Спекулира се с фактите около досието на професор Юлия Кръстева. Чух какви ли не глупости от хора, които нямат представа от Закона за досиетата и от същността на проблема.
Това е голата истина и всякакви спекулации, че участваме в световен заговор на чужди служби и подобни са разговори на невежи хора.
Бончева заяви, че в досието на Кръстева има преномерирани страници, което означава, че то не е в класическия си вид, но не е първото подобно. В него има всички изискуеми по Закона атрибути за принадлежност към ДС. Ние не се произнасяме как е работила и какво е работила. Заради публичния интерес го публикувахме. При нея има повече от минималните задължителни атрибути. Не се произнасяме за нейните качества, за академичната й кариера, нито за нейната човешка история. Хората трябва да мислят с главите си.
ДС е била зловещ апарат, зловеща машина на комунистическия режим, категорична е Екатерина Бончева, но добавя, че трябва да се прави разлика между хората, които са били вербувани под натиск или при заплаха за живота, и тези, които са го направили доброволно. Законът не може да се произнесе за това. Чрез Закона не можем да разделим хората на жертви и кариеристи.
Според нея ние чуваме два типа разказ. Първият е на вербовчиците и щатните служители. За мен това е по- голямото зло в сравнение с агентите. Техните разкази са героични, а освен това са на позиции. Вторият разказ е за жертвите.
Бончева смята, че не сме чули разказите на хората, които без заплаха или натиск, а заради кариерното си развитие доброволно са поели сътрудничество към бившите служби. Тогава ще можем да направим разликата.
Втората причина да не можем да различим жертвата от кариериста е, че част от досиетата са унищожени. Ако беше запазен този архив, както беше запазен в Германия, тогава можеше да е различно.
Естественото бъдеще на КОМДОС е да стане Институт за паметта. Затова обаче трябва да има много добра юридическа експертиза, много добър опит, а не да се приема Законопроекта на БСП, който наричам Закон за закриване на Комисията по досиетата.
България има осезаем напредък в кръговата икономика и оползотворяването на ресурсите, въпреки че за много от гражданите това е почти невидимо. Зелената трансформация е плод на усилията на държавата, на бизнеса и на хората. Имаме доста съществен напредък . Това е оценката на Владимир Димитров , експерт "Индустрия и околна среда" в Българската..
Експертът по политически комуникации Арман Бабикян коментира за Радио Пловдив поредния неуспех да бъде избран председател на Народното събрание и ескалиращата политическата криза. Той подчерта, че липсата на реален диалог между политическите сили с различни цели прави трудно постигането на решения, които обществото да приеме. „Обществото или..
В първата ни рубрика за успешните образователни практики, реализирани по проекта „Успех за теб“ ще ви разкажем за ОУ „Васил Левски“ в село Караджово, община Садово. Проектът се изпълнява от Министерството на образованието и науката и се финансира със средства в размер на 105 млн. лв. от Програма „Образование“ 2021-2027, съфинансирана от..
Не виждам как при тази конфронтация, която отдавна не е по идеологически и политически причини, а е по междуличностни и интрументални причини, ще може този парламент да излъчи управляващо мнозинство, което да работи повече от три месеца. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив политологът и университетски преподавател..
"Българската държавност започва да прилича на тази медицинска диагноза, в която един по един започват да отказват различни органови системи". Такова сравнение направи социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова след поредния неуспешен опит в парламента да бъде избран председател. Тя припомни, че в предишни разговори са дискутирани..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Облачно