"Седем разказа за вярата" в Археологическия музей в Пловдив

Един от най-ценните експонати това е напрестолният кръст на Русенския митрополит Григорий, Доростолски и Червенски митрополит, който е работен с една от най-сложните техники - филигран. Той е дарен на музея от негови родственици през 1915 година, правен от майстор от видинската златарска школа, която е имала славата на изключително интересна. Изработката му датира от втората половина на 19 век, когато започва да се използва филигран за изработката на църковна утвар и специално на напрестолни кръстове. Кръстът е изпълнен с миниатюрна резба, която представя 10 библейски сцени. Той е изключителен и се е използвал от митрополита при персонално богослужение. 

Структурата на изложбата включва Символа на вярата - каква символика има съответният предмет, съответната църковна утвар, според църковния канон, каква символика има и според обикновения мирянин, според черкуващите се, допълва историкът. По думите й засегнати са няколко истории, които включват устрема на българина през 18 - 19 век, неговата благотворителност по отношение на строителството на църкви, набирането на волни помощи за възстановяване на храмове. 

Две са историите, разказани чрез предметите в изложбата - за храм "Св. Димитър" в Стария Пловдив, който се е смятал за гръцки. През 1922 година, когато е предаден на Руската задгранична църква, музеят получава дар от храма - сребърен обков на Евангелие. 

Разказът за църквата "Св. Никола" в пловдивското село Паничери е свързан с чашка за миро от 1618 година. Потирът е изработен специално за храма и е с дарствен надпис. Два дискуса и едно евангелие от 1821 година разказват за църквата "Св. Йоан Кръстител" в село Чехларе. Евангелието е с дарствен надпис от 1860 година и е дарено на храма, когато се възобновява строежа на сградата му, обяснява Семерджиева. Тя добави, че възстановяването на църквите по онова време се е извършвало обикновено върху стари градежи и в едни дълги периоди от десетки години, през което време е трябвало да се получи разрешение. 

Изключително интересен свещенически пояс с втъкани църковни сгради, датиран от 1772 година, е свързан с най-стария Пловдивски православен храм - църквата "Св. Св. Константин и Елена" в Стария Пловдив. При разкопки преди 50 години край олтара на храма е намерен този свещенически пояс, което, по думите на музейния работник, води до предположението, че в двора на църквата се е намирал Божигробски метох. Не е изключено този пояс да е принадлежал на свещенослужител от него, който е погребан близо до олтара, както се изисква по канон, с литургично облекло.

Митрополията предоставя 11 предмета, сред които са мощехранителница и един напрестолен кръст в кутия, която е изключително красива - вътре изписана с библейски сцени, а отвън е със сребърен обков. Има митра и жезъл, които са от 18 век, лъжичка за причастие и много интересен балансьор за кандило, което е непознато дори и в наши дни като църковна утвар. 
"Умишлено избрахме периода малко преди Великден, тъй като това време се свързва и с поклонничеството - посещението на Божи гроб. Някога, припомня Семерджиева, това се е извършвало в навечерието на Великден. Пътят е бил дълъг, осеян с опасности и за българина от онова време е бил истинска приключенска приказка - да пристигне до Божи гроб, да получи второ кръщене във водите на река Йордан, да присъства на Светата литургия, посветена на Възкресение Христово. И съвсем естествено пътуването завършва с амулети и предмети от Божи гроб, сред които са "йерусалимка" като доказателство, че е станал хаджия или "грехопростителна" грамота, каквито също са представени в изложбата", разказа Семерджиева. 
Всички тези предмети са предавани в музея, независимо че основната му дейност е друга и е свързана с археологията, защото по думите й той е най-старият в града, създаден през 1879 година. Хората са смятали, че всичко онова, което се намира, случайно или не, дори и при обработката на нивите, и което преценят, че е ценно и важно за историята на българския народ, следва да бъде съхранено, допълни Семерджиева.