Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Отбелязваме Успението на Св. Анна, майката на Дева Мария

Снимка: БГНЕС

Православната църква отбелязва Успение на света Анна - блажената смърт на света Анна или както канонически се нарича - Успението й. 

Св. Анна била потомка на Аароновия род и родила Мария, бъдещата майка на Спасителя на човечеството. В резултат на библейските сказания светицата се приема и почита като един от основните християнски символи на майчинството. 

Българите наричат празника Лятна света Анна. Той е разпространен в района на Западна България и Родопите, особено в Асеновградско. Там приемат, че Лятната св. Анна бележи края на лятото. 

Светицата се почита най-вече от жените като покровителка и защитница на бременните невести и на раждаемостта. За да могат да износят плода и да раждат леко, на празника на Лятна св. Анна се спазват строго някои забрани - не се работи нищо, не се пере и мие, не се шие и плете. Много е разпространено старото поверие, че ако "трудна жена работи на св. Анна, ще пометне.

На празника бременните жени и младите булки отиват на черква, молят се за здравето на децата и палят свещи пред иконата на светицата закрилница. Обкичват иконата с цветя и я даряват с ризи, чорапи, кърпи, пари. След края на църковната служба майките раздават пресни пити в двора на черквата и из махалата, за да бъдат здрави рожбите им. Вярва се, че светицата пазела децата от "огън" - висока температура и треска. 

В Източна България на Лятна св. Анна жени и деца тръгват да берат лековити билки по полето. После ги изсушават и запазват за лек през годината. 

В Западна България срещу празника се извършват различни магически действия срещу магьосници, бродници и житомамници, които обират чуждото плодородие. Стопаните отиват да преспят на нивите си, за да попречат на злосторниците да откраднат житото им. 

В югозападните български краища на Лятна св. Анна организират оброк - служба с курбан, в която взима участие целият род. Жертвоприношението се прави, за да умилостивят светицата и тя да предпази нивите от пожар и градушка. Пак там през лятото тачат св. Анна за предпазване от огън и пожар и я наричат "Опърлия". 

Именници на този ден са Анна, Анка, Ани, Анани, Яна, Янула, Янина, Блага, Добри и хора с производни имена.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Олеся Раденкова представя "Блях"

Тази вечер от 18,30 часа в Първо студио на Радио Пловдив Олеся Раденкова ще представи своята книга с разкази, озаглавена „Блях“. Авторката е избрала нестандартен начин да презентира своята книга. В студиото на радиото зрителите ще видят видео и ще чуят музика, които подсилват прозаичните фрагменти. „ Странната думичка всъщност е..

обновено на 11.09.25 в 11:57

Димитър Апостолов представя изложба в Пловдив

Изложба с творби на художника Димитър Апостолов се открива днес в галерия "Пловдив". Картините  може да се разгледат до 8 октомври, съобщиха от ДПХ.  Самостоятелната изложба с графика и рисунки на художника Димитър  Апостолов е наречена "Времеви хоризонти". Събитието ще се състои от 18 ч., в галерия "Пловдив", на ул. "Авксентий Велешки" № 20...

публикувано на 11.09.25 в 11:19

Изненада в афиша на "Сцена на кръстопът" - тайно представление!

В афиша на театралния фестивал „Сцена на кръстопът“ тази вечер предстои изненадата – тайното представление, за което зрителите закупуват билетите „на тъмно“. „Ще пробваме доверието на пловдивската публика. Представлението е ново и много интересно“ – споделя артистичният директор на феста Кръстю Кръстев. Тазгодишното издание на..

публикувано на 11.09.25 в 07:49

Творческа вечер за поета Таньо Клисуров в Пловдив

Със съдействието на литературен кръг "Метафора " се организира творческа вечер на поета Таньо Клисуров в читалище "Алеко Константинов ". Ще бъде представен юбилеен том избрани стихове "Този живот", с подбор на произведенията от Тоня Клисурова, предговор на поета Георги Константинов. „Този живот…“ на Таньо Клисуров е юбилеен том с избрани..

публикувано на 11.09.25 в 06:47

Проф. Любомир Караджов разказа медийната история на АМТИИ

Излезе от печат книгата на проф. д-р Любомир Караджов „АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ в медиите между 55-та и 60-та годишнини на Академията (2000-2024)“.  Това е вторият том на публикувания от същия автор през 2020 година сборник с академични събития в АМТИИ между 2014 и 2019 г.   Книгите съдържат  текстове на проф. Караджов, писани за..

публикувано на 10.09.25 в 16:50