Инфлацията у нас ще стигне 4% до края на годината

За рекордните нива на говирата, дизелът стигна до 2,60 лева за литър, при бензина - цената също е във възход, калкулацията "защо" правим с финансиста Румен Гълъбинов, който отчита и новите данъчни промени у нас. 

На първо четене няма недоволство, но пък цифрите са ясни и гласувани в пленарна зала, сега остава общините по места да определят увеличението на този вид данък. 

Румен Гълъбинов: Ако сравним за една година – от октомври 2017 до октомври 2018 г. ще видим, че цените на бензина А-95 и дизела  са се покачили с над 15 %. Това пък влияе на динамиката на цените на останалите стоки, каквито са стоките за масово потребление – хранителните стоки, в услугите също, така че динамиката на цените от есента на 2018 г. прилича в известна степен на динамиката, която имахме 2012 г. пролетта, тогава, когато отчетохме също висока инфлация и когато имахме повишение на цените по-масово за последно преди 5 – 6 г. Това, което трябва да се отбележи е, че обществените нагласи също са в посока на това, че и през следващите два  месеца или три ще има продължаващо поскъпване на цените, защото беше проведено наскоро едно социологическо проучване, където 70 % от хората очакват и през следващите месеци увеличение на цените, т. е. получава се едно инерционно, спираловидно увеличение на цените, тъй като основно хората, които са заети в услугите в момента и тези, които предоставят услуги  и те ще започнат да вдигат цени поради увеличение на производствените и потребителските цени.

Увеличаването на цената на бензина и на дизела се дължи на външен натиск по подобие на 2012 г., да, това е цената на петрола. Въпросът е, че цената на петрола не е чак толкова скочила – позиционира се някъде около 70 долара за барел, което не е рекордна цена, защото помним, че имахме 110 – 120 долара за барел. Въпросът е, че наред с външния натиск българската икономика отново проявява и свои вътрешни слабости, поради което ние сме възможни за по-висока инфлация, тъй като в еврозоната инфлацията за полугодието беше 2 %, а при нас 3,5 % и до 4 със сигурност ще се ускори до края на годината, т. е. ние имаме и вътрешни фактори, които влияят на инфлацията, които пък си зависят от нашата икономика. 

Нашата икономика продължава да не е достатъчно конкурентоспособна, т. е. ние не можем да се върнем на нивата на конкурентно способност на българската икономика от преди кризата – 2008 до към 2009 г., т. е. 10 г. по-късно все още  не можем да сме толкова конкурентно способни. Другото, което е, че българската икономика има вътрешни хронични проблеми продължаващи за липса на достатъчно преки инвестиции. Това го повтаряме вече за кой ли път, но ние трябва по-осезателно да привличаме капитал в България, повече инвестиции, вследствие на което да увеличим производителността на труда, откъдето естествено да повишим и доходите, а не само административно, защото в момента сега държавното управление се опитва да повиши доходите с увеличението на минималната заплата и някои други социални плащания, но това е недостатъчно ако самата икономика не го възприема – дали работодателите навсякъде ще са във възможност да увеличат заплатите. 10 % би следвало да има, но въпросът е, че 10 % е гарантираното в държавната администрация, но в реалния сектор дали ще се успее с това нещо предстои да видим.

Продължава неравномерното развитие на икономиката по райони и региони. Например в София и още три или четири града са основните движещи фактори на икономиката в страната, а има цели региони в страната, които не се представят добре. Пловдивски регион е един отличен пример, който се представя добре, има доста преки инвестиции в Пловдивски регион, откъдето се вижда как се увеличава и благосъстоянието, ето как се случват нещата – повече инвестиции, по-висока производителност, по-добри доходи, по-добър стандарт на живот и благосъстояние. Така би следвало да стане и за други региони в България, които очевидно изостават в развитието си и се получава много голяма разлика в регионалната икономическа структура на България. 

Увеличаването на данъците за колите, които се ползват от хората със средни и по-ниски доходи е неизбежно и то трябва да се случи, тъй като България се стреми да отговаря в екологично отношение на стандартите, които се задават от Европейската комисия, а и това е хубаво, т. е. чистият въздух всички искаме да дишаме, а и нашият парк е доста остарял. Въпросът, е че след като въвеждаме по-високи данъци, свързани с екологичните изисквания за автомобилите КАК държавата пък създава условия да си сменим автопарка с по-нов,  има ли пък някакви облекчения от другата страна, които да могат да накарат хората по-лесно да си купят по-нов автомобил.

Тук трябва да се помисли и ако България имахме собствено производство на цял един модел автомобил, това е следващото, към което трябва да се стремим,  освен да правим автомобилни части, където имаме добри постижения, но да се опитаме да направим цял един автомобил както правят в Румъния например, тогава държавата би могла да стимулира с някакъв вид финансиране примерно да се купува от този модел автомобил, който се прави в България. Така се стимулира икономиката, продажбата на тези автомобили, които са произведени изцяло в България и в същото време се стимулира потребителите да си подменят автопарка.

Резонно е да очакваме да имаме над 100 милиарда брутен вътрешен продукт, дали ще е 116, малко повече или малко по-малко, това няма значение. Да, ние преминаваме бариерата от 100 милиарда брутен вътрешен продукт. Но тук трябва да видим динамиката на нашия растеж, вие казахте 3,7 %, при положение, че очакваме инфлацията да бъде поне 4 %, т. е. ние ще имаме ситуация, в която цените и инфлацията всъщност да изпреварят тази година икономическия ни растеж, което не е много добре, т. е. има едни нива на здравословна инфлация от 3, 3,5 до максимум 4 %, които биха стимулирани допълнително икономическия ръст. Но когато тя е по-висока тя затормозява икономическия ръст, така че тук трябва много добре да се балансират нещата. Да имаме икономически ръст, но инфлацията трябва да бъде под контрол и пак казвам, факторите за растежа в България трябва да бъдат основно инвестициите, производителността на труда и конкурентно способността на икономиката, а не да продължаваме да зависим само от еврофондове, европрограми, държавно финансиране, обществени поръчки и т. н., т. е. частното предприемачество и капиталообразуването да са основният движещ мотор на икономиката.

Вероятно ще имаме увеличение на данъците в недвижимите имоти и това нещо на много места вече е в ход, също и за София, предполагам и за Пловдив и региона  също предстои този дебат. Чух, че за момента се декларира да няма увеличение, но кой знай. Това остават инструменти изцяло на местната власт, с които тя съответно да си регулира собствените приходи, така че по-високи местни данъци и такси ще имаме, вероятно няма да има промяна в общите данъци, които са подоходните данъци – плоския данък, както и корпоративния данък, но тук остава отворен въпросът за данък добавена стойност. Продължавам да твърдя, че с това развитие на икономиката ние сме в състояние  да намалим общата ставка по ДДС, а също да дадем за някои стоки и услуги, за които се вижда, че в момента поскъпват най-много да въведем диференцирана ставка на ДДС. Това със сигурност ще облекчи потреблението на по-нискодоходните  групи от обществото. От друга страна ще увеличи търговския оборот и това ще компенсира на пръв поглед очакванията на намалели данъчни приходи от ДДС, даже напротив, икономиката ще се завърти още по-бързо и ще можем да реализираме и над 4 % ръст на брутния вътрешен продукт.