Истините за промените в климата са много. Само с едно изречение не може да се каже какво се случва с него. Промените са многозначни и се изразяват по много различни начини, но най- характерното е, че имаме повишена честота на екстремните прояви на времето, свързани с промените в климата.
Тя определи като най- песимистичен сценарий прогнозата, че през 2 100 година температурите на Земята ще се повишат със 7 градуса. Има огромни основания да бъдем прекалено нащрек със случващото се. Още сега, между 2020 - 2030-та година, можем да имаме повишаване с повече от критичните градус и половина - два, което ни поставя пред огромни предизвикателства дори за оцеляването ни.
Според нея противодействието на случващото се трябваше да е започнало още през 92-година с Рамковата Конвенция на ООН за измененията в климата.
Йотова посочи, че политиките за промени в климата са свързани с огромни политически и икономически интереси, които не отразяват обществения. Проблемите са много и комплексни и това, което всеки трябва да знае е, че промените в климата ще ни влияят все повече и то в отрицателния смисъл. Поне ако можем да намалим тяхното вредно въздействие върху нас самите.
Мисията да ограничим въздействието от промените в климата е възможна, но трябва да става със съвместните усилия на всички, смята климатологът. Затова е хубаво да има образователна и обучителна дейност за реагиране при кризисни ситуации като дейността трябва да стане и превантивна.
България е сред най- засегнатите страни от глобалното затопляне, защото се намираме на границата между два климатични пояса - умерения и средиземноморския, а с промените в климата имаме настъпление на север. Сега при нас климатът търпи промяна към средиземноморския климат, но на моменти през лятото има и елементи на тропически климат. От години имаме проблеми със засушаване като Странджа например, където има големи поражения.
Антоанета Йотова бе критична към политическата класа у нас, защото е нужно с бързи темпове да се предприемат действия за адаптиране към случващите се промени.
Въпреки грозните сцени от протеста на „Възраждане“ в събота нормалността в страната ни се завръща. Това коментира политическият анализатор и журналист Иван Тропанкев. Аргументира се с това, че имаме работещо правителство с опозиция, на прага сме на приемането на бюджет 2025, както и на влизането ни в еврозоната. „Докладът за членството..
Община Пловдив ще защитава обществения интерес при финализиране на електронната система в градския транспорт. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив Ерол Садъков, заместник-кмет на Пловдив с ресор транспорт. Той обясни, че в момента се водят преговори с фирма „Тикси“ за сумата, която трябва да се даде допълнително за..
Смешна е историята дали е вярно, че България е изпълнила критериите и може да влезе в евозоната от 01.01.2026 г., защото става въпрос кога точно се закръгля при изчисляването на критерия. Това заяви в предаването "Точно днес" макроикономистът Георги Ганев . "Когато се опитваш да вкараш аналогова действителност в дигитални цифрови критерии, понякога..
Надзорният съвет на Здравната каса одобри проектобюджета, който е в размер на над 9 милиарда и 400 милиона лева.650 милиона лева са предвидени в бюджета на НЗОК за първична извънболнична медицинска помощ за тази година, а за болнична – 4 милиарда лева. Какво означава това за пациентите и има ли шанс те да получат по-добра извънболнична..
Възможността да се постигне мир в Украйна е като разликата между климат и синоптична прогноза. "Синоптиката много точно ще ни каже какво се случва и какво се очаква за утре, докато климатът казва: "през зимата би трябвало да има сняг". И тук нещата, които се говорят в момента са някакви синоптични събития, които бързо се променят в зависимост..