Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

НБ "Иван Вазов" е в първата тройка с дигитализирани фондове

Годината, която предстои, ще бъде доста интересна и свързана с по-добри времена за културата. Бюджетът за библиотеките се увеличава през последните две години с по 10%, но имаме и  по-големи очаквания. Това увеличение е предназначено за повишаване на стандарта на библиотеките – не само за заплати, но и за издръжка на сградите, подчерта директорът на НБ „Иван Вазов“ Димитър Минев.

По думите му някои библиотеки в страната са в тежко състояние, но НБ „Иван Вазов“, макар и строена през 1974 г., е проектирана и построена  за библиотека и в този смисъл институцията е облагодетелствана.

Минев подчерта, че библиотеките, които са към Министерството на културата, се нуждаят от средства, които ще бъдат насочени и за изпълнението на различни вече стартирали проекти. Работещите специалисти в НБ „Иван Вазом“  получават в момента  СРЗ около 800 лв,  но те трябва непрекъснато да се квалифицират.

Действително проблемът с подбора на кадри е голям, има и огромно количество хора, които имат безпочвени претенции. Аз съм очарован обаче от процента на младите хора, които през последните две години идват при нас  и знаят какво искат.

Пловдивската библиотека в момента е в авангарда на библиотеките, които цифровизират фондовете си.  Тя е в тройката на най-силните страната. увеличен бюджет,За първите 10 месеца на годината са обработени около 105 000 дигитални кадъра. Говорим за издания, които периодично се добавят към дигиталната библиотека  на адрес digital.plovdiv.bg, проект, който Общината спечели преди две години, финансиран от програма BG 08  „Дигитално културно-историческо наследство на Община Пловдив“. Това е единственият случай  в страната, когато Общината е бенефициент на проект, който обединява всички културни институти – уникален проект и резултатът е цифровият портал.

В Пловдив досега са издавани 500 периодични издания от 1850 до 1944 г., от които на портала са качени вече 210 само за една година.

Той обаче е малко известен и за него трябва да се дава повече информация. подчерта още Димитър Минев.

Чуйте цялото интервю от звуковия файл:


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Камерният женски хор към АМТИИ чества 50 години от началото си

В Клуб "Неделя"  послучай 50-годишния юбилей на камерния женски хор към АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев"- Пловдив  разговаряхме с Елица Йорданова- представител на колектива, която ни разказа как се поддържа жива една музикална традиция и за ежегодните срещи на възпитаничките на маестро Киркор Четинян, хористките, които гордо се наричат "четинянки"...

публикувано на 29.07.25 в 15:40

Великите европейци - Ханс Кристиан Андерсен

„Снежната кралица”, „Малката кибритопродавачка”, „Дивите лебеди”, „Грозното патенце”, „Малката русалка”, „Новите дрехи на краля” – дори няма да питам дали познахте за кого ще говорим днес. Сигурен съм, всички знаете писателя Ханс Кристиан Андерсен, нещастният човек от щастливата Дания, който ни остави тези и още много шедьоври от света на приказките...

публикувано на 28.07.25 в 11:31

Преге - предаване за света на книгите, 26.07. - 01.08.

В предаването за книги на Радио Пловдив на 2 6 . 07. 202 5г.  бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Оноре дьо Балзак. Изоставената жена. 86 стр., ок. 2А, Фама +, 2025. Борис Акунин. Лего. 336 стр., ок.5А, Еднорог, 2025. Уилки Колинс. Жълтата маска. 280 стр., ок. 4А, Плеяда, 2025...

публикувано на 28.07.25 в 10:05

Фолклорна фиеста завладява Пловдив

Пловдив за 29-и път е домакин на Международния фолклорен фестивал, чиито участници шестват из Главната улица и изнасят концерти на сцената пред общината и на Античния театър при вход свободен. Тази година в програмата са включени 8 състава от 6 страни – Армения, Италия, Парагвай, Словакия, Украйна и България. По традиция домакини на фестивала..

публикувано на 28.07.25 в 08:07

В "Срещите" - за децата ни в дигитална среда

Няма как да отречем, че хлапетата ни днес не ни дават шанс да изискваме от тях труд и упоритост. Лесното и бързото избират те като начин на живот.  Но защо тогава не харесват живота си, боят се от него и ,уви, търсят изход отвъд хоризонта на съществуването. Поне така твърди в изследване Националния център за обществено здраве. В "Срещите"..

обновено на 26.07.25 в 09:14