"Калиграфско-художествени школи и писарски средища по българските земи“ - изложба за тях от образци на славянската ръкописна колекция на Народна библиотека „Иван Вазов“ е представена във финландската столица Хелзинки.
Директорът на библиотеката Димитър Минев: Тази изложба беше част от културния календар на българското европредседателство и да започнем може би с това, че в Светото писание е написано
„В началото бе словото.” Ние, всички цивилизовани хора, знаем, че благодарение на словото цивилизацията се е развивала толкова дълго време и знаем, че без писменост това слово е мъртво. Писмеността е нещото, което отразява словото. Ние имаме привилегията да сме дали писменост, която и в момента се използва от една пета от територията на света. Една малка България е дала писменост, която и в момента се използва от над 300 милиона души. Това беше идеята да представим част от колекциите, които имаме от писмените средища по българските земи през Средновековието, които точно са развивали и обогатявали писмеността, създадена от светите братя Кирил и Методий.
Конкретният повод е 100 г. от подписването на дипломатически отношения между България и Финландия. Изложбата е в публичната библиотека на Хелзинки, градската библиотека, една от големите там. Направена е по изключително интересен начин, на английски език, с най-добрите образци на тези писмени средища на старобългарски език.
Образците, които показваме са представители на петте от най-добрите, най-силно развити по онова време школи в Южна България. Това са Кукленската школа, която пак е свързана с Кукленския манастир, Бачковския манастир преди това, където се развива много сериозно писмено средище, Котленскат школа, Рилската писарска школа, Етрополската школа, Карловско-Аджарската школа. Всички те са много сериозни школи. Оригиналите на тези документи, които ние показваме, са в библиотеката и представени с най-добрите си качества в тези направления. Това е много интересно, защото всеки един препис оттогава е бил нещо като произведение на изкуството. Тогава са го правили тези писмени труженици, с огромна отговорност, с много старание, всеки от тях е влагал нещо от себе си и те наистина са станали като образци на културното наследство от онова време.
Изложбата ще бъде в Хелизинки един месец, а след това ще бъде представена и в Естония.
Цялото интервю с Димитър Минев е в звуковия файл
С издателя Валентин Марков помним молитвата на Окуджава - Бог да даде всекиму каквото му е нужно, повтаряме го и тръгваме към размисли защо началото на всяка година го натоварваме с толкова много надежди. Вероятно, защото както казва поетът Иван Ланджев, "СМЕ НАРКОМАНИ НА НАДЕЖДАТА". РАДИО ПЛОВДИВ, СЪБОТА 4 ЯНУАРИ, МАЛКО СЛЕД 9 Ч "СРЕЩИ"
В първия ден на годината православната църква почита паметта на Свети Василий Велики. В негова чест в храмовете се отслужва съставената от него Василиева литургия. Имен ден имат близо 116 000 българи, носещи имената Васил, Василена, Василка, Веселин, Веселина, Весела и др. Свети Василий Велики е бил начетен и блестящ богослов, строг аскет, неуморен и..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 28. 12. 2024г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Исак Бабел. Конармия. 158 стр., ок. 3А, Нике, 2024. Дж. Г. Форел. Сингапурска хватка. 720 стр., ок. 8А, Кръг, 2024. Джеф Шенкър. Саботаж. 344 стр., ок. 5А, Колибри, 2024. Данийл Силва. Смърт..
Продължават празничните събития, организирани от община Пловдив в почивните дни. Днес, 28 декември, на откритата сцена на площад „Стефан Стамболов“ в 18:00 ч. започва концертът на Disco Fever Live Band - формация, съставена от изявени и обичани пловдивски музиканти. Това са: Светлина Христова – вокали, Александра Иванова – вокали, Цветан Карабов..
Когато вкупом констатираме, че залежите от смисъл изчезват, че липсва конкуренция на духа и както казва един умен мъж - тъга с антибиотик не можеш да излекуваш... На 28 декември "Срещи"- те поглеждат към годината 2025- та! Поглеждат с геополитика Тома Томов, финансиста Светозар Гледачев и философа проф. Георги Каприев. А "Срещите" ви..