Целият Близък Изток e ябълката на раздора сега

Ако говорим за нашето участие мисля, че очакванията ни за председателството бяха за едно по-бюрократично, банално изпълнение на задълженията. И мога да ви кажа, че  ми е приятно да видя как правителството и министър-председателят активираха така да я наречем балканската карта. Това е добър повод да се раздвижим из Западните Балкани и да изиграем една роля, която няма кой друг тук на полуострова да изиграе. Независимо какъв ще е резултатът от тези совалки, от тази активност тя прави приятно впечатление. Няма да очакваме бързо решение на такива сложни въпроси, тъй като съвета, която вчера изпрати министър-председателя към Сърбия и Косово да подпишат договореност минава през признаването от страна на Русия на Косово, а тези неща са вързани с Крим, с прецедентите, които се случиха, така че призивът си е призив, а резултатът съвсем друга работа. Аз оценявам активността. Тя е един плюс за България.

За ролята на Русия : Русия при едни други обстоятелства, ако не беше така диаболизирана  последните 15 г. и ако не бяха се изострили отношеният, щеше да търгува сега с Косово и Крим и да получи някакво равновесие, но сега в момента  тя е поставена в пълна изолация и едва ли ще е склонна на някакви такива доброжелателни компромиси.  Затова ви казвам, че няма как да очакваме бързи резултати, но що се отнася до интересите на Русия това е геополитическата й сфера на влияние и тук тя се кръстосва с тази на Западната, с тази на турската империя бившата, така че не случайно Балканите сме такова място, където въпросите не се решават бързо и лесно.

 Но сега сме в един климат, който е по-скоро конструктивен климат на преговори и за щастие ние сме в центъра на тази активност. Не сме еднакво поставени тук на Балканите, ние използваме формалния признак, че председателстваме Европейския съюз още малко. Докато постоянното присъствие тук на Балканите се оформя от Турция, от нейните интереси в Близкия изток и тук е мостът към Близкия изток. Виждате, че Турция в последните дни в лицето на своя външен министър настоява още една редица държави да бъдат приети в НАТ и ако сте по-внимателна ще видите, че това е все мюсюлманско население. Така че Турция търси позиции в НАТО, за да влияе по-сериозно срещу християнския свят. 

 За ролята на САЩ: За анализаторите това е уникална ситуация. След падането на Берлинската стена наблюдавахме в геополитическата картина на света пристигането в централната част на европейския континент -  в нея никога не се е настанявал контролът на морска държава, на морско могъщество. Винаги са били сухопътни империи, които са си делели териториите и влиянието, което продължава и досега в техните наследници по някакъв начин. Но никога тук не е имало морска държава, Англия например никога не е била влиятелна в центъра на Европа, още по-малко Съединените щати. И тъй като САЩ в тази ситуация спечелиха геополитическата битка с бившия Съветски съюз и с Европа за съжаление, защото Европа е политически несглобен играч, тя не е в състояние да взема решения единодушно и още по-малко бързо, което я изолира от геополитическите състезания. Сега САЩ се намират в сърцето на Европа, контролират това, което по-рано беше съветски блок и е до границите на Русия, което изнервя така „мечката” и се получава така, че в това напрежение между тези две сили, те като военни сили са може би водещите в света, и в това напрежение Турция търси да решава свои въпроси в една изконна територия, която е тази на бившата Персия.

За войната в Сирия: Важно е да се види кой има интерес и кой печели оттова. На кого е изгодно това. Но никога не можем да разберем истината докрай. 

Целият Близък Изток, който стои върху петрол е ябълката на раздора, тъй като по време на Студената война САЩ и Русия, тогава в лицето на Съветския съюз, контролираха Близкия изток. След Суецката криза изгониха от там Франция и Великобритания като колониални империи и те двете контролираха ситуацията до падането на Берлинската стена. След това обаче Щатите едностранно взеха позиции там, а Русия от епохата на Елцин натиска върху въоръжаването, използва петролната криза, за да си пълни хазната и постепенно се върна в геополитиката с претенции да възстанови позиции в Близкия изток доколкото може, защото я няма Либия, няма ги и други нейни съюзници, остана Сирия и там сега е състезанието. За наша радост не, а ама все пак като късмет,  това състезание е все още в перифериите, не е в центъра на Европа, тъй като  ако е в центъра на Европа може да има много тежки последствия за световния мир.

За военния удар в Сирия от САЩ, Великобритания и Франция : Смятам, че тези прицелени удари трябваше да приключат едно говорене, което беше много силно говорене и да успокоят партньора в Близкия Изток Израел, че няма да бъде оставен на съдбата на желанието на Иран и на Саудитска  Арабия  сирийците, тези, които имат проблеми с Хизбула и т. н., т. е. показа се, че има една сила, която е в състояние да бъде включена при необходимост, но нямаме европейско единство по отношение единството на поддръжката на тези удари, тъй като горчивият опит с навлизането в Ирак на времето тежи на всички и никой не иска да повтаря ситуацията. Но що се отнася до тези разговори, дали те са координирани или не, има достатъчно механизми да се предупреждават едни други и аз мисля, че те запазиха самообладание, тъй като не бяха засягани техни обекти.

Вижте, има един принцип, който е железен в политиката още от римско време – виж в крайна сметка кой има интерес днес, от това, което се прави. Сега, когато обвиняват за химическите оръжия, ако дакажеш, че онзи другия ги е  употребил естествено, че имаш голямо предимство – пропагандно, политическо и ако щете морално. Но ако се окаже, че това не е вярно, нещата се обръщат срещу тебе, така че тук наистина е игра на пропаганда. 

Никога не можем да разберем до края истината, както за отровените във Великобритания, така и за т. н. химически атаки, както ае времето беше за оръжието на Садам и тези неща остават завинаги неясни, тъй като те са инструменти на надиграването, надлъгването в голямата политика, а за нас, дето наблюдаваме, не ни е съдено да знаем истината – ние можем да съдим само по резултатите да видим на кого в крайна сметка му е изгодно това. Аз лично не допускам, че когато си в последната фаза на избори, както беше Путин, ще заповядаш да отровят там някого и това да се разчуе, но това са само подозрения. В този тип надхитряне никога няма крайна сигурност, тъй като представете си, че единия го прави, за да обвини другия, но може други да го направи все едно, че оня го е направил, за да обвинят него и така няма край – то е като домино. Кой в крайна сметка го е направил? Това никога не става ясно. Само става ясно кой извлича полза от ситуацията.

Горко на потърпевшите, дума да няма, и аз мисля, че  от всички, дето коментираме, тези,  дето мълчат и страдат са сирийците, това е персийска цивилизация, това беше една държава в цветущо състояние и това, че те в момента водят едно от най-мизерното съществуване  в началото на 21 век е вина на нашата цивилизация. Не се решават така въпросите със сила. Ужасно е.

Ще живеем изглежда в условията на тази остра пропагандна война и ще ходим на пръсти около горещата война. Дано да надделее разумът. Това ми е надеждата.

Цялото интервю с проф. Димитър Йончев е в звуковия файл.