Срещата ЕС-Западни Балкани в София ще остане в историята, защото през изминалите 15 години твърде малко бе направено за приближаването на този район към европейската перспектива.
Той припомни, че преди година, когато кабинетът определяше приоритетите на европредседателството, много страни бяха скептични по темата за Западните Балкани. Оказа се, че това е много перспективна посока. Тя е не само е успешна, но е и кулминацията на председателството. Това е успешна кулминация.
Според проф. Копринаров успехът винаги има много бащи и майки, но в случая той посочи ролята на българската дипломация и администрация, както и приноса на българския министър – председател. Бойко Борисов се оказа с отлични умения да сдобрява балканските лидери, а на Балканите техните отношения, затрупани с история, винаги са сложни. Премиерът, ако не сдобри, поне стопли отношенията между Ципрас и Заев между Вучич и Тачи. Това беше трудна задача и фактът че присъстват , участват и изказват благодарност на България е успех.
Дипломатът смята, че ако обещаните инвестиции за региона се случат, ползата за всички, включително и за България, ще бъде пряка. За някои столици в Западните Балкани ние трябва да летим до Виена или Мюнхен, за да стигнем до тях. Близо сме, но сме дистанцирани откъм инфраструктура. Инвестициите пряко ще обслужват бизнеса, туристите, хората. Върху плещите ни има тежка история, която може да се преодолее с общуване и образование.
Лазар Копринаров обясни и отказа на испанския премиер да присъства на срещата ЕС – Западни Балкани. Мариано Рахой дойде в България, участва в работната вечеря и заяви, че подписват декларацията на формата „28 + 6“. Въпросът е много чувствителен за Мадрид, заради кризата в Каталуния, защото сепаратистите там се опитват да приложат опита на Косово. Косово не е признато от Испания и в този смисъл, ако Хашим Тачи и Рахой седнат на една маса, това означава да се даде точка на каталунските сепаратисти.
На първо място стои проблемът с ограничаването на формализма във всяка една дейност – по конкретно в преподаването, ученето и контрола. Това заяви в интервю за предването „Точно днес“ на Радио Пловдив Иванка Киркова, началник на Регионалното управление на образованието в града. Тя подчерта, че това е сложен въпрос, но зависи от волята и..
Пловдив посреща новата учебна година с нови амбиции за обновяване на учебната база, голяма част от която е в окаяно състояние, тъй като не е ремонтирана от години. Заместник-кметът по дигитализация, образование и европейски политики Владимир Темелков е категоричен, че ще се направи всичко възможно да се обнови около 97% от образователната..
Борислава Емилова Младенова с нетърпение прекрачи прага на СУ „Кирил и Методий“. Защото предварително е посетила учебното заведение. И вече си е харесала стаята, а също и своите учителки. „Видях и се запознах с много нови деца. Беше забавно“, казва Борислава и споделя, че е очаквала първият учебен ден да е свързан по-скоро със забавления...
16-та Национална конференция по редки болести и лекарства сираци се провежда днес и утре в Пловдив. Организирана е от Института по редки болести с участието на Асоциацията на студентите медици – Пловдив и Националния алианс на хората с редки болести и конференцията обединява усилията на академичната общност, клиничната практика,..
Интегрираният подход и научният обмен са ключови за развитие на ефективни и иновативни диагностични и терапевтични стратегии – това е позицията на водещи специалисти, които се събират на национална конференция от 12 до 14 септември 2025 г. в Медицински университет – Пловдив. Научното събитие с международно участие на тема..