Договорът Гърция - Македония успокоява духовете, но за кратко

Краткосрочно успокояване на духовете, което не решава проблем, нарече подписания договор за името на Македония геополитическият анализатор проф. д-р Марин Русев.

За мене като българин и човек, който живее в държава с много дълга политическа традиция, най-важното е, че  на практика спорът се решава без България. Сключеното споразумение има доста конюнктурен характер и скоро ще покаже своята неефективност, дори да бъде ратифицирано от двете страни. 

Като причина за това, че то няма да създаде трайна основа за успокояване на политическите страсти в най-конфликтното ядро на Балканите, проф. Русев посочи, че то се катализира  от исторически изчерпали се мотиви. Затова то е и между Гърция и Македония.

Много по-прагматични последици би имало едно прагматично споразумение с всички съседни страни.  Съвсем спокойно можем да определим, че две от тях могат да предявят също исторически претенции. Една Сърбия може лесно да си спомни, че в определен момент от нейната история, Скопие е столица на сръбската държавност. В България пък ние много добре знаем, че няма нужда да се доказва нищо повече от това, че Василий Втори е наречен в историята  „българоубиец“, а не „македоноубиец“.  Това е двоен стандарт, в който България услужливо мълчи.  Усилията на българския политически елит да се представя като миротворец в балканската ситуация няма как да скрият факта, че България е практически елиминирана от този процес.

България е класически пример за това, как нейният политически елит воюва за важни на пръв поглед политически и цивилизационни ценности, но няма как да се скрие истината, че това става  на ръба на опасността това  да е в ущърб на националния ни интерес.

Много по-прагматична за трайно туширане на балканското напрежение е според мен, позиция, в която думата имат не само Гърция, но и България, и Албания, и дори Косово. Повече от ясно е, че в съвременна Македония, както и да се нарича тя, населението, което се нарича „албанско“, е една трета от общото население на Македония и цифрата расте с впечатляващи темпове.

Всичко това дава основания да се предполага, че Македония не е стабилен политически субект. Смешно малката държавна традиция на тази страна ще я поддържа по-скоро като обект на балканската и особено – на европейската политика.

В страната няма вътрешен консенсус и не очаквам някаква дългосрочност, обективност и дори признателност от страна на Македония към съседните страни и особено – към България. Там само временно са се скрили тези, които непрекъснато рушаха паметниците ни.  Но те са си там, където трябва и само чакат подходящия момент, нещата да се обърнат.

Европа е щастлива, че България мълчи. Тя е щастлива, че Гърция леко преглъща мъката си, че това хиляди години е било гръцко пространство. Няма да е далеч времето, когато Европа ще „чупи пръсти“ отново и ще се чуди как да решава поредния проблем на Балканите, свързан с албанската етническа инвазия.

Чуйте повече от звуковия файл: