Има надежда за славистиката, каза ректорът на Пловдивския университет проф. Запрян Козлуджов след участието си в ХVІ- я Международен конгрес по славистика, който се проведе в Белград.
В славистичния конгерс са участвали 1000 участници от 43 страни, в които се изучават славянски езици и култури, са пристигнали в Белград за конгреса. Освен от Европа, е имало участници и от САЩ и Азия.
“Конгресите се провеждат на всеки 5 години и представят постиженията в изследванията между два конгреса. На ротационен принцип се избират ръководствата на Международния комитет на славистите и на комисиите, както и страната домакин на следващия конгрес. Първият конгрес на славистите се провежда в Прага през 1929 г. и е посветен на 100-годишнината от кончината на основателя на съвременната славистика – чеха Йозеф Добровски. В София са се провели Петият (1963) и Десетият (1988) конгрес”.
Проф. Козлуджов: През последните години съдбата на славистиката стана проблематична особено след промените в световен план, защото славянските държави престанаха да водят политика по отношение на собствените си езици и култури и разпространението на тези езици и култури. Имаше две – три много проблематични години с курсове от 5 – 6 човека, но тази година се увеличиха двойно, както и русистиката съхранихме, така и другите езици, защото нещата започват да се променят и съм много радостен, че тази година ще имаме група от десет човек. И дай, Боже, да съм един по-добър пророк и през следващите години да очакваме един по-стабилен интерес към изучаване на славянските езици и култури, защото си струва да бъдат изучавани.
Българският език е уникален, труден език и имаше традиционни центрове на българистиката във Виена, в Париж, но те бяха силни, когато държавата полагаше грижа за тях. След промените това беше неглижирано и това даде веднага резултат. Но така или иначе и сега има интерес към българистиката, както и към другите славянски култури. Не е огромен, но да се надяваме все повече да се засилва.
Проф. Козлуджов коментира и приемът на студенти.
В ПУ след трето класиране свободните места са 140, което е около 5 %.
Най-много са незаетите места в специалностите Физика и Математика. По думите му, със сигурност ще бъдат попълнени местата в специалността Актьорско майсторство. З а 15-те позиции се състезават 37 кандидати. От новата учебна година сред преподавателите по тази специалност ще бъде и режсьорът Теди Москов.
Цялото интервю с проф. Запрян Козлуджов е в звуковия файл.
Сборната изложба „Дядо Коледа и приятели“ ще бъде традиционно открита в Къщата на мексиканската графика в Стария Град. По традиция събитието обединява желанието на авторите да заразят пловдивчани с цветове и настроение в навечерието на Коледните и Новогодишни празници чрез техните творби, създадени според предпочитанията им – живопис, графика,..
Изложбата „Аcqua alta. История на българските национални участия във Венецианското биенале 1910-2024“ в галерия „Капана“ представя произведения, архиви и документален материал от всички единадесет участия, с които България се е явила в най-стария и най-престижен международен форум на изкуството в света от неговото основаване в края на 19 век..
28-то издание на ежегодния фестивал за българско документално и анимационно кино „Златен ритон“ стартира в Пловдив. До 19 декември в конкурсната програма ще се състезават 53 документални и анимационни филма, а паралелното извънконкурсно издание „Открити хоризонти“ ще представи още 19 филмови проекта в залите на Lucky Дом на киното. Старт на..
Премиера на новата стихосбирка на Анна Мария Петрова-Гюзелева ще се състои в Дружеството на пловдивските писатели от 17,30 ч. Книгата е озаглавена „Сидхарта-Буда, събуди ни“. Поетесата, журналистка и актриса ще бъде представена от модератора на събитието Живка Аджеларова. Освен на актьорското и хореографското поприще Анна Мария се изявява и в..
„Коледата на Пин и Поли“ е премиерното заглавие на най-добрия куклен театър в България за 2023 г. – Пловдивският. Датата на представянето е 12 декември. Режисьор и автор на пиесата е Евелина Кьосовска. Куклите и сценографията са дело на Виржиния Петкова, Пламен Мирчев – Мирона е композитор на музиката. В актьорския екип на спектакъла са Ламбрети..