Реформата във сферата на висшето образование - отново на дневен ред. Между „приоритетите“ и средствата за реализирането им, трайно зеят дефицитите – на качество, на кадри, на специалности, на стимули.
На дневен ред отново са промените в Закона за висшето образование, направени по предложение на управляващата коалиция и в съответствие с насоките, зададени от бизнеса. На този фон, според статистиката – 2/3 от фирмите в България не могат да попълнят свободните си позиции и изпитват рекорден глад за кадри за последните 8 години.
Възможността представители на бизнеса да преподават на студентите във всички случаи ще е от полза, но не това ще реши проблемите в образованието, заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.
По думите му, днес има повече места за студенти във ВУЗ, отколкото са кандидатите след средно образование. Няма достатъчно информация за техническото образование, както и извънкласни форми за стимулиране на младите хора да открият заложбите в себе си към природоматематическите и техническите науки така, че да ги насърчат да ги развиват отрано и да бъдат естествени кандидати за тези специалности.
В редица технически специалности сега приемат с 3 "минус", по каквито и програми да учат тези студенти, те няма да имат възможност да наваксат изтърваното през 12-те години в училище и да бъдат добри инженери.
МОН обаче има разбиране за проблема и подготвя промени, които да увеличат привлекателността на извънкласните форми по наука и техника. Важен е и обществения престиж на тези специалности и медиите и рекламата също биха могли да бъдат от полза при формирането на отношение към тези специалности.
Практиката показва, че завършилите професионални училища се реализират много по-добре от повечето завършили висше образование в хуманитарната сфера и като доходи, и като кариера. А това на входа на висшето училище не се знае, съдейки по ниския бал, с който се приемат студентите в техническите специалности в сравнение с този в икономиката, в правото, независимо че завършилите ги след това работят на много по-ниски позиции, за които не се изисква висше образование и с много по-ниски доходи от тройкаджиите, които следват технически специалности.
Ние обаче искаме не тройкаджиите, а отличниците за тези специалности. Това ще даде ръста на българската икономика, от който имаме нужда. Това ще напълни обществените фондове и ще повиши стандарта на живот в страната.
Има недостиг на всякакви квалификации в почти всички икономически дейности вече трета година. Икономиката расте с 3-4%, а потенциалът за ръст е 5-6%. Това обаче, което ни спира, е недостигът на човешки ресурси, подчерта Велев.
Повече чуйте от звуковия файл:
Президентът Румен Радев наложи вето върху разпоредби от приетите на 31-и юли промени в Закона за държавата собственост. В мотивите си държавният глава посочва, че приетите в последния момент промени отнемат установени в закона гаранции при осъществяване на определени разпоредителни сделки с имущество, поверено на държавата, и се улеснява продажбата..
Цените на храните и опитите с държавни магазини и държавно определени надценки да се държи пазарът под контрол коментира председателят на сдружението „За достъпна и качествена храна“ Андерй Велчев. По думите му от една страна е хубаво, че има видими усилия, но те не дават гаранция за промяна на нелоялните практики на пазара. Ден преди изтичането на..
"Съединението" на Венера и Юпитер на 11 и 12 август 2025 г. ще бъде едно от най-зрелищните астрономически явления за лятото, особено за любителите на небето, твърдят астрономи. Всъщност, обясни д-р Милен Минев от НАО "Рожен", това явление е обичайно и циклично и не е от особен интерес за учените, което не отменя любопитството за любителското око...
Днес е официалното откриване на 13-ият Национален събор на народното творчество в Копривщица. Това издание е юбилейно - навършват се 60 години от началото на инициативата. Съборът се провежда на всеки 5 години с изключение на прекъсването по време на Covid-пандемията. Откриването е в 11 ч. Патрон е министър-председателят Росен Желязков,..
Промените в закона за движение по пътищата целят индустриално събиране на глоби, а не превенция на пътния травматизъм. Това коментира Богдан Милчев от Института за пътна безопасност след като депутатите приеха изменения, свързани с шофьорите. Основно те са за по-високи глоби, за засичане на средна скорост и за уеднаквяване на наказанието при..