"Калиграфско-художествени школи и писарски средища по българските земи“ - изложба за тях от образци на славянската ръкописна колекция на Народна библиотека „Иван Вазов“ е представена във финландската столица Хелзинки.
Директорът на библиотеката Димитър Минев: Тази изложба беше част от културния календар на българското европредседателство и да започнем може би с това, че в Светото писание е написано
„В началото бе словото.” Ние, всички цивилизовани хора, знаем, че благодарение на словото цивилизацията се е развивала толкова дълго време и знаем, че без писменост това слово е мъртво. Писмеността е нещото, което отразява словото. Ние имаме привилегията да сме дали писменост, която и в момента се използва от една пета от територията на света. Една малка България е дала писменост, която и в момента се използва от над 300 милиона души. Това беше идеята да представим част от колекциите, които имаме от писмените средища по българските земи през Средновековието, които точно са развивали и обогатявали писмеността, създадена от светите братя Кирил и Методий.
Конкретният повод е 100 г. от подписването на дипломатически отношения между България и Финландия. Изложбата е в публичната библиотека на Хелзинки, градската библиотека, една от големите там. Направена е по изключително интересен начин, на английски език, с най-добрите образци на тези писмени средища на старобългарски език.
Образците, които показваме са представители на петте от най-добрите, най-силно развити по онова време школи в Южна България. Това са Кукленската школа, която пак е свързана с Кукленския манастир, Бачковския манастир преди това, където се развива много сериозно писмено средище, Котленскат школа, Рилската писарска школа, Етрополската школа, Карловско-Аджарската школа. Всички те са много сериозни школи. Оригиналите на тези документи, които ние показваме, са в библиотеката и представени с най-добрите си качества в тези направления. Това е много интересно, защото всеки един препис оттогава е бил нещо като произведение на изкуството. Тогава са го правили тези писмени труженици, с огромна отговорност, с много старание, всеки от тях е влагал нещо от себе си и те наистина са станали като образци на културното наследство от онова време.
Изложбата ще бъде в Хелизинки един месец, а след това ще бъде представена и в Естония.
Цялото интервю с Димитър Минев е в звуковия файл
Георги Мишев беше отличен преди дни с престижната награда „Перото“ за цялостен принос към българската литература. Повод за гордост и признание към един от най-смислените и обичани български автори. Повод е и да си припомним богатото му творчество и незабравимите образи, които е създал — както на страниците на книгите си, така и в емблематичните..
Изложбата „Тракиеца“ – графичен роман, създаден в сътрудничество между екипа и учениците на Манга Академия и сръбския творец Иван Велкович, ще бъде открита в Регионалния археологически музей – Пловдив. Проектът обединява фентъзи и научна фантастика с елементи от балканската култура и история, пренасяйки публиката в алтернативна вселена,..
Евгения Кръстева-Благоева представя дебютния си исторически роман „Реките на времето“ в Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив. Подзаглавието на книгата е „истински роман“ – историите в нея са за реално случили се събития и личности от последните 125 години. В „Реките на времето“ невидимите нишки на миналото събират съдбите на два рода,..
a² + b² = c² Тази формула, както всеки знае, се нарича Питагорова теорема. Изказана с думи прости, тя гласи: в правоъгълния триъгълник сборът от дължината на всеки от катетите на квадрат е равен на дължината на хипотенузата на квадрат. Катетите са ония две по-къси чертички в триъгълника, които се срещат под ъгъл 90 градуса в единия си край, а..
Ретроспективна изложба на Колю Витковски (1925-1999 г.) по случай 100 години от рождението му ще се открие в зала “2019” в Пловдив. Куратор е изкуствоведът Красимир Линков, който е подбрал творди от 15 галерии, институции и частни колекционери. Колю Витковски е роден в пловдивското село Стрелци. След като завършва графика в Художествената..