Дългът на учителя е изпитание, кръст, който носим

Като всеки човек,  за мене е  много ценно трудът ми да бъде оценен. Никой от нас не е самотен остров и разбира се, е окриляващо за всеки  творец, когато общността потвърди по някакъв начин смислеността на това, което е направил. Винаги много съм обичала празника, но този 24 май през 2018-та година за мене е специално издание, заяви носителката на наградата „Пловдив“ 2017 за литература за книгата  проф. Инна Пелева. 

Георги Марков е от личностите, които не трябва да пускаме да си отидат. По някакъв начин трябва да будим отново паметта за неговия избор, за неговата драма, защото тя не е затворена в едно окончателно приключило време. За всеки творец, за всеки интелигент отново и отново ще се възпроизвеждат въпросите, които са стояли пред Марков. Каква е цената на успеха, как стои въпросът с морала, с нравствеността, кое е по-важното – дали да се реализираш, което е много важно за всеки от нас или понякога е наложително да избереш по-трудния и рисков път?

Въпросът за интелигенцията и властта никога няма да бъде снет от дневен ред.  Всеки, който преподава, преживява разликите между генерациите, за много бързо променящия се контекст, който налага и промени в идеята за  това, какво означава точно „знаем“,  какво значи да си информиран и дали чистата информираност – фактологичната страна на знанието, е достатъчна. Аз обаче съм по-скоро обнадеждена. Тези дни бяха представени данни от статистика, в която се оказа, че има много сериозна разлика между закупени книги миналата и тази година. Ръстът е впечатляващ. Излиза, че все-повече хора си дават сметка, че интернет.информираността не е нещо достатъчно, че това не е изчерпващо всичко знание,  все-повече хора си купуват книги и четат, ами да се зарадваме, да поздравим общността си точно заради това!

Проф. Пелева подчерта, че отговорността на съсловието – учителите, преподавателите, е много специфична напоследък и призова да не се отказват да говорят с младите хора, които намират необозримо количество фактологизми в дигиталната среда.

Все така полезно е обаче, да ги интерпретираме, да говорим за тях, да се опитаме да потърсим с помощта на специфично образованото ни съсловие дълбочината под повърхността,  другия поглед. Без учители не можем и аз се радвам, че дългът ни не е снет. Това си е вид изпитание, кръст и ние ще си го носим.

Нашето време не е чак толкова уникално и изключително. Казвам това, за да се успокоим и за да гледаме по-ведро на ситуацията, защото във всяко време се случват какви ли не неща и в добрата и в лошата посока.

 Аз влизам в зала със студенти всяка седмица и виждам одухотворени лица, хора, които искат да чуят, не са на банката по принуда, а заради така продуктивното любопитство на младия човек. Заради съзнанието, че  не всичко знаят,  че не всичко е лесно постижимо, че преди нас е имало хора, които са интерпретирали света от различна гледна точка, но това, което са видели в него, ни е все така необходимо. Това чувство за приемственост, че въпреки всичко е възможно да предадеш нататък. Някаква много особена щафета, която крепи, това окуражава.

На 24 май искам да кажа точно това на съгражданите ни „Кураж, хора, нищо не е изгубено!“  Ако продължим да си вършим работата, всеки да върши това, за което има образованост, ерудираност и дарба, със сигурност резултатите ще са добри.

Чуйте звуковия файл: