Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българското образование се нуждае от вдъхновение

Това е най-светлият ден в годината може би за нас, българите, защото го свързваме със словото и със светлината. И тъй като наистина  светът, животът, човеците са започнали в Словото, вероятно и ние имаме усещането, че сме част от тази митология.  А какво е личното ми усещане за празника - малко раздвоено,  защото едновременно чествайки митологиите на словото, се замисляме и върху фактологиите на делника и този сблъсък понякога не е особено радостен., заяви проф. Валери Стефанов – преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“. 

В дигиталната среда днес се говорят различни езици – красиви, грозни, цинични, пропаднали. За съжаление, това е Вавилонията – съвременните електронни средства ни дават възможност да попаднем още по-драматично там и да понесем  звученето на всички езици. Не можем да живеем само във Възвишеното.

Вероятно обаче бихме искали да го правим и въпросът за начина се свежда до възпитанието – да се ориентираш за онази мяра, която ти дава възможност да избереш словесните пространства, в които ти самия да пребиваваш.  Да, словото е ранимо и човекът е раним. А грозното слово безспорно ни наранява.

Има различни реакции към словесната Вавилония, за която си говорим. От една страна е максималното опростяване на езика и свеждането му донякакви  реплики – пароли, с които се общува в определени младежки колективи и там се използва семплия език. И от друга страна -  да се отива към усложняване, към някаква хиперкоректност, която също не е нещо нормално. Все по-трудно днес можем да се съпротивляваме на това, което идва като международна лексика, като терминологични пластове и това пък е усърдието на  литературата – да създава такива красиви словесни светове, които да са притегателни за младите хора и те да поискат да се приютят в тях.

Човек е хубаво да общува, защото четенето е много специфична интелектуална дейност. Модерният човек се е развил с практиките на четенето, защото, да не забравяме, че  индивидуалното четене е късно придобито човешко умение и ако не опазим това умение, развиващо интелектуалните ни способности, занемаряването на човека е неизбежно. Четенето прави човека интелектуално гъвкав.

Елитите  трябва да имат отговорността, че тяхното слово оказва моделиращо въздействие върху средата и най-вече - върху младите хора. И понеже говорим, че словото е възвишено и как ще вървим с него към бъдещето, не можем само със словото на омразата да вървим към бъдещето. Ето, това е размисъл, който трябва да предизвикат съвременните употреби.  Давам и конкретен пример от заглавие: „Президентът е подгряваща група на премиера“, изказано от български политик. Това е пример за антропологичия срив на говоренето и хора, които са отговорни за публичното слово, трябва да пазят авторитета му и авторитета на институциите.

Българският учител би трябвало да бъде оставен на своето вдъхновение. А българското образование винаги се е нуждаело от вдъхновение. Не е вярно, че децата днес не четат, има прекрасни деца и български учители, които прекрасно работят с тях. За съжаление, немалка част  ще поемат пътя към чуждите университети и колко от тях ще се завърнат, това вече е друг въпрос.....

Чуйте повече от звуковия файл: 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Добро утро, ден!" с журналиста от БНТ Димитър Димитров

Тази седмица слушаме истории, разказани от журналиста от БНТ Пловдив Димитър Димитров. Репортер, който се чувства еднакво сигурен когато отразява инциденти, протести, избори, военни и исторически събития, но и когато говори с рибари и ловци, които го покоряват с колорит и автентичност. Идва от Велико Търново и остава в Пловдив, реализирал своето..

обновено на 08.02.25 в 07:15

В Гърция цените на основните храни са с поне 30% по-ниски

Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..

публикувано на 07.02.25 в 16:06

В дърводобива ножът е опрял да кокала, нужни са спешни мерки

Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас?  Според проф. Васил Живков, председател на УС на..

публикувано на 07.02.25 в 15:12

Държавата може са спре грабежа на големите вериги, стига да иска

Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че  "цените в големите търговски вериги у нас са..

публикувано на 07.02.25 в 15:04

Пловдивчани и "за", и "против" бойкота на 13 февруари

Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..

публикувано на 07.02.25 в 12:28