Изключително дволен съм от текста, който прочетох на сайта на Светия Синод на БПЦ, защото явно е, че той е консултиран с компетентни хора е в съзвучие с всички публикувани назад във времето текстове на Еладската православна църква и на Руската православна църква, които още преди десетилетия излязоха с официални становища по темата за трансплантациите. Това заяви д-р Велислав Малев.
По думите му, становището на БПЦ е точно, адекватно и ного добре написано.
В момента, в който в реалността възникне даден проблем на биоетиката, започва и мисленето как да се отнасяме към него.
Разбира се, изисква се време за изработване на експертно време, но специално проблемът за трансплантациите в целия спектър на биоетични проблеми, може би е най-простият и с най-еднозначно становище. Там е ясно, че няма нищо лошо в самото присаждане на орган, както от гледище на човека, на когото се присажда, така и от страна на донорството.
Колкото и да е странно обаче, ние се фокусираме върху проблемите на донора. Когато нещата излизат извън единичния случай на доброволно осъзнато даряване на орган, срещу което никой няма нищо против като действие и това се благославя от Църквата, а преминем към масовизиране на проблема /хиляди са случаите, които чакат донори с подходяща тъканна съвместимост/, вече се поставя въпроса за множественост – търсене на множество донори. Тук влиза в действие акцентът на Светия Синод,че въпреки това не трябва да отстъпваме от критериите на единичния случай, които са валидни и за множествения. Това да не се превърне във фабрика за резервни части. В света съществуват множество такива случаи, има и филми по темата, създадени неслучайно..
Дори и без да съществуваха тези примери, Църквата пак би заела същата позиция от превантивно гледище, за да се защити достойноството на донора, неговата доброволност и зачитането на всички морални и медицински критерии при извършване на трансплантацията.
Разбирането за човека и неговото взаимоотношение с Бога е именно на тази база. Човек е създаден със свободна воля и знаейки, каква е Божията воля, сам решава със свободна воля дали да я следва или не, доколкото може с падания, ставания и т.н. Но винаги сам Бог цени тази свободна воля и това схващане не може да не бъде отразено и в акта на трансплантациите.
По думите на д-р Малев, условията, които Църквата поставя, за да се осъществи трансплантация, са изпълними.
При нас обаче липсва обществена активност за по-широко доброволстване, каквото съществува в развитите страни.Има и един много неприятен феномен – в нашите книжки за здравно осигуряване на последната страница има текст, в който се казва, че ти априйори доброволно си изразител на волята да си дарител. Без никакво допитване. И само, ако отидеш в специален кабинет на РЗОК и положиш подпис пред специален служител, който също поставя подписа си, само тогава ти се отказваш от тази воля по подразбиране да си дарител. Ето така изведнъж цялото народонаселение става доброволен донор, без всякакво допитване. А това е неправилно от морална гледна точка. Липсата на писмен отказ от донорство не може да бъде равнозначно на съгласие.
Това с последната страница и малките букви прилича на онзи феномен на условията под черта с малки букви на компаниите.
Документът на БПЦ подкрепя донорството и внася ясни правила за извършването на трансплантацията.
Чуйте интервюто от звуковия файл:
В програма "Точно днес" на Радио Пловдив историкът доц. д-р Тодор Радев от Пловдивския университет припомня факти, история и подвиг - за Освобождението ни. Спират ли гласовете да сменим датата 3 март и да си изберем друга за Национален празник? Доц. Радев счита, че винаги трябва да се връщаме в нашата памет към великите дела на нашите предци...
От Ница до Пловдив, за обучението на българчетата зад граница – включване на Соня Щилова , която посвети десетилетие на българското неделно училище в Ница, Франция и учениците й, които проговарят и пишат на български език. Българското училище в Ница се казва "Родна реч" , то е създадено преди близо 10 години и обучава десетки малки ученици,..
Паметникът на освободителите на Бунраджика е открит през 1881 година. Проектът е дело на архитект Вокар. Днес до него ще се изкачат с шествие на свободата стотици пловдивчани, които почитат паметта на загиналите за свободата на България. „Строителството на паметника на освободителите започва през 1880 година и е открит през 1881 година...
В „Добро утро, ден!“ тази седмица ни гостува Лана Петкова, учител по йога, соционалитик, иконописец и може би една от най-известните украинки в Пловдив. Родена е в Харков, но преди 30 години любовта я води в града под тепета, където намира и своята реализация. Създава собствена програма, която кръщава Ланетика. Според Лана йога дава сила и..
Родители и ресурсни учители на деца с нарушено зрение настояват държавата да поеме ангажимент за адаптирането на брайлова азбука учебните помагала, които се използват в училище. Това е един от изводите от проведената в Пловдив кръгла маса, посветена на приобщаването на деца с увредено зрение в системата на средното образование, организирана..