Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Николай Илчевски за книгата си "Записки от селската кръчма"

 Униклно зачетен се чувствам,  каза  Николай Илчевски  за двете предпремиери на новата си книга "Записки от селската кръчма" в две родопски села.

В селата Турен и Павелско, разказва Илчевски,  приеха  представянето на книгата като празник. Чак ми е неудобно. И ще повярвате ли, в тези села хората  купуваха по две книги, освен за себе си, и още една  книга за подарък. На тези срещи си изплакахме някои мъки за България и се възрадвахме оттова, което става в България.

Те те посрещат като държавен глава, някъде с питка и носии,  а аз не съм свикнал да мисля така за себе си,  до такава степен им липсва културата и контакта с творческата част от обществото, която за съжаление е съсродоточена в големите градове и си битува там, и всъщност е скъсала корена си, но това е друга тема за литературата...

Историите в книгата са събирани  в различни български  села и са представени в 88 разказа.  

Това беше 10-годишно пътуване в душата на българското село. Оставих историите първични, борих се със себе си за всяка дума, преправях заглавия, но не и факти. Описах една част от България. Живата част. 

Бългрският селянин смята винги своята кокошка за щраус. т.е. онзи уклон на българина, да не се дава никому, да бъде смел и да е курназ, и да се пери като петел, това е идеята и за  корицата на книгата, която е отправка и към съдържанието. 

Кръчмата е съвременния Метрополитън опера на селото. 

В книгата 98 процента са истински случки, но е сериозна книга, за философията на съвременния български селянин, с много хумор. И най-големите драми в кръчмата се споделят с шега.  Психоаналитиците биха измрели от глад по селата. Селянинът живее добре, защото е близо до истинските принципи на живота.  В един разказ, възрастна жена всяка сутрин, взима оставените пред вратата и пръчки, начупва ги, за да ги изсуши за печката. Това е разказ, наречен "Машината," за възрастните хора, които за да не ръждясвят, имат нужда от работа и някой  да ги обича,  и това е разсъждение за възрастните хора, които, ако  бъдат оствени  без работа, умират, ръждясват. Това са машините, в най-хубавия смисъл на думата, които, ако искаме да живеят по-дълго и да ги обичаме, трябва да им създаваме занимания. 

Историята в  "Тигър на две колела",  разказва за един човек, който  вози в една касетка от хляб кучето си,  когато отива на работа в съседното село, за да не се уморява, като тича пет километра. А те работят заедно под слънцето, той е пастир на стадо крави...


Цялото интервю с Николай Илчевски е в звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Борис Зафиров с премиера на книгата „Свой на чужда земя“

„Свой на чужда замя” e книга, състояща се от разговори на Борис Зафиров с Блажо Николич, с фокус върху приноса му през 90-те години на миналия век към български театрални актьори, дали тласък за допълнително разгръщане на творческия им потенциал. Интервютата предлагат една много интересна и различна, от обичайното, гледна точка на успешно..

обновено на 28.10.24 в 15:51

Възпоменателна вечер за поетите Петър Анастасов и Николай Заяков

Дружеството на пловдивските писатели организира възпоменателна вечер за поетите Петър Анастасов и Николай Заяков. 27-ми октомври е техният общ рожден ден. „Мисля, че бяхме нещо повече от братя, но по-хубава и по-точна дума в българския език няма”, пише Анастасов в есето си „Моят астрален близнак”. Двамата поети оставиха великолепно..

публикувано на 28.10.24 в 06:19

Преге - предаване за света на книгите, 26.10. - 01.11.

В предаването за книги на Радио Пловдив на 2 6 .10.202 4 бяха представени следните заглавия Рубрика „Напълно непознати“ Джейн Остин. Мансфийлд Парк. 376 стр., тв. к. 7А, Лист, 2024. Даниел Келман. Измерването на света. 2-ро изд., 256 стр., ок. 4А, Колибри, 2024. Чарлс Мартин. Ловецът на светулки. 400 стр., ок. 4А,..

публикувано на 28.10.24 в 08:00

В "Срещите" за Никос Казандзакис и неговия свят

"Човешката душа е чудо, извор, който блика от калта на плътта, не знае къде отива, нито какво иска, още по-малко защо има неразбираемата и противоестествена мания да се въздига. Да се въздига и да страда".  Никос Казандзакис. С Проф. Мария Шнитер днес в "Срещите" си спомням за този вълшебник на словото 67 години след неговата кончина. Никос..

обновено на 26.10.24 в 11:19

Призрак шества на куклената сцена

„Кентървилският призрак“ от Оскар Уайлд е премиерното заглавие за сезона в афиша на Държавен куклен театър Пловдив. Спектакълът е определен като представление за семейна публика в категорията представления за възрастни, които се играят в четвъртък от 19 ч. А завесата на премиерата ще се вдигне пред зрителите на 31 октомври.  В края на 16ти век..

публикувано на 25.10.24 в 10:59