Имаме нужда от вярата, от дълбочината на преживяването

Седмицата започва по един обичаен начин и ще завърши по един крайно различен начин.

За да разбере човек смирението трябва да се случи нещо много грандиозно в живота му. Трябва да се случи или много прекрасно, или нещо много страшно, за да види човек как всички други неща, които ни правят да не сме смирени, всъщност нямат смисъл. Животът на Христос, това което се случва с него в тази последна седмица, е категорична илюстрация на това, което казвам. Представете си, всички можем да допуснем – имаме близки, които са починали – това се случва в петък и в неделя ни идват на гости, заяви Стоядинов.

Страстната седмица ни поставя на двата полюса на човешкото съществуване

Няма как тази седмица да не ни постави на двата полюса на човешкото съществуване – в живота и смъртта. И тогава, когато сме загубили близък - всички други неща изглеждат  маловажни. И когато сме преживели някакво неизмеримо щастие - също така всички други неща изглеждат маловажни. И там е ключът на смирението – когато разберем, че нещата, които ни правят да не сме смирени, всъщност нямат смисъл или имат смисъл от днес за утре най-много, те няма да преживеят до следващата година, може би няма да преживеят до следващата седмица. И когато ние не сме били смирени или по-скоро сме слугували не егото си, тогава сме прекрачвали граници, което не е трябвало да правим, допълни Мариян Стоядинов.

Християнските ритуали

Това е може би част от нещо, което можем да оприличим с пролетното почистване, с това, което е редно да случва ако не всеки ден, то поне в сезона по веднъж. Тоест - това е въпрос на това как подреждаме дните и как подреждаме приоритетите в тези дни. Когато оставим събитията да ни водят, когато оставим дните да ни водят, тогава се превръщаме в пленници, които всеки ден сменят посоката. Когато започнем обаче да осмисляме седмиците си през призмата на тази седмица, тогава тя се превръща в образец за всички останали и затова тя е толкова наситена със смисъл. Тя  е наситена както със страдание, така и с радост, а това страдание няма мяра и радостта също няма мяра. И когато успоредим останалите си седмици през годината с тази, тогава и приоритетите ни ще бъдат различни. Тогава ще видим, че много неща, за които се ядосваме - нямат смисъл.

Възкресението е нещо, което ми се иска да мислим не през призмата на лозунгите и идеологиите, а през тази лична призма, през която преживяваме живота и смъртта ,коментира още доцент Стоядинов.

Необходимостта от вярата

Имаме нужда от вярата, точно от тази дълбочина на преживяването. Защото вярата е това, което прави и радостта, и тъгата състояния, които ни помагат. Състояния, които ни извисяват, състояния, които ни казват кои са значимите неща и кои са по-малко значимите неща. Без вяра просто ще живеем някакъв друг живот, може би няма да бъдем себе си.

Ако не се случи нещастие няма да дойдат и въпросите, а ако не дойдат въпросите те няма да намерят и отговорите, които ние знаем от две хиляди години, коментира Мариян Стоядинов.

Цялото интервю с доцент Мариян Стоядинов можете да чуете в звуковия файл.