Рибното богатство на страната ни се състои от природни рибни и нерибни ресурси, а също и продукцията от аквакултури. Особено неприятен факт, срещу който няма адекватни мерки обаче, е бракониерството, заяви проф. Таня Хубенова, директор на Института по рибарство и аквакултури в Пловдив.
Водоемите на страната не са изчерпани. Въпреки че в аквакултурата в годините на Прехода се забелязваше спад, тенденцията е променена през последните години. Все още обаче не можем да стигнем нивото на производство на аквакултури от времето преди Прехода.
Рибовъдството в страната като форми на производствена и стопанска дейност, е приватизирано отдавна. Това се отнася и за мидените ферми в Черно море, така и за сладководното рибовъдство. Частниците участват активно в различни програми за финансиране на дейността им. В рамките на страната държавните предприятия се броят на пръсти.
По думите на проф. Хубенова, в дирекцията Източно-Беломорски регион се намират едни от най-големите рибовъдни стопанства в страната. На язовир Кърджали има 7 стопанства за произвоство на есетрови риби, както и най-големият развъдник на пъстърва и топлолюбиви риби. В нашия регион традиционно се намира концентрирано голямо количество сладководна риба, което се управлява успешно както по отношение на качеството на водата, така и на количеството произведена риба.
Една от целите на Института за аквакултури е да се опазват и поддържат разплодните риби. Вече 70 години съществува наблюдение за запазване на разплодните животни. В Института в момента се съхраняват над 10 т. разплодници на различна възраст, от които ежегодно се добиват количества от зарибителен материал, малки рибки и личинки. Те се отглеждат под специален контрол в експерименталните бази и са с доказан произход и здравословно състояние.
Рибовъдите трябва да са сигурни, че и занапред институтът ще продължава да им предоставя качествен зарибителен материал за тяхната дейност.
В Института се съхраняват двете единствени породи в страната от шаран, който е типичен за нашия регион и традиционен за трапезата ни. Отглеждат се масово още бял и пъстър толстолоб, европейски сом, бяла риба, лин, езерни раци, а през последните години се работи усилено за отглеждане на бяла риба – което за нас е новост, както и бял амур – много подходящ за малките язовири, в които обрастването с растителност е голямо. С отглеждането му можем да получим по-екологично чиста продукция.
По думите на проф. Хубенова, отзивите във връзка със синхронизиране на европейското и българското законодателство при отглеждането на аквакултури и риба, е на добро ниво. Тя обаче препоръча да се подхожда по-отговорно при подбора на финансираните проекти по ОП „Морско дело и рибарство“ както за сладководните, така и за морските ферми.
Интервюто чуйте от звуковия файл:
Мерки за подобряване на дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия. "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..
Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..
За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение. Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..