Национално представително проучване на Алфа Рисърч, проведено в навечерието на 24-ти май, Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, показва засилен интерес към различните форми на изкуство и културен живот в страната. След продължителен период на застой и отлив от културните сцени, през последните години търсенето трайно нараства, което отваря нови възможности и пред артисти, и пред публика.
От сценичните изкуства най-висок е бил интересът към концертите – с фолклорна, рок, естрадна, популярна и пр. музика – 47%, или с около 7 на сто повече от преди четири години.
Всеки трети българин се е насладил на театрална постановка, а всеки четвърти заявява, че е гледал български филм в кината. Относително най-нисък (17%) е делът на хората, които са се докоснали до оперното, балетното изкуство, или класическата музика.
Увеличаващата се мобилност на българите, ръстът на вътрешния туризъм и засиленото внимание към културното наследство, водят до сериозен интерес и в тази посока. 32% са посетили през изминалата година изложба, музей или археологически разкопки. 13% са хората, които не просто са наблюдавали, а сами са се включили в културния живот, участвайки в самодейни танцови, театрални, или други състави.
Четири фактора влияят в най-голяма степен върху този разбуден интерес към културния живот – увеличаването и разнообразяването на предлагането; жанровото обединение на събитията във фестивали, които по-лесно фокусират интереса на определени публики; увеличаването, макар и вероятно все още недостатъчно, на различните рубрики, форуми и информационни гайдове за културни събития; и не на последно място, засилващото се желание на съвременния човек да излезе отвъд ежедневието и да търси по-дълбочинни устои и ценности в своя живот.
В териториален план обаче съществува ясно изразена асиметрия на възможностите за културен живот. 29% от анкетираните заявяват, че са много доволни от културните дейности в тяхното населено място, 30% – в известна степен, а 18% са недоволните. Най-високи оценки дават софиянци, следвани от пловдивчани и русенци. Но ако в големите градове между 45% и 55% изразяват силна удовлетвореност от възможностите за досег с културата, то според близо 40% от живеещите в малките населени места, такива дейности изобщо липсват.
Въпреки характерния за съвременния свят чест сблъсък между разум и суеверие, между прагматизъм и анахронизъм, българинът запазва в голяма степен възрожденската си вяра в науката като източник на по-доброто бъдеще на човечеството.
За 52% от българите днешната им представа за науката най-добре се описва от думата „прогрес“. Подобно е отношението и на още 21%, които избират романтичното определение „слънце“ от химна на Ст. Михайловски „Върви народе възродени“. За едва 9 на сто научните открития са преди всичко „риск“. Непредвидимите последствия от изследователската дейност обаче помрачават в по-малка степен образа на науката в България, отколкото заплахата от „безпаричие“. 18% свързват науката с липсата на достатъчно средства за хората, които й се посвещават. Макар и този щрих в образа на науката да не е доминиращ, най-голямата опасност от неговото налагане би била емиграцията на млади хора към чужди изследователски центрове, или изобщо отказът им да се занимават с научна дейност.
Необходимо е котнролните органи да събират информация за търговци, които вдигат цените, без да има икономическа обосновка за това. Само потребителите биха могли да бъдат ефективен регулатор на пазара, така че да няма спекулатвно вдигане на цените. Това заяви пред Радио Пловдив Габриела Руменова от платформата "Ние, потребителите", к..
Река Марица не представлява непосредствен риск за Пловдив, заяви в интервю за предаването „Ден след ден“ по Радио Пловдив арх. Чавдар Тенев, председател на Камарата на архитектите в града. По думите му, тежките поражения по Черноморието са резултат както от природни фактори, така и от човешка небрежност и неефективна система на..
Политологът Георги Киряков коментира в програма "Точно днес" на Радио Пловдив поредната доза остра риторика между власт и опозиция, статията в Уолстрийт Джърнъл", засягаща български политически фигури, както и ситуацията с главния прокурор и предстоящите политически динамики до Коледа. „Вероятно това е част от някакви външнополитически..
В програма "Точно днес" говорим за икономическите параметри през октомври, за мерките "Антиспекула", за сайтовете за цените. НАП и КЗП тръгват на масови проверки за цените в евро, и ще налагат глоби на търговците, от 8 октомври, разговор със старши икономиста на Института за пазарна икономика Адриан Николов . Икономистът отбеляза, че по-голямата..
Международно общество за приложен шахмат и Социална комисия към Международната шахматна федерация (ФИДЕ) днес отбелязват инициативата „ 08 октомври 2025 – Международен ден на приложния шах . Шахмат за по-добър свят“. Единствени у нас - в Пазарджик използват шахмата за да помагат на хората с психични проблеми. По темата говорим с Надежда..