„Представи си филм, в който двама души седят и си говорят баналности. Те не знаят, но и зрителят не знае, че в стаята има бомба. Тя избухва, всички са изненадани, но след 10-15 секунди пак трябва да се бориш за вниманието на хората в салона. Сега си представи филм, в който двамата не подозират, но зрителят знае, че в стаята има бомба. Камерата я показва, а на моменти и часовника, така че знаем колко време остава до избухването.
Да, когато гледаме филмите на Хичкок, всички знаем, че той ни манипулира, а често – и как го прави. Но не можем да устоим и с удоволствие се поддаваме на изкушението да ни води неговото развинтено и пълно с черен хумор въображение.
„Тежките порти на студиото се захлопнаха зад мен” – така, сякаш влиза в манастир, Хичкок описва влизането си в киното. За 50 години в тази обител той сътвори над 50 филма. Те получават доста „Оскар”-и, но нито веднъж самият Хичкок не взима наградата за режисура.
„Винаги шафер, никога жених” – с горчивина се шегува той. Странно е, защото сър Алфред живее и работи 40 години в Холивуд и е много популярен. Иначе казват, че в живота Хичкок изпитва ужас от четири неща – деца, полицаи, високи места и възможността следващият му филм да не е толкова добър като предишния. Има обаче и още. Например – страх от яйца. „Кошмарно е да виждаш това жълто течно нещо, топнато в това бяло течно нещо” – казва Хичкок. И говорим за яйца във всякаква форма.
Може би тук някъде е връзката и с липсата на интерес от негова страна към секса. Хичкок е на 26, когато се жени за Алма Ревил, талантлив асистент-режисьор и филмов монтажист. Той е напълно девствен и за първи път научава за месечния цикъл при жените. Алма цял живот му помага за реализация на филмовите проекти, но се смята, че имат сексуални контакти само в началото и то по-малко от пръстите на едната ръка. Достатъчно все пак, за да се сдобият с малката Патрисия, която Хичкок обожава, въпреки страха си от деца.
Алфред Хичкок е роден на 13 август 1899 година в лондонско предградие. Родителите му са католици и държат зеленчуков магазин и бакалия. Синът е дебеличко момче, което обича мама и се страхува от татко. Когато е на пет, след някаква беля, баща му написва бележка, запечатва я в плик и му я връчва да я занесе в кварталния полицейски участък. Там дежурният прочита бележката и затваря за десетина минути детето в истинска килия, а когато го пуска, поучава го, че така се прави с непослушните деца.
И страхът от полицията му остава за цял живот, а оттук се сдобива и с един от основните мотиви във филмите си – невинен човек, преследван по грешка. Алфред е самотно дете, чете много, обича географски карти и разписания на влакове. Пращат го в йезуитски колеж, където той усъвършенства изкуството на страха. Правилата в колежа са строги, а наказанията са бой с гумени палки. Когато и да направиш белята, отците те наказват чак в края на деня. Така младият Хичкок научава, че очакването на наказанието е по-страшно от самото наказание – похват, който по-късно също използва във филмите си.
След смъртта на Алфред Хичкок, биографът Доналд Спото издава книгата „Тъмната страна на гения”. В нея пише, че великият режисьор е страхлив, невеликодушен и жесток човек, неспособен да благодари или да похвали когото и да било, човек без приятели, препълнен с омрази и комплекси. Един ден през 1935-та например Хичкок започва снимките на филма „39 стъпала” със сцена, при която двамата герои са вързани заедно с белезници. В края на снимките обаче казва, че е загубил ключа и актьорите Роберт Донът и Мадлин Керъл, които почти не се познават, остават цял ден вързани заедно.
Дали ще изпрати два тона въглища на момиче, което има централно парно, дали ще подари на свои сътрудници комплект огромни мебели за малкото им жилище, дали ще слага пърдящи възглавнички по столовете на най-важните си гости, Хичкок никога не спира с подобни шеги. Особено жестоко се отнася той към Типи Хедрен, която открива и лансира. Той е обсебен от Типи, опитва да контролира всяка нейна стъпка не само пред камерата и превръща живота ѝ в ад.
В някои сцени от „Птиците” например пуска истински птици да я атакуват и след снимките тя е цялата разранена. Когато Хедрен се възпротивява, Алфред я предупреждава, че ще унищожи кариерата ѝ. И наистина го прави. Междувременно изпраща на малката ѝ дъщеря, Мелани Грифит, твърде странен подарък за рожден ден – кукла с образа на майка ѝ, лежаща в ковчег.
Да, сър Алфред Хичкок често се държи като дете-идиотче, скрито в кожата на голям идиот. Но в същото време е интелигентен и магнетичен тип. Марлене Дитрих казва: „Той очарова, възхищава и омагьосва, без да прави никакви усилия. И в същото време е срамежлив човек”. Но най-вече - талантлив, да не забравяме. Толкова е талантлив, че се бои да гледа собствените си филми.
„Никога не ходя на премиерите и не разбирам как хората могат да понесат гледането на някой мой филм” – твърди режисьорът. Но, така или иначе, с филми като „Психо”, „Птиците”, „Север-Северозапад”, „Марни” и други, Алфред Хичкок не просто прави историята на киното, но и сам става емблема на тази история. Умира през 1980, като малко преди това казва на дъщеря си: „Чувствам, че светлината гасне. Отвъд най-после ще мога истински да си почина и отспя”.
Мария Астаджова е българска художничка, родена в Стара Загора, която живее в Канада повече от трийсет години. Завършила е НУПИД "Акад. Дечко Узунов" в Казанлък и НХА в София. Имала е самостоятелни изложби в Монреал, Отава, България и е участвала в множество групови изложби в Канада и Америка. С изложбата „Деконструкция на чувствата“, тя..
Писателят Красимир Димовски представя новата си книга „Тезеят в своя лабиринт“ в Bee Bop Café. Романът излезе с печата на ИК „Хермес“. След три десетилетия мълчание Димовски издаде преди три години книгата с 13 невръстни разказа „Момичето, което предсказваше миналото“, а година по-късно – „Ловецът на русалки“ – три новели за..
Галерия „Аспект“ представя четвъртата самостоятелна изложба на Ваня Итинова „Градът разказва“. След нейната първа изява преди 3 години съвместно с Натали Итинов, авторката се превърна в един от основните художници на галерията и традиционно в края на годината представя новите си картини. В експозицията са представени 21 живописни платна,..
Известната наша режисьорка документалистка Адела Пеева ще получи специален „Златен ритон“ на тазгодишното издание на фестивала, чийто домакин е Пловдив от 13-и до 19-и декември. Тази награда се връчва за първи път на форума за документално и анимационно кино, а Адела Пеева от своя страна никога не е била отличавана с най-престижната..
Галерия „Възраждане“ представя изложбата „Послание за небесност“ на Росен Кръстев. Сюрреализмът и наивът някак органично се сливат и организират един идеалистично настроен фигуратив. Темата е възторгът - от живота, красотата, липсата на злото и сливането на небесното и земното , казва галеристката Красимира Алексиева. Росен Кръстев е..