Великите европейци - Архимед

Със сигурност всички са чували за онзи разсеян и май не съвсем нормален от нормална гледна точка учен, който, докато се къпе във ваната, прави велико откритие, скача, хуква гол по улиците и крещи: „Еврика!” Макар не всички да знаят кога и къде става действието или какво значи „еврика”, то името на човека са чували масово, особено ако им го припомниш - Архимед. 

Не вярвам също, че неразумното поведение на Архимед - да бяга гол по улицата, е заради факта, че той видял сапуна да плува във ваната и така поставил основите на науката хидродинамика. Да, прозрението, че при потапяне дадено тяло ще изтласка количество вода, съответно на плътността му, е зашеметяващо, но съм сигурен, че то не е направено точно заради сапуна. По-вероятно ми звучи онази версия, която гледах скоро в един филм - Архимед прави откритието, когато при него във ваната влиза съблазнителна гола жена. Захласнат по красотата ѝ, тоест, с чисто естетическа цел, той я кара да сяда и става - докато изведнъж не се усеща, че тази естетика съдържа и важно научно прозрение. И тогава вече започва да крещи „Еврика”, старогръцка дума, която значи: „Открих го”.  

Сицилианска музика, 14.42 

Специалисти смятат, че постиженията на Архимед водят до революция в математиката и физиката, сравняват ги направо с тези на Лайбниц, Нютон и Декарт. Архимед е сочен за основоположник на математическата физика, открива законите и принципите на лоста, основава хидростатиката, решава прочутата задача за „квадратурата на кръга”, дава най-близкия описателен израз на числото Пи като дроб от 22/7 и много други. Заради инженерните му идеи и умения  други сочат, че е истински предшественик на Леонардо. Той например изобретява „архимедовия винт”, чиито принцип се оказва много ефективен при източване или повдигане на вода от едно ниво на друго, така че се оказва безценен в селското стопанство, в корабоплаването, в минното дело. Така или иначе обаче, Архимед живее много преди всички титани, с които го сравняват, през 3 век пр.н.е. - и със сигурност е един от онези хора, за които обикновено казваме, че е изпреварил времето си. Аз бих отишъл и по-далеч – не само го е изпреварил, а по хитър начин, е издърпал своето време напред, към нашето. 

Подозирам, че го е направил, като е конструирал някаква вселенска система от макари, въжета и лостове. Така де, нали точно той е човекът, който изследва принципите и възможностите на лоста, като заяви: „Дайте ми опорна точка и аз ще преместя Земята!”. Подобно безсрамно твърдение шокира съвременниците му, но Архимед е прав, дори дете може да премести Земята, ако има под ръка няколко прости неща - друга Земя, на която да стъпи, стабилна точка, на която да балансира един достатъчно дълъг и здрав лост. Пак дете в наши дни може да се справи и с простата задача да вкара кръгла баскетболна топка в цилиндрична кофа за въглища. Надали обаче и днес има мнозина възрастни, които могат да изведат цялата сложна математика и геометрия, свързани с това просто действие. Архимед пише специален труд по въпроса, озаглавен „За сферата и цилиндъра”. 

В него разглежда сфера, вписана в цилиндър, чиято височина е равна на диаметъра на сферата и доказва, че обемът и повърхнината на сферата са две трети от тези на цилиндъра, както и други изумителни неща. Защо му е било да изчислява тези работи, убийте ме, не мога да ви кажа, но знам със сигурност, че сам той смята това си постижение за най-великото. Налице е доказателство, което не подлежи на съмнение – 137 години след смъртта на Архимед, великият римски оратор Цицерон е назначен на административен пост в Сиракуза и когато отива, започва да търси гроба му. Едва го намира, сбутан до градската стена и обрасъл с гъсти храсти. Познава че е той, защото знае за завета на Архимед – на надгробния му камък да бъде изобразена сфера, вписана в цилиндър.

Сицилианска музика, 00.00 

Единствената сигурна дата, която знаем от биографията на Архимед, е тази на смъртта му – 212 пр. н. е. Известна е, защото по всички свидетелства той е убит от римски войник, малко след като родната му Сиракуза е завладяна от Марк Клавдий Марцел в рамките на тъй наречената Втора пуническа война между Рим и Картаген. Римският историк Тит Ливий, гръцките историци Диодор Сицилийски и Плутарх, плюс далеч по-късния византийски хронист Йоан Цеца разказват общо пет версии за смъртта на Архимед, които могат да се сведат до три. 

