Реформата във сферата на висшето образование - отново на дневен ред. Между „приоритетите“ и средствата за реализирането им, трайно зеят дефицитите – на качество, на кадри, на специалности, на стимули.
На дневен ред отново са промените в Закона за висшето образование, направени по предложение на управляващата коалиция и в съответствие с насоките, зададени от бизнеса. На този фон, според статистиката – 2/3 от фирмите в България не могат да попълнят свободните си позиции и изпитват рекорден глад за кадри за последните 8 години.
Възможността представители на бизнеса да преподават на студентите във всички случаи ще е от полза, но не това ще реши проблемите в образованието, заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.
По думите му, днес има повече места за студенти във ВУЗ, отколкото са кандидатите след средно образование. Няма достатъчно информация за техническото образование, както и извънкласни форми за стимулиране на младите хора да открият заложбите в себе си към природоматематическите и техническите науки така, че да ги насърчат да ги развиват отрано и да бъдат естествени кандидати за тези специалности.
В редица технически специалности сега приемат с 3 "минус", по каквито и програми да учат тези студенти, те няма да имат възможност да наваксат изтърваното през 12-те години в училище и да бъдат добри инженери.
МОН обаче има разбиране за проблема и подготвя промени, които да увеличат привлекателността на извънкласните форми по наука и техника. Важен е и обществения престиж на тези специалности и медиите и рекламата също биха могли да бъдат от полза при формирането на отношение към тези специалности.
Практиката показва, че завършилите професионални училища се реализират много по-добре от повечето завършили висше образование в хуманитарната сфера и като доходи, и като кариера. А това на входа на висшето училище не се знае, съдейки по ниския бал, с който се приемат студентите в техническите специалности в сравнение с този в икономиката, в правото, независимо че завършилите ги след това работят на много по-ниски позиции, за които не се изисква висше образование и с много по-ниски доходи от тройкаджиите, които следват технически специалности.
Ние обаче искаме не тройкаджиите, а отличниците за тези специалности. Това ще даде ръста на българската икономика, от който имаме нужда. Това ще напълни обществените фондове и ще повиши стандарта на живот в страната.
Има недостиг на всякакви квалификации в почти всички икономически дейности вече трета година. Икономиката расте с 3-4%, а потенциалът за ръст е 5-6%. Това обаче, което ни спира, е недостигът на човешки ресурси, подчерта Велев.
Повече чуйте от звуковия файл:
В събота и неделя в Пазарджик предстоят 2 големи кампании на сдружението "Добро сърце". В центъра на града, на „Тортата“, ще бъдат раздадени над 2000 хляба, разказа Георги Янакиев от сдружение „Добро сърце“. "Кампанията "Никой не е по-голям от хляба" цели да покажем на хората, че не е лошо да се дарява. Кампания от хората за хората – да..
Какво губи националната икономика, пренебрегвайки постиженията на българските учени? Защо бизнесът у нас не е иновативен и купува нови технологии от Запад, вместо български разработки? Според проф. Калоян Петров, директор на Института по инженерна химия към БАН, това невинаги е така, но в общия случай предприемачите предпочитат да купуват..
Средства за инвитро процедури са насочени към земеделците – това е манипулация, която измества фокуса от важни теми в държавата, категорични са от Национална асоциация на зърнопроизводителите. Те са и в стачна готовност, заради липсващи средства в проектобюджета за догодина, които са ключови за стабилността на сектора. Става дума за два..
С близо две трети се очаква да е по-малък бюджетът на програмата „Грижа в дома“ за следващата година, съобщи Веселина Ботева, която ръководи дирекция „Социална политика“ в община Пловдив. Тя припомни, че по проекта вече 5 години се осигурява патронажна грижа на самотно живеещи възрастни хора. Проектът, който е финансиран по Оперативна програма..
Има опасност Кукленият театър в Пловдив да влезе в следващата година с 200 000 лева неразплатени средства към доставчици на услуги, каза в предаването „Точно днес“ директорът му Петър Влайков. Причината е, че те не се отпускат от министерството на културата, въпреки че са част от тазгодишния бюджет. Проблемът се повтаря от миналата..
Ясно
Разкъсана облачност