Проектът "Обединена Европа" е най-добрият, но е в криза

Проектът Обединена Европа. В огледалото на времето и днес. Победите. Предизвикателствата. Въпросите. Коментар на анализатора Калоян Методиев.

Калоян Методиев: Проектът „Обединена Европа” съществува. От самото си създаване до ден днешен няма спор, че това е най-успешният проект за управление на конфликти, нека така да го наречем, защото това е терминът в научната литература след Втората световна война и след голямото разорение на континента са седнали и са взели решението да се създаде организация, която да минимизира възможността за конфликти, за войни и за нови сблъсъци. Това е сърцето на европейския проект. Това е началото, но и до ден днешен то е валидно. Между другото до ден днешен проектът управлява кризи, конфликти и една от постоянните му характеристики е това, че трябва постоянно да се разширява. Той търси начини да се разширява и географски като нови държави, които да включва. Това означава и ново влияние и повече сигурност по границите. 

И от тук насетне идват проблемите, които се появиха към днешна дата – имаме букет от кризи, имаме слабо лидерство и можем да кажем с голяма доза увереност, че проектът днес не е студен, а в моментен застой.

Има разбира се двойно представяне на нещата. Всяка държава, всеки проекти всяка група, знаете, че в Европа вече се говори за три групи и всяка група гледа от собствената си камбанария случващото се и се опитва да използва за реализация на собствени цели.

 Има едно ядро, което крепи Европейския съюз и което определя визията за неговото развитие в момента, бих сложил там една Германия, една Холандия, една Белгия, една Франция, в известна степен Италия, това е като ядро бих го определил, първа скорост са повече икономически показатели и втора група страни, които са успешни в това си членство, но не са толкова активни в участието си в този проект. Имам предвид едни датчани,  поляци,  чехи и т. н., които имат собствен дневен ред, изключая на този централен дневен ред на  съюза, има и друга, трета страна, която единствено разглежда Европейския съюз като средство за т. н., нека кажем модерно кохезионни фондове в момента, което си е една форма на просия – дайте ни пари, за да ви изравним без насрещна атестация за това как сами да използват Европейския съюз, тоя пазар, това развитие... т. е. съществува много дълбоко разделение в момента по оста север – юг, изток – запад. Имаме категорични проблеми в това отношение.

 За съжаление, казва Калоян Методиев, и България е в тази група ...

Да, България е там, в групата, чакаща на кохезионните фондове, равнозначно на просия. Това, както и да го погледнет,е са пари, които ти чакаш да ти дадат богатите, за да може да харчиш, а никой не е излязъл от криза, никой не е променил своето място социално, политическо, културно с подарени му пари ,или които не е вкарал в икономика, в дейности, които да задвижат обществото напред.

 Няма как да стане и да си в силна позиция, да диктуваш дневен ред и да имаш самочувствие, и да имаш развитие, и да си задържиш хората, когато ти чакаш на подобен род политики

. Обидно ми е, честно казано, когато слушам нашите политици, които говорят от сутрин до вечер именно за тези кохезионни пари, а не говорят затова как ще решават вътре проблемите на държавата и как ние може да се оправяме сами, защото няма кой да ни помогне, нищо че Европейският съюз е общ проект, нищо че е направен, за да има едно сближаване, всяка държава си има собствен дневен ред и по него се движи.

Проблемът с миграцията продължава да съществува и той променя политическата карта на Европа. Виждате, че основната опозиционна сила в Германия вече е Алтернатива за Германия, която има доста сериозна антиемигрантска риторика, във Франция алтернативата на Макрон и Люпен, която е по същия начин, т. е. до такава степен се е  размиха големите политически формации, които създадоха този проект след Втората световна война.

Цялото интервю с Калоян Методиев е в звуковия файл.