Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

КОМДОС реагира правилно по случая с Юлия Кръстева

Комисията по досиетата оповести оригиналите от досието на Юлия Кръстева като агент на Държавна сигурност.

До този ход се стигна, тъй като преди дни от комисията съобщиха, че световноизвестният философ, психолог, лингвист и изследовател Юлия Кръстева е била сътрудник на Първо главно управление на ДС с псевдоним Сабина, но тя отрече пред френското издание "Нувел обсерватьор" тази информация и нарече това твърдение "не само смешно и невярно", но и "оклеветяващо". По темата интервю на Иванка Петкова с Христо Христов, разследващ журналист и основател на независимия специализиран сайт Държавна сигурност.com.

Комисията по досиетата реагира адекватно и навременно към огромния обществен интерес по случая с професор Юлия Кръстева. Досието се състои от два тома – лично дело и работно дело. Със сигурност мога да кажа, че Комисията е имала всички основания по закон за да обяви принадлежността на Юлия Кръстева към ДС. Това заяви в интервю за Радио Пловдив Христо Христов, разследващ журналист.

Държавна сигурност се насочва към Юлия Кръстева още през 1965 година

ДС се насочва към нея още през 65-та година, когато заминава за специализация във Франция, а по-късно остава там. Контакти с нея са осъществявали различни офицери още преди тя да бъде регистрирана официално като сътрудник. Интересното е, че личното й дело е предадено на Комисията по досиетата през 2009 година. Дотогава то е могло да бъде манипулирано – тоест да бъдат премахвани определени документи и т.н.

Делото е прекратено осем години по-късно, но ДС продължава работа с Кръстева

Прави впечатление, че делото е прекратено през 1973 година, но след това ДС продължава да събира документи и да описва срещи с г-жа Кръстева. За мен това е прецедент. Не съм срещал друго такова досие, категоричен е Христо Христов.

Лисват и основни документи - предложението и доклада за вербовка.

В делото обаче има документ за вербовъчна беседа, който на практика показва, че Юлия Кръстева е знаела с кого се среща, какво й е предложено и какъв трябва да бъде нейния отговор. Срещу нея не е имало натиск, коментира още Христо Христов.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Човешкият фактор убива на пътя

След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..

публикувано на 27.11.25 в 16:20
Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България.

Вербалната агресия в парламента взриви улицата

Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците.  Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..

публикувано на 27.11.25 в 16:05
Еньо Енев

Ресторантьори предупреждават за фалити догодина

На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив.  Енев подчерта, че за разлика от..

публикувано на 27.11.25 в 11:18

Няма икономически разум в предложението за бюджета

Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет.  Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%.  Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..

публикувано на 27.11.25 в 11:11

НЗОК трябва да плаща медицинска дейност, а не заплати

В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...

публикувано на 27.11.25 в 11:03