В Европейския ден на езиците, обявен от Съвета на Европа с подкрепата на ЕС на 6 декември 2001 г. разговар с Румен Леонидов поет, писатели преводач , за това, как идеята на този празник - запазване културното и езиково разнообразие на страните в ЕС , са развива днес ?
Румен Леонидов: Езикът е един от определящите фактори за определянето на една нация, за начина на изразяване и за начина й на мислене, на общуване с други непознати полета и същества. Ако при комунизма имаше в нашето затворено общество руският беше единственият международен език, с който общувахме, пред английския свеждахме мълчаливо глава, макар че формално се изучаваше. Сега френският не отстъпва, той е като втори официален език, не знам как е немският, неговото статукво, но една мощна държава, един много работлив, много всеотдаен на себе си и на Европа народ.
Какво правим с малките езици? Това е големият проблем и този празник е замислен, съчинен и създаден доста благородно, но ако се вгледаме в нашия език родния се оказва, че ние говорим един език, но не се разбираме, първо. Второ, обществото е разделено, грандиозни разлики има между думите, които използва речниковият състав една огромна маса част от него и по-образованите. Имам чувство, че някой път, живея тук в София близко до Женския пазар, който е за най-бедните покупатели на столицата, и когато се движа, виждам, че хората, които използват този език, почти нямат нищо общо с мен или с идеала ми за този език.
Хубаво е да се съхранят езиците, Европа да си уважава всички. И най-малкият език, и най-популярният имат различни богатства, но когато виждаш как се срива нацията ти в езиково отношение, не само езиково, и психологически, и битово, и по отношение на хигиената, и по отношения на поведението, културата на общуване не можеш да бъде изцяло отдаден на един такъв международен празник. Иначе да ви кажа, ние сме един от най-богатите на диалекти език, изключително богатство имаме, на толкова малка територия, толкова много диалекти да имаме изумително е това.
Сегашните дотации, които някои от европейските държави отпускат, за да се отпеча белетристика и почти без поезия, на някои от малките държави, Леонидов определи като нещо безсмислено, а и никой не ги чете.
Въпросът ви е много интересен - ако местата на доминиращите икономически страни бяха сменени дали техните езици ще бъдат определяни в литературното поле и в общуването на езиците.
Един глобален език помага много повече в общуването на хората, но това е само на битово ниво, като маймунско общуване, а да се твори на този език е много сложно. Но най-важното е човешкият език, това е желанието да общуваш, да уважаваш.
Обедняваненто и загубата на езика, води до дивотия, до простотия, до слепота, до ограничено мислене.
Цялото интервю с Румен Леонидов е в звуковия файл.
В Световния ден на психичното здраве 10 октомври говорим открито за тревожността като ежедневие. И макар че 60 от всеки 100 българи имат психични проблеми, окуражаващо е, че бариерата на стигмата върху психичното здраве постепенно се вдига. Трамплинът бе COVID-кризата, след която бележат ръст депресиите, паническите разстройства, деменциите (и то..
Колко сериозна е кризата с публичните финанси? Възможно ли е отново да бъде прикрит рекордният бюджетен дефицит на страната ни? А рискът от дългова спирала? Предизвикателствата пред „Бюджет 2026“ – първата за България финансова рамка в евро коментира икономистът Димитър Чобанов от Института по икономики и политики в УНСС. Той посочи, че..
Събират средства за спешен ремонт на църквата „Свети Архангел Михаил“ в Дълго поле, която е на почти век. Покривът й от дълги години е компрометиран и има нужда от основен ремонт, за да се запазят стенописите и иконите. До момента са правени частични, козметични ремонти, обясни отец Янко. За целта са необходими 40 000 лева. Събрана е само..
Организацията за извънредните избори зда общински съветници в Пазарджик в неделя, 12 октомври, върви по график, каза за Радио Пловдив Стефан Димитров, председател на ОИК Пазарджик. Той съобщи, че има постъпили сигнали за нерегламентирано поставяне на агитационни материали и два сигнала за купуване на гласове, които са препратени към прокуратурата...
Липса на добиви заради сушата; източена вода от язовирите заради ВЕЦ-ове, които са собственост на политици и депутати; липса на пазари - това са само част от причините всички в сектора зърнопроизводство да сме пред фалит . Няма вода за напояване, тъй като през зимата, когато токът е скъп, водата се източва през частните ВЕЦ-ове,..