Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Книгата остава най-достъпният досег на българина с изкуството

Национално представително проучване на Алфа Рисърч, проведено в навечерието на 24-ти май, Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, показва засилен интерес към различните форми на изкуство и културен живот в страната. След продължителен период на застой и отлив от културните сцени, през последните години търсенето трайно нараства, което отваря нови възможности и пред артисти, и пред публика.

Макар и често да се говори за „криза в четенето“, книгата остава най-популярният и достъпен досег на българина с изкуството. За последната година 66% са прочели книга, което е ръст от 6 на сто спрямо  2014г., а почти всеки втори (46%)  е купил книга -  покачване с от 9%  спрямо 2014.

От сценичните изкуства най-висок е бил интересът към концертите – с фолклорна, рок, естрадна, популярна и пр. музика – 47%, или с около 7 на сто повече от преди четири години.

Всеки трети българин се е насладил на театрална постановка, а всеки четвърти заявява, че е гледал български филм в кината. Относително най-нисък (17%) е делът на хората, които са се докоснали до оперното, балетното изкуство, или класическата музика.

Увеличаващата се мобилност на българите, ръстът на вътрешния туризъм и засиленото внимание към културното наследство, водят до сериозен интерес и в тази посока. 32% са посетили през изминалата година изложба, музей или археологически разкопки. 13% са хората, които не просто са наблюдавали, а сами са се включили в културния живот, участвайки в самодейни танцови, театрални, или други състави.

Четири фактора влияят в най-голяма степен върху този разбуден интерес към културния живот – увеличаването и разнообразяването на предлагането; жанровото обединение на събитията във фестивали, които по-лесно фокусират интереса на определени публики; увеличаването, макар и вероятно все още недостатъчно, на различните рубрики, форуми и информационни гайдове за културни събития; и не на последно място, засилващото се желание на съвременния човек да излезе отвъд ежедневието и да търси по-дълбочинни устои и ценности в своя живот.

В териториален план обаче съществува ясно изразена асиметрия на възможностите за културен живот. 29% от анкетираните заявяват, че са много доволни от културните дейности в тяхното населено място, 30% – в известна степен, а 18% са недоволните. Най-високи оценки дават софиянци, следвани от пловдивчани и русенци. Но ако в големите градове между 45% и 55% изразяват силна удовлетвореност от възможностите за досег с културата, то според близо 40% от живеещите в малките населени места, такива дейности изобщо липсват.

Въпреки характерния за съвременния свят чест сблъсък между разум и суеверие, между прагматизъм и анахронизъм, българинът запазва в голяма степен възрожденската си вяра в науката като източник на по-доброто бъдеще на човечеството.

За 52% от българите днешната им представа за науката най-добре се описва от думата „прогрес“. Подобно е отношението и на още 21%, които избират  романтичното определение „слънце“ от химна на Ст. Михайловски „Върви народе възродени“. За едва 9 на сто научните открития са преди всичко „риск“. Непредвидимите последствия от изследователската дейност обаче помрачават в по-малка степен образа на науката в България, отколкото заплахата от „безпаричие“. 18% свързват науката с липсата на достатъчно средства за хората, които й се посвещават. Макар и този щрих в образа на науката да не е доминиращ, най-голямата опасност от неговото налагане би била емиграцията на млади хора към чужди изследователски центрове, или изобщо отказът им да се  занимават с научна дейност.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

От години произвеждаме барут и снаряди, но протести не е имало

Новината за изграждането на заводите за барут и боеприпаси в Кърнаре от германския концерн „Райнметал“ и ВМЗ–Сопот е положителна и извежда България на нови позиции и пазари в отбранителната индустрия, коментира пред Радио Пловдив Валентин Радев – председател на Сдружението на специалистите по боеприпасите, бивш министър на МВР и зам.-военен..

публикувано на 30.10.25 в 15:59

Бизнесът не може да се товари с още и още разходи за заплати

Повишаването на минималната работна заплата трябва непременно да бъде подплатено с качество на съответния труд и с производителност на труда, не механично, каза в предеването "Точно днес" заместник- председателят на БХРА Атанас Димитров. "Има една поговорка, че едно магаренце може да бъде от товарено с 500 кг твар. Ако го натоварите с 600 или с 700..

публикувано на 30.10.25 в 11:20

Механичното "рязане" в бюжетната сфера не е решение

Широко налаганата напоследък теза, че държавните служители са прекалено много и всяка година нарастват по същество не е вярна. Това не е нищо повече от поредната неолиберална опорка, която цели да отслаби държавата и нейната роля в икономическите процеси, гласи  позиция на Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ. По техни..

публикувано на 30.10.25 в 10:56
Еленко Божков

Наредба посочва 4 начина за смятане на сградната инсталация

Разходът на топлинна енергия ще се изчислява по нови правила, след като и българският, и Европейският съд отмениха използваната досега формула. Не разбирам защо трябва да се прави драма от тези решения, вместо да се търси на-лесния начин, коментира за БНР Пловдив енергийният експерт и бивш зам.-министър на енергетиката Еленко Божков. По думите му..

публикувано на 29.10.25 в 16:51
Пламен Таушанов – Председател на Управителния съвет на БАЗП

Трудът на медиците не трябва да се плаща през бюджета на НЗОК

Не е редно през бюджета на здравната каса да се заплаща труда на медицинския персонал, заяви адвокат Пламен Таушанов член на Надзора на Касата от квотата на пациентските организации, който единствен е гласувал "против" параметрите на бюджета на здравната каса за 2026 г. Подчерта още, че това е незаконосъобразна практика, която продължава вече..

публикувано на 29.10.25 в 15:59