Първата, най-позната на публиката и до сега, е, че когато римляните превземат Сиракуза, Архимед седи пред къщи и чертае направо в уличната прах някакви геометрични схеми. Появява се римски войник и нашият човек му изкрещява да се маха, за да не развали чертежите, но онзи се ядосва и го убива с меча. Втората версия е, че завоевателят Марцел, като умен римски аристократ, иска да се срещне с човека, създал му толкова главоболия при обсадата на града с гениалните си бойни машини и изобретения, така че изпраща отряд войници да го доведат. Те отиват и му казват, че Марцел го вика, но Архимед отговаря, че не може да отиде сега, защото работи по някаква задача и няма време. Тогава водачът се ядосва и го убива. Третата версия е, че след превземането на Сиракуза, Архимед, който практически ръководи отбраната, отива при Марцел с някакви астрономически прибори. 

По пътя група римски войници решават, че носи торба злато, така че го убиват, за да го ограбят. Във всички случаи се споменава обаче, че римският водач е недоволен от смъртта на Архимед и на свой ред убива убийците му. Това също е един от поводите, поне за мен, да приема, че втората версия за смъртта на Архимед звучи най-логично. Имам предвид, че изкуството да се произвеждат ефективни военни машини се цени високо не само в наши дни, а се е ценяло винаги. Така че в случая е разбираема яростта на победителя Марцел - логично е той да поиска да използва уменията на големия оръжеен майстор Архимед, точно защото е изпитал не гърба си тяхната ефективност и да се вбеси, като вместо тях, получи труп.

Сицилианска музика 1, 00.00

Споменатият вече византийски хронист Йоан Цеца твърди, че Архимед умира на 75-години, а това означава, че е роден през 287 пр. н.е. Със сигурност родният му град е Сиракуза, а баща му е астроном на име Фидий. Смята се, че Архимед е приятел и дори роднина с градския тиранин Хиерон II. Сиракуза е процъфтяваща гръцка колония на остров Сицилия, основана около 750 г. пр. н. е., езикът, на който говори и пише Архимед, е дорийски. Дълги години градът е съюзник на Спарта и Коринт и е най-важният център в тъй наречената Магна Греция, както римляните наричат заселената основно с гърци южна част на Италийския полуостров. 

По време на Първата пуническа война Сиракуза има проблеми, но сключва договор с Рим и при Хиерон II настава 50-годишен мир, когато градът отново се въздига икономически и културно. Въпреки мира обаче, Хиерон е внимателен и прави всичко необходимо да се приготви за война. В този смисъл, добре дошъл е в родината си Архимед с неговата висша наука и практически таланти. С голяма доза сигурност се предполага, че Архимед учи в Александрия, египетският град, събрал каймакът от хора на мисълта, изкуството и науката, чиято прочута библиотека със своите, както се смята, между 400 и 700 хиляди папирусови свитъка, съдържа цялата мъдрост на света. Така че Архимед очевидно попива каквото може, а когато се връща в родината, преработва всичко и върви напред. 

Той е захласнат по идеята за чистата наука, иска да се занимава само с безполезни неща, но Хиерон с разумни аргументи го склонява да помогне за отбраната на града. И когато през 214 година пр.н.е. римляните отново обсаждат Сиракуза, те са втрещени от бойната мощ, която ги посреща. Усъвършенствани катапулти, чиято дългобойност и възможности за изстрелване на тежести далеч надхвърлят всичко познато; механична лапа, нещо като кран, който се спуска от градската стена, буквално сграбчва римските кораби за носа, вдига ги нагоре, изтръсква моряците от тях и после ги пуска в морето безпомощни; други устройства, които се протягат далеч и прицелно хвърлят върху корабите тежки камъни или огромни топки олово; да не говорим пък за най-голямото чудо, както се предполага, плод на опитите на Архимед в сферата на оптиката – митичните архимедови огледала, които фокусират слънчевите лъчи, насочват ги по подходящ начин и запалват насмолените дървени корпуси на римските кораби. 

Тези и още много страховити оръжия са описани като дело на Архимед, който с тяхна помощ защитава родния си град от римската военна машина цели две години. „Римляните бяха уверени, че все някъде в широко пръснатия град ще успеят да направят пробив и придвижиха към стените всичките си обсадни оръдия. Започнатото с такава сила предприятие сигурно щеше да успее, ако не съществуваше един човек – и това беше Архимед” – пише по-късно историкът Тит Ливий. Тези негови думи са истинско доказателство за мъдростта на римляните – да уважават достойните врагове. А също – когато пишат, да пишат истинската история на победите, не лъжливата история на победителите.

Сицилианска музика, 59.30