не само неправителствените организации.

 През годините освен негативи се натрупаха и много разходи. Аз си спомням, че бях с премиера Сакскобурготски, когато той обяви в центъра на град Белене, през 2004 г., че възобновяването на проекта, цената, за която се говореше беше под 4 милиарда евро, сега се говори за цена между 10 и 11 милиарда евро. Разбира  се тук има и доста спекулативни елементи, защото много хора си представят, че условно казано държавата трябва да има 11 милиарда евро в торбата, за да започне да строи, което не е вярно, защото изграждането е процес, така че намирането на тази сума накуп не е необходимо. Този процес отнема около десетина години със сигурност, но най-важното, пак подчертавам, че правителството и парламентът са институциите, които трябва да вземат това решение, се занимават с въпроса и искрено се надявам, че ще има някакво решение, независимо, пад подчертавам, дали ще става дума за строителството на АЕЦ – Белене или ще става дума за продажба на реакторите или за някаква друга форма на действие.

Сумата, защото в момента се споменава е около 3 милиарда лева и лесно доказуема и лесно изчислима, защото има счетоводна документация за построеното досега.

За "Инерком" – аз лично смятам, че като, че ли малко попрекалихме с напрежението и започнахме да стъпваме по тънък лед като страна, а пък да не говорим за политическото  говорене. Трябва много внимателно да се пипа поради две основни причини, които са извън политиката, но преди това искам да подчертая, че никой по никакъв начин няма да остане без ток, нито пък цената на тока може да се повиши поради това, че ЧЕЗ се продава. Това е принципно положение и то важи и за  другите електроразпределителни дружества.

А що се отнася до двата риска, за които споменах, това е рискът България да наруши своето инвестиционно реноме. Ние сме страна, която разполага с едно много чудесно инвестиционно законодателство, с много ниска данъчна ставка и от такава гледна точка държавата прави всичко възможно да привлича инвеститори.  А такъв тип ситуации като тази с Инерком и ЧЕЗ на практика могат да отблъснат инвеститорите. Ние търсим стратегически инвеститор и за АЕЦ – Белене, и за т. н. Газов хъб и това засяга не само енергийния сектор, а и като цяло икономиката на страната. Искам да подчертая, че държавните институции, както и политиците на този етап трябва да бъдат много внимателни, защото могат да създадат условия и предпоставки за абсолютно излишни арбитражни или съдебни допълнителни спорове.