Стана традиция есенно време тук в Пловдив да се събират представители от различните висши училища в България и различни други научни институции, занимаващи се с богословие. Тази година избрахме тема, за която по предварителните заявки съдя, че е събрала различни противоречиви напрежения. Обществото в момента е разделено по въпроса трябва ли да се преподава религия в българското училище и ако трябва, как точно. Това заяви проф. Мария Шнитер преди началото на тридневната научна конференция на тема „Религия и образование. История, традиции и съвременни тенденции“, инициирана от ПУ „Паисий Хилендарски“ – Катедра „Теология“.
По думите й, участниците във форума имат позиция по темата, независимо, че преподаването на религия в училище все още не е масово избираем предмет.
Надяваме се, че някой ден на нашите студенти, които са придобили дипломиге си в университета по специалността „богословие“, те ще им свършат работа. Това ще стане тогава, когато обществото свърши със своя дебат и се постигне консенсус, когато се намери подходящата форма и баланс между възгледите на тези, които настояват, че религиозното образование е необходимо, за да могат децата ни да имат по-устойчива морална база в поведението си, и от друга страна на тези, които се тревожат, че и най-добрата идеология, ако се преподава по задължение, може да изиграе лоша шега. Тревогите сега у мнозина са и за това, кои ще бъдат тези, които ще преподават. И още какво конкретно ще бъде учебното съдържание.
Проф. Шнитер уточни, че МОН е подготвило своя програма, която вече е утвърдена, макар и без особено оживено обществено обсъждане и всички, които имат интерес, могат да се информират за нея.
В момента предложението на Министерството е направено така, че съществува възможност за избор дали да се преподава вероучение или религия, обучаващите се да могат да видят, че различните религии в края на краищата имат едни и същи фундаментални ценности. Колкото и да изглеждат различни на пръв поглед, всяка от тях учи на ценности и на нещо добро, на мир и т.н.
Важно е да се подчертае обаче, че с програмата Министерството прави опит да овладее неконтролируемото обучение по религия, което се случва във всевъзможни полулегални и частни школи, голяма част от които извън християнството.
На конференцията предлагаме академичната среда, в която няма забранени теми и подходи. Разбира се, спазваме академичния тон, но не ограничаваме в никакъв случай изказването на всякакви, вкл. и нестандартни възгледи. Това дава възможност на начинаещите учени да застанат на една трибуна с утвърдените специалисти, за да разберат как трябва да се прави наука.
Цялото интервю чуйте от звуковия файл:
Какво се случва със Земята? Пожари, грандиозни слънчеви изригвания, 36 аткивни вулкана, земетресения по цялото земно кълбо, наводнения и бедствени явления, както никога досега. Отмъщава ли си Земята на човечеството? Геодинамиката на нашата планета може ли да е фатална? Според проф. Кристалина Стойкова от Геологическия институт на БАН х ората..
„ Да, имах това щастрие да срещна папа Франциск като енорийски свещеник. И когато пристигна пред църквата, аз му казах, че го поздравявам от името на цялата енорийска общност и особено от тези, които не могат да присъстват на площада – а именно болните и страдащите. И тогава видях една искра в очите му. Знаем, че той много държеше на..
За края като ново начало, за (не)възможния диалог между Източната и Западната църкви и за политиката и вярата е разговорът ни с бившия директор на Дирекцията по вероизповеданията, историка проф. Христо Матанов. Той коментира защо Балканите бяха ключов регион за папа Франциск. "Интересни са по много причини, но неговият интерес не е съвсем..
При последната си поява в неделя, на Великден, папа Франциск бе с омофор, който му бе подарен при визитата му в България през 2019 г. Ритуалната дреха е изработена от екипа на Нина Димитрова, която е родом от Асеновград и е специалист в изработването на църковни одежди. Как се стигна до изработването на омофора? Тя разказа, че поръчката..
Имаме голяма проектоготовност и много улици за основен ремонт. Както за всички райони, така и за нас в бюджета се отделят първоначално по 500 000 лева, които са недостатъчни, но се надявам при евентуална актуализация на бюджета да се случат повече неща. Това заяви в програма "Точно днес" кметът на район "Източен" Емил Русинов. Той посочи, че на този..